Вътрешният министър е засекретил със заповед всички данни, които постъпват от МВР към НАП, твърди депутатът Божидар Божанов

Колко човека от МВР са работили или работят в охранителна фирма се оказа класифицирана информация и държавна тайна. Това е установил депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов и го съобщава със специален пост в социалните мрежи.

„Бях поискал от НАП данни за това колко служители на „Делта гард“ са работили в МВР преди или след охранителната фирма. НАП отговори, че информацията за служители на МВР, която постъпва в НАП, е класифицирана съгласно заповед на министъра на вътрешните работи и не могат да ми я дадат“, разказва народният представител.

„Извън конкретния казус - не може информация за близо 40 хиляди служители да е класифицирана. Как се прави анализ и реформа в МВР, когато правоотношенията им са класифициран? Вероятно ако поискам въпросната заповед, и тя ще се окаже класифицирана. Сигурността на служителите на МВР е важна, но това какви осигуровки им се плащат и кой ги осигурява, особено статистическата, не следва да е класифицирана информация, или поне не за всички“, добавя Божанов и заключава, че „силовите структури от нас прекаляват с използването на класифицираната информация“.
IFrame

От думите на Божанов става ясно, че той твърди как не само информацията за „Делта гард“ е секретна, но и всичко свързано с осигуряването, данъците, наемането на бивши и настоящи служители на МВР. Публична тайна е, че повечето, ако не и всички охранителни фирми, са ръководени от бивши служители на МВР, като в тях често пристан намират хора от всякакви структури на вътрешното министерство.

Иначе само преди дни Върховният административен съд (ВАС) отмени решението, с което бяха отнети четири лиценза за частна охранителна дейност на фирмата „Делта гард“, съобщи „Лекс“. Около охранителната фирма се разшумя покрай скандала „Осемте джуджета“, когато бизнесменът Илия Златанов обяви, че бизнесът му е бил отнет от бившия следовател Петьо Петров - Еврото, с помощта на МВР и на „Делта гард“, тъй като служители на фирмата са ограничили достъпа му до една от фабриките на компанията му „Изамет“. Само преди три месеца младеж се оплака, че е бил пребит на плажа от човек, който е имал означение на охранителната фирма. Дружеството обаче категорично отрече въпросното лице да е техен служител. Оттам обявиха, че той е бил с тяхна жълта жилетка, защото има практика „облеклата им да се продават в много сайтове“. Впоследствие се оказа, че лицето всъщност е полицай от полицейско управление в Бургас. По случая ПП-ДБ поискаха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов.

Процедурата по отнемане на лиценза на охранителната фирма бе открита през октомври 2021 г., докато вътрешен министър беше Бойко Рашков. Основанието беше, че собственик в дружеството е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Като първа инстанция Административният съд в София потвърди заповедта на МВР за отнемането на лиценза. От дружеството обжалваха и така казусът стигна до ВАС. Върховните магистрати Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова и Весела Андонова дори сезираха Конституционния съд по темата, твърдейки, че законовите текстове, регламентиращи отнемане на лиценз без присъда, противоречат на основния закон. В края на м.г. обаче КС се произнесе, че проблем със закона няма.

КС обаче постанови, че 30-дневният срок, в който собственик или съдружник, привлечен като обвиняем, трябва да напусне фирмата за частна охрана, започва да тече от уведомяването му по предвидения в НПК ред, а не от датата на привличането му.

Този извод на практика предопредели и изхода на делото във ВАС, тъй като същата теза застъпваше и „Делта гард“, според която първата инстанция не е изложила никакви мотиви за това как съответният съдружник би могъл да изпълни задължението си да излезе от фирмата, ако не е знаел, че трябва да го направи, защото не е бил уведомен, че е привлечен като обвиняем. Прокуратурата също е пледирала пред ВАС, че жалбата на фирмата е основателна.

В окончателното си решение ВАС се позовава изрично на конституционното решение от миналата година.