Днес италианската кинодива София Лорен навършва 90 години. Годишнината ще бъде повод за редица тържества както в Италия, така и отвъд Атлантика, в меката на киното Холивуд.
Истинското име на София Лорен е София Костанца Бриджида Вилани Шиколоне. Родена е на 20 септември 1934 г. в Рим. Майка й е Ромилда Вилани, учителка по пиано. Баща й Рикардо Марио Клаудио Шиколоне е наследник на благородническата династия Шиколоне Мурило и има свой бизнес. Двойката не е женена, което по онова време е скандално. Бащата признава за своя дъщеря София, но отказва да се ожени да майка й, която е принудена заради това да се прибере от Рим в родния град Поцуоли край Неапол. Там малката София прекарва детството си и първите години на юношеството по време на Втората световна война. Семейството живее в трудни времена на голяма мизерия и София много добре познава глада и страха от войната. Междувременно в Поцуоли се ражда сестрата на София – Мариана „Мария“ Пия Вилани Шиколоне. Тя е плод на същата връзка на майката на София с Рикардо Шиколоне, който този път отказва да признае бащинството над второто дете.
През годините на Втората световна война София Лорен е ранена леко при бомбардировка, което принуждава семейството за известно време да се премести от Поцуоли в Неапол. На 15 години София печели местен конкурс за красота и получава парична премия. С парите семейството й се премества в Рим. Там София започва да осъществява нереализираната мечта на майка си – да започне кариера в киното. Любопитното е, че преди да се роди тя, майка й Ромилда печели през 1932 г. конкурс за дубльорка във Холивуд на Грета Гарбо. Но семейството й се противопоставя категорично на нейното заминаване в Америка и тя е принудена да се откаже от филмова кариера.
В Рим пробивът на София в киното е белязан от семейни проблеми. Баща й, недоволен, че Ромилда и двете й дъщери са започнали самостоятелен живот в италианската столица, подава сигнал, че София и майка й работят като проститутки. Но в крайна сметка полицията установява, че това не е вярно. А между временно София участва в конкурса „Мис Италия“ и печели титлата „Мис Елегатност“ през 1950 г. После участва в още конкурси за красота. Появява се и в епизодични роли във филми, които й дават постепенно видимост. Снима се и за фоторомани – популярен по онова време литературно-фотографски жанр, в който персонажите са с лика на действително съществуващи хора. Постепенно доходите на София се увеличават и тя дори е в състояние да отпусне заем на баща си, когато той закъсва финансово и иска пари от нея. Заемът обаче е отпуснат с цената на признаване на бащинството над сестра й Мария.
Пробивът за София в киното идва през 1951 г., когато по време на конкурс за красота я забелязва продуцентът и режисьор Карло Понти. Впоследствие той става и неин съпруг. В първите филми, в които участва, София се появява с родното си фамилно име Шиколоне. После приема творческия псевдоним Лазари. Накрая обаче филмовият продуцент Гофредо Ломбардо й подсказва идеята да промени името си по начин, който ще й придаде повече видимост в международен план. Така се стига до псевдонима Лорен, едно име, което звучи едновременно като френско, английско и немско и което е вдъхновено от фамилията на популярната по онова време шведска актриса Марта Торен.
През последващите седем десетилетия София Лорен участва в 87 пълнометражни филма и в десет телевизионни продукции. Работи с режисьорите Джорджо Бианки, Федерико Фелини, Енцо Трапани, Марио Солдати, Луиджи Коменчини, Стенли Крамър, Джордж Кюкор, Мелвил Шавелсън, Майкъл Къртис, Синди Лъмет, Антъни Ман, Питър Устинов, Чарли Чаплин, Дино Ризи, Марио Моничели, Лина Вертмюлер, Виторио Де Сика, Еторе Скола, Хауърд Дойч, Робърт Олтман, Едоардо Понти и много други. Безчет са актьорите, които са партнирали на Лорен през годините във всички тези продукции. Сред тях се открояват Марчело Мастрояни, Кларк Гейбъл, Тото, Марлон Брандо, Чарлтън Хестън, Кари Гранд, Джон Уейн, Бърт Ланкастър, Пол Нюман, Ричард Бъртън, Грегъри Пек, Франк Синатра и много други.
