Какви ще са последиците за Гърция от въведения в Германия засилен контрол по границите? Гърците са силно притеснени. Съществуват опасения, че ще има „наплив от мигранти“.

Решението на Германия да въведе гранични проверки с цел контролиране на миграцията е остро критикувано от медиите и политиците в Гърция. В коментари в пресата решението е наречено антиевропейско и доказателство за капитулацията на германското правителство пред крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Преди всичко обаче в Атина расте страхът от ефекта на доминото – тоест че е възможно и други държави от ЕС да последват примера на Германия.

Неделното издание на либералния вестник „То Вима“ излезе с водещо заглавие: „Затворени граници, отворени рани“, а проправителственият „Апогевматини“ написа ден по-късно под заглавие „Червена тревога“, че сега се очаква „наплив от мигранти“.

Гръцкото правителство се опасява, че Германия може да откаже убежище на кандидати, които преди това са подали такива молби в Гърция и да ги върне обратно. Тези страхове изразява най-добре всекидневникът „Контра нюз“, който написа: „Шолц настоява за връщането на 30 000 афганистанци в Гърция и ни предлага по 15 000 евро за всеки имигрант“.

Гръцкото министерство на миграцията и убежището не потвърди тази информация, но и не я опроверга категорично. За консервативното правителство на Кириакос Мицотакис в момента е добре това, че причината за подновяването на дебата за миграцията този път не е поведението на самата Гърция, а решението, взето в Германия. По този начин вниманието на хората се отклонява от същинските проблеми на страната. А те нямат общо с миграцията, става ясно от проучването на института „Пулс“. Според резултатите 34,5% от анкетираните гърци посочват като най-важен проблем високите разходи за живот, 18% са обезпокоени от ниските заплати и пенсии и от повишаването на наемите, а 15% от населението смятат икономическата ситуация за ключов проблем.

Вината на другите

Само пет процента от населението смятат, че миграцията е основният проблем. А според медиите и правителството виновни са други: войните по света и бедността, трафикантите, либералната левица, Турция, когато „отвори шлюзовете“, и Германия с нейната „щедра социална политика“. Всъщност в момента изобщо не може да се говори за бежанска криза: от началото на годината до средата на септември 2024 в Гърция са регистрирани само 35 000 пристигащи, предимно от страни от Близкия изток като Афганистан, Сирия, Египет и палестинските територии.  

Гърция защитава външните граници на Европа

Министър-председателят Кириакос Мицотакис заяви в Австрия, където неотдавна беше на посещение, че „не може да се изисква от Гърция да предоставя по-добри социални условия на бежанците от тези на самите гръцки граждани“. Мицотакис, който по темата за миграцията се стреми към съюз с Австрия, Полша и Италия, даде ясно да се разбере, че Гърция не може да понесе непропорционално бреме. Той е убеден, че Гърция вече прави повече от достатъчно, когато става въпрос за миграцията: страната защитава външните граници на Европа със строг контрол в Егейско море и с ограда на гръцко-турската граница. Освен това Гърция вече е завършила изграждането на големи приемни центрове на няколко острова.

Мицотакис не нападна директно германското правителство. В правителствените кръгове в Атина обаче се шири мнението, че с решението си за въвеждане на граничен контрол канцлерът Олаф Шолц реагира прибързано на възхода на крайната десница в Германия. По този начин той вреди на европейските правила - например на Шенгенското споразумение в дългосрочен план.

Критики към германското решение

Мария Гавунели смята реакцията на германското правителство за „недалновидна“. Ръководителката на гръцкия мозъчен тръст ELIAMEP е убедена, че въвеждането на граничен контрол няма да реши проблема, а ще застраши европейското единство. Тя искрено се надява, че Германия не мисли да анулира Шенгенското споразумение, защото „подобно нещо би взривило нашия европейски дом“.

Повечето експерти предполагат, че Германия няма да може да спре с граничен контрол тъй наречените вторични миграционни потоци от Гърция. По груби изчисления през последните три години около 75 000 души, които са поискали убежище в Гърция, са продължили пътя си към Германия. От 2021 насам няколко германски съдилища са постановили в Гърция да не бъдат връщани лица, одобрени там като бежанци - поради сериозния риск от невъзможността за осигуряване на прехрана и други базови потребности.

Кандидатите за убежище, които все още не са признати в Гърция, живеят в затворени лагери и нямат право да работят. На лицата, получили в Гърция бежански статут, се разрешава да напускат страната и да пътуват до други държави от ЕС в продължение на три месеца в годината. Те също така имат право да работят в Гърция, но не получават никаква държавна помощ - например социални помощи, детски надбавки и др. Това обаче се отнася и за повечето гърци.

Целта на повечето бежанци и мигранти обаче така или иначе са трети страни - Англия, Германия, Нидерландия, скандинавските държави, където имат приятели, роднини и перспективи за бъдещето. Така беше и през 2015, когато над един милион души се отправиха на север през Егейско море и през тъй наречения Балкански маршрут.

От уважение към присмех

Тогава Гърция приветстваше гостоприемството на Германия към сирийските бежанци при управлението на Ангела Меркел, заради което германската канцлерка беше възприемана като разумна и хуманна личност. Това беше в рязък контраст с предишния ѝ образ на сурова и непреклонна лидерка по време на гръцката дългова криза.

Политиката на сегашното правителство на Олаф Шолц се оценява критично. Политологът Панайотис Йоакимидис казва: „Прогресивното правителство на Шолц прие крайнодясна имиграционна политика с надеждата да противодейства на възхода на АзГ. Във Франция и Нидерландия опитаха нещо подобно, но не спряха възхода на крайната десница, а напротив - ускориха го."

Почетният професор Йоакимидис е един от най-известните експерти в Гърция, съветвал е няколко гръцки правителства от 1990-те години. Той е убеден, че решението на Берлин да въведе контрол на 3700-километровата сухопътна граница със съседните на Германия държави най-напред за шест месеца не нарушава разпоредбите на ЕС. В действителност обаче то дълбоко подкопава европейската интеграция.