Доган не е политикът, който има морално право да посочва мишените, още повече Пеевски. Основната цел е да се изчисти държавността от хора с тежки зависимости, за да няма следващ „Пеевски“. Възможен ли е този общ фронт?

Схватката за власт в ДПС няма да бъде разрешена с процедурни игри, в т.ч. с решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) да регистрира един от двата лагера за изборите за 51-ви парламент на 27 октомври. Каквото и да е това решение, регистрация на ДПС-Пеевски или ДПС-Доган - или на нито един от лагерите до представяне на „изрядни документи“, бърз изход няма. Ако и двете фракции успеят да влязат в следващия парламент чрез различни регистрации - „Демокрация, права и свободи“ и „Ново начало“ например, борбата продължава.

Сюжетът

ЦИК се събра, след като две нощи представители на единия и другия лагер окупираха входовете, за да са първи за регистрацията за изборите - пазени от жандармерия. Пет минути след полунощ от фракцията на Пеевски изпратиха съобщение, че „ДПС-Ново начало“ е факт заради подаденото електронно подписано заявление за регистрация. Но то си остава факт без правни последици, тъй като регистрацията става на живо. В 9.30 часа днес ударни групи и на двете депесета нахлуха в ЦИК и завзеха бюрата за регистрация, което наложи комисията да се събере извънредно по казуса. Представител на ДПС в ЦИК отпреди разцеплението е Севинч Солакова, близка до лагера на почетния председател.  

Всички тези събития бяха предшествани от пълното разцепление в ДПС, доминирано от върховете на партията - там, където стоят двамата съпредседатели Делян Пеевски и Джевдет Чакъров и над тях почетният председател, който е над всичко, даже и над партията.

На пръв поглед изглежда, че сблъсъкът на 27 октомври ще е етнически срещу контролиран/купен вот. Но само изглежда. Избирателите и на двата лагера, гласували доскоро за едно ДПС, нямат илюзии какво са спечелили на техен гръб и с техните гласове управляващите и двете фракции. Клиентелисткият формат на Движението и авторитарното ѝ устройство обезличава избирателите им, като ограничава техните права и свободи, свеждайки ги до машинки за гласуване.  

За партия, подчинена 30 години на един център, появата на втори е хаос, но също и крачка към по-демократичен ред, колкото и парадоксално да звучи. И причината е, че досега в ДПС не се е случвал вътрешен колапс от такъв мащаб. Гласуване под строй този път едва ли ще се състои и няма да е изненада, ако избиратели на ДПС предпочетат други партии. Началото на края на верния на етноса вот може да започне сега, и - парадоксално - това ново начало слага известният с разрушаване и рейдърство на бизнеси Пеевски.

ДПС не е Доган, нито Пеевски

Когато на 27 август Доган изключи Делян Пеевски от ДПС, бяха анулирани ползваните дотогава печати и приети образци на нови. За утвърждаването им е необходимо съдебно решение и в такъв случай „ДПС - Ново начало“ може да използва регистрация на друга партия, за да участва във вота. Спекулациите са, че това ще е „Екогласност“ - от първите, противопоставили се на тоталитарния комунистически режим, днес оглавявана от Емил Георгиев, с досие на агент на ДС, тайните служби на същия този режим. Време за създаване и регистрация на нова партия няма, затова и двата лагера се борят за марката ДПС и регистрацията в ЦИК.

Но ще успеят ли да спечелят най-значимия капитал на една партия - избирателите, без които тя не би съществувала и осигурявала „порции“, влияние, предни позиции на политиците. В декларация, подписана от Доган, се отправя призив към политическите сили за общ фронт срещу Пеевски - „България без Пеевски“. „Това е единственият и крайно необходим път за освобождаване на държавността в България от оковите на зависимостите и корупционните практики по високите етажи на управление“, се казва в апела. Създателят се отрича от творението си, сякаш санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания не е това, което е, благодарение на мощта на ДПС и сложни схеми отвъд ръба на закона, подкрепяни от фигури в съдебната система и държавни институции.

Доган не е политикът, който има моралното право да посочва мишените, още повече Пеевски. Основната цел е изчистването на държавността - съдебната система, институциите, регулаторите и службите от хора с тежки зависимости, които могат да бъдат контролирани от всеки следващ „Пеевски“. Общ фронт е необходим в името на тази национална цел, но такъв не изглежда възможен - политическите сили са склонни да подкрепят единия или другия лагер в зависимост от конюнктурни интереси.  

Краят на системните партии

Немислимото доскоро разцепление в ДПС бе разчетено и като епилог за системните партии. Първа си отиде СДС, стопила се до трибуквие с лидер, чието върхово политическо постижение е коалицията с ГЕРБ. Разпадът в БСП трая по-дълго, но също е необратим. Сега и ДПС. Всички те носеха табелките „десни“, „леви“, „либерални“ като ценоразпис, не и като политическа същност - и затова самоизяждането по върховете е неизбежният им край.

А политическата саморазправа не е възмездие.