Във всички тези продукции Лорен се превъплъщава в истинска палитра от характери – майки, съпруги, любовници, проститутки, гранддами, класически персонажи от литературата и историята, съвременни италианки. Лорен е специалистка както по комедийните, така й по драматичните персонажи. Тя е способна да привнесе дързост, елегантност, чар, нотки на дистанция, провокативност, сърдечност, съчувствие във всяка една роля. Всичко това тя успява да пресъздаде дори само с вариации на изражението и на погледа си.
Успехът на Лорен както в Италия, така и зад граница се дължи на нейната способност да показва многото лица на човешкото създание и многото пластове на човешкия характер. В допълнение Лорен съвършено пресъздава жизнения италиански темперамент, което се нрави на нейните сънародници, което прави жителите на Апенините по-привлекателни в очите на други европейски нации и което също така играе по струните на носталгията на италианците, напуснали родината си в търсене на по-добър живот за граница.
На екрана Лорен най-често си партнира с Марчело Мастрояни. Култови остават техните екранни тандеми от продукциите „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“, „Прет-а-порте“, „Един специален ден“, „Слънчогледи“ и много други. Този тандем се запечатва до такава степен в съзнанието на зрителите, че двамата се превръщат в модел за перфектната италианска двойка.
Най-често Лорен е била режисирана от Виторио де Сика. Тя участва в осем негови продукции, сред които „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“, „Слънчогледи“, „Чочарка“.
Всичко това донася на Лорен изобилие от награди. Тя има 11 италиански филмови отличия „Давид на Донатело“, от които едното, получено през 1999 г., е за цялостно творчество. Тя има и четири италиански филмови награди „Сребърна лента“, от които две са за цялостно творчество и изключителни филмови постижения. Лорен има и две италиански филмови награди „Златна сфера“, от които едната е за цялостно творчество. В кариерата си има и „Купа Волпи“ от кинофестивала във Венеция за „Черна орхидея“ през 1958 г. и „Златен лъв“ от Венецинската мостра за цялостно творчество през 1998 г. Тя получава през 1961 г. наградата за най-добра женска роля за „Чочарка“ от Кинофестивала в Кан. Същият филм й носи през същата година и британската филмова награда БАФТА за добра женска роля.
Отвъд Атлантика Лорен получава също немалко награди и номинации. През 1962 г. тя печели „Оскар“ за ролята й в „Чочарка“. Номинирана е за същата награда през 1965 г. за ролята й в „Брак по италиански“. През 1991 г. получава „Оскар“ за цялостно творчество. През 1994 г. Лорен получава и наградата на Американската асоциация на чуждестранната преса „Златен глобус“ за цялостно творчество, след като преди това е била номинирана няколко пъти за нея. Четири пъти печели и наградата „Хенриета“, която същата Асоциация връчва в периода 1951 г. – 1980 г на най-добър световен актьор или актриса.
През 1991 г. Лорен става кавалер на „Ордена на почетния легион“ на Франция. През 1996 г. става кавалер на Големия кръст на „Ордена на заслугите“ на Италианската република. През 2010 г. получава Императорската награда на Япония. През 2012 г. става кавалер на „Ордена на Света Агата“ на Сан Марино. През 2016 г. Лорен е обявена за почетен гражданин на Неапол. През 1994 г. тя получава своя звезда на Холивудската алея на славата и оставя отпечатъци в зоната пред Китайския театър в Лос Анджелис.
