След златните локви и лаборатории дойде редът на златните паркинги

Корупцията и мързелът на държавните институции у нас докараха нещата дотам, че България от стратегическа входна и изходна точка на Европа, ще се превърне в камък, който всеки заобикаля.

Превозвачите предупредиха за тази опасност, след като на транспортен форум на страните от Черноморския регион страната ни бе порицана, а представителите на Гърция и Турция обявиха, че търсят алтернативни маршрути, за да не минават българските граници. Причините са хаосът с организацията на граничните пунктове, километричните опашки от камиони и денонощни престои, както и мутренските трикове и рекет от частни и държавни фирми и служби, които принуждават камионите да спират и плащат на точно определени паркинги, а чуждестранните шофьори биват товарени с по-високи такси.

Властта (временна за кой ли път) поне привидно се задейства да реши тези проблеми, след като и десетки тв репортажи показаха безумието на граничните пунктове на двата моста на Дунав.

Като всеки скандал и този ще затихне - без кардинално решение, само с привидни действия или козметични корекции. Това смятат познавачите на особеностите на българските гранични пунктове. Опитите да се сложи ред и държавата да завиши контрола на границата, едва ли ще пресекат корупцията - просто едни грабливи ръце ще бъдат заменени с други.

Нищо особено не се очаква и от разпоредената за отбиване на номера проверка на НАП и ДАНС на буферните паркинги, от които изпищяха тираджиите. От кабинета вече обявиха, че НАП е влязла във въпросните паркинги при Дунав мост 1 и 2, „Капитан Андреево“ и Лесово, но не е открила никакви нередности. Как така само за един ден данъчните успяха да проверят и да излязат със заключение?

„Сега“ зададе въпроси на НАП не смята ли, че е нарушение на европейските правила, когато една частна фирма таксува с различни тарифи български и чуждестранен камион на паркинга си? От сдруженията на превозвачите ясно бе посочено, че на Дунав мост при Русе, например, български шофьори плащат по 15 лв. за ползване на буферния паркинг,  а чуждестранни - 25 евро.

Също така превозвачи се оплакват от различни тарифи за дезинфекцията на превозните средства на ГКПП „Капитан Андреево“ - за български шофьори таксата е 20 лв., за чуждестранни - 20 евро. За това различно третиране също поискахме от НАП да узнаем дали не е нарушение?

От приходната агенция ни отговориха устно, че няма да получим отговори. Каквото са установили, са го предали на Министерски съвет, и оттам да си получим информация. А информацията на МС, както стана ясно, е: нарушения няма.

ДАНС вероятно също няма да обявят резултатите от проверката си, а нищо чудно и те да не открият нарушения.

Открай време привидните напъни на властта да разчиства авгиевите обори по най-натоварените гранични пунктове на страната се провалят. Защото политическите сили нямат интерес това да се случи.

Не една и две партии са се хранили от безотчетните пари,

които се генерират на границите.

Достатъчно е да си спомним за рекета на митничарите, особено на „Капитан Андреево“, станали нарицателно за корупция години наред.

Тази язва като че ли се затвори, след като влязохме в Евросъюза. На мястого на митничарите-рекетьори обаче се появиха фирми с нездрави интереси, на които държавата прехвърли различни дейности - профилактичната дезинфекция на превозните средства, които влизат на българска територия, фитосанитарния котрол върху вноса на плодове и зеленчуци, банковите гишета, през които минава плащането на държавни такси и така те стават двойно по-високи...

Скандалите около тези фирми през годините показват, че получават почти даром и дори незаконно достъп до тези облаги - сигурен товаропоток, задължителна „услуга“, почти никакви разходи за дейност и нулев контрол. Нищо друто не остава, освен да прибираш пари. Но и да връщаш на благодетеля, дето те е допуснал до този сладък бизнес.

Така функционираше прословутата „златна локва“ на „Капитан Андреево“. През 2013 г. БАХБ прехвърли дезинфекцията на влизащите от Турция у нас камиони и коли и събирането на таксите за тази услуга на създадената малко преди подписването на договора фирма „Пи Еф Си“. Последвалите години по-късно проверки показаха, че първо, аутсорсването на дезинфекцията на частна фирма е в нарушение на Закона за ветеринарната дейност, второ, БАХБ е подписала калпав договор, който изобщо не урежда контрола върху работата на фирмата. Трето, НАП откри касови апарати, които не са включени в сървъра й и 32 млн. лв., които на хартия трябва да са налични в каса, ги няма. Само от тази сума може да си правим изводи колко милиони са потънали безотчетно в „Пи Еф Си“.

