Брюксел обаче е направил обратен завой и ще допусне държавно предприятие за рекултивация на въглищни терени
Европейската комисия не е приела аргументите на енергийното министерство ЕСО и „Булгартрансгаз“ да останат под шапката на БЕХ, каквото решение взе Народното събрание през 2023 г. България на практика е длъжна да извади двете дружества от холдинга, ако не иска да загуби средства от порядъка на над 1 млрд. лв. Не е ясно как това ще се отрази на финансовото състояние на БЕХ, но от енергийното министерство обещават да парират всякакви евентуални апетити към приватизиране на двата оператора с включването им към списъка на забранените за приватизация дружества.
Това се разбра при изслушване на енергийния министър Владимир Малинов и финансовия министър Людмила Петкова в Народното събрание. Двамата министри запознават НС с поисканите от министерствата промени в плана за възстановяване, които трябва да се гласуват от МС до края на месеца и да се пратят за одобрение от Брюксел преди края на 2024 г.
ЕК категорично не е съгласна двата оператора да останат под шапката на БЕХ. Единственото, което успяхме да „изтръгнем“ от комисията, е възможността да отделим двата оператора в нов холдинг под шапката на БЕХ, съобщи пред депутатите Малинов. Той допълни, че България е рискувала при липса на съгласие по този въпрос да загуби пари от предстоящи трето и четвърто плащане по плана за възстановяване, както и да не може да усвои заложените пари по изцяло новата глава RepowerEU в размер на над 937 млн. лв. Както „Сега“ писа, България се надяваще да убеди Брюксел, че е достатъчно да забрани кроссубсидирането на дружества под шапката на БЕХ, но това не е било прието от комисията. Обособяването на операторите в нов холдинг няма да изисква промени в сертифицирането им, коментира Малинов. Той първоначално не навлезе във финансови детайли за евентуалния ефект от ваденето на двете дружества от БЕХ за самото БЕХ, което бе основна критика към решението. В предходно изслушване в НС Малинов призна, че ваденето на операторите от БЕХ няма да се отрази на тяхното финансово състояние, но ще засегне холдинга. На изричен въпрос на ИТН Малинов призна, че е бил против такова решение и то ще се отрази на финансовото състояние на БЕХ. „Създаваме ново дружество с цел да запазим двата оператора от нещо, което е било договорено. ЕК счита, че има договор с българската държава и този договор трябва да бъде изпълняван. По отношение на финансовата стабилност на БЕХ аз съм бил против приватизацията или отделянето от рамката на българската енергетика. Само че ние сме поставени в ситуацията да откажем да изпълним това, което някой е обещал на комисията и да загубим много пари“, изтъкна Малинов. Той припомни облигационния заем на БЕХ в размер на 1,2 млрд. лв. и изтъкна, че по него предстои падеж през 2025 г. в размер на 600 млн. лв. „Ще се наложи заем от страна на държавата в размер на 300 млн. евро и се радвам, че това е записано в доклада“, допълни Малинов.
С три години закъснение България се връща към идея, отхвърляна през 2021 г. от ЕК - за инвестиране на пари по плана за възстановяване в рекултивацията на терени в трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник. За целта ще бъде създадено ново държавно дружество. Създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ бе заложено в плана, но в последствие остана без еврофинансиране заради несъгласие на комисията с тази идея. Сега за рекултивация при предоговарянето на плана ще се заделят 500 млн. лв., като правителството е успяло да убеди Брюксел на базата на одобрени подобни промени в плана на Гърция. За рекултивация на площи ще отидат и други 400 млн. лв. по друга линия - фонда за гарантиране на справедливия преход на трите региона, който се усвоява под шапката на оперативната програма за регионално развитие.
Малинов отчете и други по-малки промени по плана за възстановяване, свързани с решението на НС от 2023 г., като обясни, че с цел запазване на пари 75 млн. Евро ще бъдат преформатирани като финансови инструменти.
Малинов обяви отново, че от плана за възстановяване отпада ангажиментът за ограничаване на въглеродните емисии от конкретни инсталации и ще остане да важи само общ праг към януари, 2026 г., който ще може да бъде спазен по пазарен път.