Сред най-знаковите роли на Лорен, които се свързват и с най-любопитни истории, безспорно е тази в „Чочарка“ на Виторио Де Сика. Продукцията е адаптация по едноименния роман на Алберто Моравия. Там Лорен изпълнява едва 25-годишна ролята на Чезира, майка и вдовица през Втората световна война, която се опитва всячески да оцелее и да предпази от насилието и от смъртта дъщеря си Розета. Шокираща за онова време е сцената от филма, в която двете са изнасилени от група северноафрикански военни. За този филм Лорен получава много отличия, сред които и първия „Оскар“, присъден за неанглоезична главна женска роля. Любопитно е, че ролята на майката е трябвало да бъде изпълнена от Анна Маняни, а дъщерята във филма е трябвало да бъде София Лорен. Но Маняни се е отказала с аргумента, че Лорен с нейната чувствена красота не би изглеждала правдоподобно като нейна екранна дъщеря на юношеска възраст. Така Лорен е получила ролята на майката. През 1989 г. Лорен приема да участва в сериала по филма „Чочарка“, режисиран от Лина Вертмюлер и се връща отново в паметната роля на Чезира.
В „Брак по италиански“ Лорен изпълнява ролята на проститутката Филомена, която десетилетия наред е спътница в живота на мъж, който отказва да я признае за „дама на своето сърце“ и едва накрая осъзнава, че тя е най-близкият му човек.
Във „Вчера, днес и утре“ Лорен изпълнява три различни роли – продавачката, нарушителка на закона Аделина, която ниже бременност след бременност, за да избегне затвора, дамата от висшето общество Анна и елитната проститутка Мара. Епична остава сцената, в която Лорен в ролята на Мара прави стриптийз пред персонажа във филма на Марчело Мастрояни.
През 1994 г. Лорен и Мастрояни приемат да участват в проекта на Робърт Олтман „Прет-а-порте“, който е елегантна шеговита критика към висшето общество, събрало се за седмицата на модата в Париж. Там Лорен и Мастрояни пресъздават емблематичната сцена със стриптийза от „Вчера, днес и утре“.
През 2010 г. Лорен участва в телевизионната продукция „Моята къща е пълна с огледала“ по едноименната автобиографична книга на сестра си Мария, която междувременно е изградила кариера на писателка. В сериала Лорен изпълнява ролята на собствената си майка. А ролята на Лорен се изпълнява от италианската актриса Маргарет Маде.
През 1980 г. , 2007 г. и 2022 г. се появяват три документални филма за Лорен – „София Лорен: Нейната собствена история“, „София: Вчера, днес и утре“ и „София!“.
Лорен е и авторка на няколко книги. През 2015 г. излиза автобиографичната й творба „Вчера, днес, утре“. През 1984 г. се появява книгата „Рецептите и спомените на София Лорен“, предшествана през 1972 г. от книгата й „В кухнята с любов“, издадена в италианска и английска версия. През 1984 г. Лорен издава книгата „Жени и красота“.
В личен план Лорен е втората съпруга на режисьора и продуцент Карло Понти, починал през 2007 г. В началото връзката им е белязана от проблеми, включително в даден момент и от набеждаване, че Понти е двуженец. Двойката има през годините и проблеми с данъчните власти в Италия, които я набеждават, че укрива данъци. Впоследствие обвиненията са снети. Лорен и Понти имат двама синове – Карло Понти-младши и Едоардо Понти, родени съответно в Женева през 1968 и 1973 г. Карло Понти-младши е диригент. През 2004 г. се жени в Будапеща за унгарската цигуларка Андреа Мезарош, от която има две деца. Едоардо Понти се посвещава на киното и първо е актьор, а от около 20 години работи като режисьор. Живее в Лос Анджелис и е женен от 2007 г. за актрисата Саша Алекзандър. Двойката има две деца.