Покрай дезинфекцията изгря звездата и на

фитосанитарния контрол върху вноса на плодове и зеленчуци от Турция.

Същата БАХБ даде преди повече от 10 година тази дейност в ръцете на частна фирма - „Интерпред еврологистик“, която после се прероди в „Евролаб 11“. Отново с нарушения, държавната агенция е предоставила за смешен наем всичките си помещения на ГКПП „Капитан Андреево“, където частната фирма извършва проверките и лабораторните анализи на внасяните плодове и зеленчуци дали отговорят на фитосанитарните изисквания. При това незаконно, защото работи само на база на договор под наем. Проверките се правят без присъствие на митничари и с изключено видеонаблюдение. Съмненията са за фиктивен контрол на вноса на плодове и зеленчуци и пропускане срещу заплащане, както и много загуби за хазната. Европейската комисия дори заплаши с одит начина, по който България контролира вноса на храни през границата с Турция, защото това е свързано и с безопасността на общия европейски пазар.

Комисията „Антикорупция“ в НС посвети няколко свои заседания на темата, на които ясно лъснаха кои политически сили защитават най-яростно частната фирма - ГЕРБ и ДПС. Съдът също „се постара“ да остави „Евролаб“ на границата, колкото може по-дълго. Едва това лято Агенцията по храните успя да върне лабораторията си на „Капитан Андреево“, но срещу 10 млн. лв., които предишното служебно правителство плати на „Евролаб“ в извънсъдебно споразумение.

В последните години се излюпи нова „златна кокошка“  -

буферните паркинги на най-натоварените гранични пунктове - „Капитан Андреево“ и на границите с Румъния. По същия начин държавата е дезертирала от контролните си функции и от организацията на преминаването през границата, като е оставила това в ръцете на избрани фирми. МВР, МРРБ или Министерството на транспорта не дават ясен отговор кой постави пътните знаци и светофари, които указват единствено възможния път на шофьорите на камиони преди да пресекат границата - през точно определени паркинги. Така вместо да се улесни трафикът, престоят на превозвачите достига 20-30 часа. Скандалното е, че тези паркинги дават номера на шофьорите за преминаване на границата и който не се съобрази с това и реши да ги заобиколи, „си има неприятности“ - като счупени фарове, например. Заради тези избраници други частни паркинги в района не може да виреят.

И тук става въпрос за почти подарени терени, като например този, който ползва „Тир паркинг Русе“, предоставен според разследване на Антикорупционния фонд, за смешни пари от община Русе с разрешение за ползване 30 години.

Друго едно разследване - на сайта „Бърд“, показва, че собственик на най-новия буферен паркинг при Видин е македонският гражданин Горанчо Цветковски, който се оказа доскоро шофьор във фирма на „Минстрой Холдинг“. Цветковски е закупил фирмата-оператор „Данубия Логистик“ миналата година срещу 500 хил. лв. и я разработва  с гореописаните методи.

Сега след скандала служебният кабинет обяви, че обмисля държавата изцяло да поеме управлението на буферните паркинги, които като прилежаща инфраструктура също са свързани с контрола на границата. Интересно колко е готова да плати държавата този път като обезщетение на частните фирми, на които общините почти без пари са отпуснали терени за ползване? Трябва ли данъкоплатците да покрият поредните обезщетения за недомислиците и безобразията на управляващите или да?

Трудно е да си представим кардинални промени - не само заради мързеливите държавни институции, но и защото винаги на входа и изхода на границата са се намествали корупционни интереси. Те работят за протакането на приемането на България в сухопътния Шенген, защото ще загубят контрол върху трафика на вътрешноевропейските граници. Те не искат бързо влизане в еврозоната, защото не могат да изсветлят парите си.

Управляващите само привидно водят битка с тях.

Защото политическите партии се хранят от тези безотчетни финансови потоци, с тях се купуват избори и се облагодетелстват висши чиновници и депутати, за да прокарват лобистки решения. Подобни схеми не може да съществуват без политически чадъри. Както казва бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов, който първи поведе битка срещу „частната граница“ при „Капитан Андреево“: „Държавата не е завладяна от вражески въоръжени сили, а от шепа мафиотчета, които със съдействието на държавни институции и на политически партии безчинстват“.