Живот без финансови тревоги и материални страхове, но с повече време за лично и професионално усъвършенстване - това обещаваше да постигне безусловният доход за всички. Вече са ясни първите резултати от експеримента.

Дитер иска да основе фирма и най-накрая да се занимава повече с изкуство. Бригите казва, че иска да продължи обучението си и да се включи в един социален проект. Но при едно определено условие - ако двамата се окажат сред избраниците, които ще получават безусловен доход. Такъв проект в Германия трябва да установи дали от това има смисъл, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Участниците в него ще получават 1200 евро месечно безвъзмездно - независимо от другите им доходи. Идеята е, че когато отпадне финансовият натиск, хората могат да се занимават с неща, които смятат за по-смислени и така да станат по-самоуверени. Инициаторите са убедени че „безусловният доход укрепва човека, а той на свой ред укрепва обществото“.

Но така ли е наистина, се пита ФАЦ. В Германия все още върви тестовата фаза на проекта, докато изследователи в САЩ вече са проучили подробно ефекта от безусловния доход. С отрезвяващи резултати.

Работим по-малко

В Америка на парите „от небето“ са били предоставени на 1000 случайно избрани хора на възраст от 21 до 40 години със среден годишен доход от 29 900 долара. От 2019 година насам те са получавали по линия на неправителствени организации в продължение на три години по 1000 долара месечно - необлагаеми и без отражение върху останалите доходи на хората. Друга група от 2000 души пък е получавала по 50 долара. След което облагодателстваните попълвали въпросници и в специално приложение предоставяли сведения колко работят, как прекарват свободното си време и колко пари печелят.

Първото нещо, което установили изследователите, е, че получаващите тези пари работели по-малко - средно с 1,3 часа седмично, респективно трудовите им доходи спаднали. Същото важи и за останалите трудоспособни членове на домакинството. Като цяло излиза, че всеки подарен долар е намалил трудовите доходи с 21 цента. „Това никак не е малко“, казва ръководителката на проучването Ева Вивалт.

Други негативни ефекти

А как са използвали получателите на безусловния доход допълнителното си свободно време? Съвсем не според очакванията на поддръжниците на проекта: обикаляли напред-назад с автомобил и с обществен транспорт, търсейки разнообразие. Т.е. изобщо не използвали свободното време за „полезни“ неща, например за грижи за децата, спортни занимания, търсене на работа или самоусъвършенстване. Допълнителното време не било използвано и за подобряване на позициите на съответния човек на трудовия пазар, пише ФАЦ.

През 2016 г. в Швейцария имаше референдум за безусловния доход  Снимка: Reuters/D. Balibouse

Друг извод е, че достъпът до лесни пари не прави хората по-предприемчиви. Изследователите констатирали и друг негативен ефект: тези от получателите на безусловния доход, които са били безработни, са си останали такива по-дълго. Обобщението на икономистката Ева Вивалт: „Като цяло за трите години на програмата хората не са се постарали да си потърсят по-добри работни места“.

И още едно заключение, цитирано от ФАЦ: безусловният доход не е довел и до подобряване на здравето на получателите му. Все пак краткосрочно положително влияние имало - те започнали да дават повече пари за медицинско обслужване и по-често посещавали лекар. Но това било за кратко. Констатирано било освен това, че облагодателстваните дори не започнали да спят по-добре.

Превръща ни в „поданици на социалната държава"

В анализ за аргументите за и против безусловния доход икономическото издание „Бизнес инсайдър“ изтъква, че именно по този начин става възможен животът на хората без материални страхове, а това е предпоставка за индивидуалната свобода и самоосъществяването. Хората имат повече време за семейството и приятелите, както и за обществени ангажименти. Би трябвало да са по-склонни да поемат икономически рискове, респективно да станат по-предприемчиви, също така - би трябвало да се увеличат възможностите за избор на работа, без да е нужно да се приема първата предложена.

Но изданието не пропуска да изброи и минусите, като например това, че за мнозина отпускането на безусловен доход изглежда несправедливо, поради което се натъква и на критики от страна на синдикатите. Тези пари намаляват стимулите за образование и квалификация, както и желанието за работа, и то в контекста на недостига на кадри. Икономическото издание стига и до извода, че безусловният доход изкушава хората да се превърнат от граждани в поданици на социалната държава.