В периода 2002 – 2020 г. Лорен участва в три филма, режисирани именно от Едоардо Понти – „Отчуждени сърца“, „Човешкият живот“ и „Животът пред теб“. За последния тя получава наградата „Давид на Донатело“ за най-добра главна женска роля за персонажа на бившата проститутка Роза, оцеляла от Холокоста, която подслонява и се грижи в дома си за сирачета и деца на проститутки. Печелейки най-голямата италианска филмова награда за този персонаж, Лорен се превръща и в най-възрастната актриса в Италия, получила това отличие точно в тази категория.
Пак в личен план сестрата на Лорен – Мария Шиколоне, освен че е писателка е била съпруга и на джаз пианиста Романо Мусолини, който е четвъртият син на диктатора Бенито Мусолини. От този брак се раждат две дъщери, като по-голямата Алесандра Мусолини е италианска актриса, политик, депутати и бивш евродепутат от редиците на италианската десница.
Как ще отбележи годишнината София Лорен днес? С частно тържество в Рим, за което всичко се пази в тайна. На него ще присъстват само най-близките й роднини, пишат „АДН Кронос“ и „Фанпейдж“. Същевременно Неапол ще отбележи годишнината с прожекция в училищата на „Чочарка“ и с редица други прояви.
В Холивуд Американската киноакадемия също отдава почит на Лорен. От 7 до 30 ноември тази година тя организира съвместно с римското филмово студио „Чинечита“ ретроспектива с филмите на италианската дива. При представянето по време на нея филма „Животът пред теб“ ще присъстват и самата Лорен и синът й Едоардо Понти. На 6 ноември в Италианския културен институт в Лос Анджелис ще бъде открита изложба с прочути фотографий на Лорен. Тържествата ще приключат в Санта Моника в края на ноември с концерт, дирижиран от Карло Понти-младши, в който ще пее тенорът Пакуале Еспозито.
Какво ще последва оттук нататък за София Лорен? През юни в телефонно интервю, за сп. „Вог“ тя сподели, че на прага на 90-тата си годишнина си дава още повече сметка, че възрастта е състояние на духа и съзнанието. „Събуждам се и е трудно за мен да си представя, че съм била на тази земя почти един век, защото продължавам да виждам един дълъг път пред мен, по който има толкова много неща за правене, толкова много места, които да посетя и толкова много хора, с които да се срещна“, споделя тя. „Но, за да бъда честна, бих искала колената и гърбът ми да се чувстват по същия начин, защото те единствено ми напомнят на каква възраст съм“, шегува се тя. А после си спомня, че преди година е имала и тежко падане в жилището си в Женева, при което си чупи тазобедрената кост. След дълъг възстановителен период, едва през май на настоящата година тя се е решила на пътуване до Лос Анджелис за дипломирането и рождения ден на внучката си.
В същото интервю за „Вог“ актрисата разказва, че всеки филм за нея е бил една уникална авантюра, една глава от живота й, в която е имало уроци за научаване, поуки за извличане, сълзи за проливане и предизвикателства за преодоляване.
Пред „Вог“ Едоардо Понти казва за майка си, че с всяка роля тя се е отдавала изцяло на филмовия процес и на превъплъщението. Той добавя, че няма актриса, която да е равна на София Лорен и подчертава, че го казва не, защото тя му е майка.
А какво ще бъде бъдещето на Лорен в киното? По този въпрос Едоардо Понти е сигурен, че тя отново ще се появи на екрана. „Тя на 100 процента иска да продължи да работи. И ние активно проучваме следващия й филмов проект. Но трябва да изберем проекта внимателно, защото ние не искаме да е някаква незначителна роля, а нещо, което е още по-удовлетворяващо за нейната креативност и за аудиторията“, допълва синът на Лорен. Той разказва, че сега той и майка му преглеждат различни сценарии, които са получили и анализират роли, които Лорен би искала да играе.
Така че на 90 години София Лорен кипи от жажда за живот и е готова за нови филмови приключения - едно състояние на духа, което може само да послужи за пример на младите й колежки от киното и което лично на нея може да й донесе още много филмови награди.
