Въздухът е нещо, от което никой не може да избяга. Дишат го гражданите, дишат го и дребните чиновници, диша го и министърът. Данните на Световната здравна организация показват, че 1 на всеки 10 българи умира заради мръсния въздух – това са над 10 000 смъртни случая годишно.

За пет години България губи населението на град с размерите на Велико Търново по причини, свързани с опасно мръсния въздух.

В същото време официалната българска статистика показва, че сега дишаме по-чист въздух в сравнение с периода до 2011 година.

Прикриват ли властите истината и как?

Проучване на Mediapool, стъпвайки върху работата на граждански активисти, правозащитници и официални документи показва, че властите в България извършват престъпление в огромен мащаб срещу своите граждани, прикривайки истината за замърсяването на въздуха.

Активните действия за прикриване на истината за мръсния въздух в големите градове на страната започват след 2010 година, когато Европейската комисия завежда две наказателни процедури срещу България.

През 2024 година гражданският активист адв. Димитър Площаков става първият, който завежда дело за 10 000 лева обезщетение срещу Министерството на околната среда и водите заради понесените от него вреди от мръсния въздух.

Той събира огромно количество информация, която е представена пред Върховния административен съд, включително снимков материал. Площаков се фокусира върху Пловдив, където живее, но успява да събере данни и за другите градове.

"Мотивиран съм не само от болестта на дъщеря ми, която преди години щеше да умре в ръцете ми, задушавайки се от астматичен спазъм, нито само от гледката на сина ми, който тази зима беше принуден да използва инхалатор. Битката ми е за всички мои съграждани, принудени да живеят в среда, сравнима с екологична катастрофа. Както се оказа от събраните данни, манипулирана е цялата ни система за оценка на атмосферния въздух, а това засяга всеки един българин", казва Площаков пред Mediapool.

Как се прикрива истината?

Голямата манипулация започва след 2011 година, когато срещу България са заведени две наказателна процедура от Европейската комисия за отровния въздух. Шест години по-късно България е осъдена за първи от Съда на ЕС. След това е осъдена за втори път, а към момента има ново висящо дело в Люксембург.

Междувременно граждански организации и правозащитници също успяха да осъдят Община Пловдив и Столичната община за мръсния въздух.

Всичко това не доведе до почти никакви мерки, освен бутафорното миене на улиците на двата най-големи града в страната.

За да се избегнат глобите и публичният скандал, свързан с мръсния въздух, властите и досега правят единственото нещо, на което са способни – манипулират данните чрез преместване на измервателните станции, за да докажат, че въздухът вече не е толкова мръсен.

Това е постигнато по най-елементарния начин. Измервателните станции, поставени на най-мръсни места в София, Пловдив и Варна, просто са махнати от там. През това време властите замазват, че това се е наложило не за да се манипулират данните, а по други причини.

Измервателната станция на столичния “Орлов мост“ е преместена в двора на БАН в кв. "Младост" през 2013 година заради строителството на метрото. Така качеството на въздуха в София се оказва "рязко" подобрено по официални данни. Метрото бе построено преди три години, но станцията не бе върната.

Малко по-късно е "подобрен" и въздухът в Пловдив. Това е постигнато с преместването на станцията от централното място "Баня Старинна" (Чифте баня) в парк "Каменица". Оправданието за преместването на станцията е, че край “Баня старинна“ трябва да се построи голямо кръстовище. То все още не е построено, а станцията не е върната.

Подобни мерки са взети и във Варна, Смолян, Добрич и Видин.

Смъртта, скрита зад туите

Станция "Каменица" в Пловдив е поставена в средата на едноименната градска градинка, за да засича възможно най-малка част от замърсяване от градския автомобилен трафик. Точно обратното на своята основна цел. В главата на незнаен общински чиновник е хрумнала идеята да я залеси допълнително с плътна стена от туи.

“Станция "Каменица" е допълнително обилно залесена – умишлено е обгърната от висока и буйна растителност до степен, че е станала напълно невидима за околните минувачи", пише адв. Площаков в исковата молба до Върховния администратвен съд, прилагайки снимков материал.

Туите са толкова плътно насадени, че от тях станцията не се вижда.

"Плътното залесяване на пункта явно цели нито една прахова частица да не бъде допусната до последния и нито една молекула азотен или серен диоксид да не бъде в състояние да припари до него", казва той пред съда.

Въпреки всички предпази мерки станцията засича замърсяване. Тя измерва 34 среднодневни превишавания на допустимите норми от прахови частици за година при максимална допустима норма от 35 превишавания. Информацията за замърсяването, което след време ще доведе до смъртта за мнозина пловдивчани, просто е скрита зад туите.

Когато същата станция е била разположена на възловото кръстовището "Баня Старинна", тя е отчитала до 150 среднодневни превишавания на нормите. Пет пъти повече и в много по-голяма концентрация от данните в парк "Каменица".

Ако в една градска градина, далеч от големите кръстовища, замърсяването е на максимума, какво означава това за останалата част от града?

Същото се случва и със станция в пловдивския ЖК "Тракия". Кварталът е известен като "спалнята на пловдивчани", има широки булеварди и няма задръствания. Там е разположена другата измервателна станцията в Пловдив. Тя стои на 50 м. от не особено натоварано кръстовище. Още при монтирането на станцията е ясно, че там минават около 2000 коли на денонощие при минимално необходим брой от 2500, за да бъде сложена станция, установява адв. Площаков.

Въпреки това станция “Тракия“ отчита 47 среднодневни превишавания на замърсяването на въздуха при норма от 35. За сравнение, станция "Евмолпия" е засичала до 180 дни с мръсен въздух, когато е работила до 2010 г.

И двете сегашни станции в Пловдив нарушават действащата наредба за оценка на качеството на атмосферния въздух, защото не са представителни за замърсяването в града. Поне едната станция трябва да бъде поставена на място с най-голямо замърсяване, а те са поставени извън 20-те кръстовища с най-интензивен трафик в града.

Местната екоинспекция постоянно твърди в своите доклади, че два пункта не са достатъчни, но никой не взема мерки да увеличи техния брой. Те не просто не са увеличени, а са намалени двойно. Преди 2010 година Пловдив има четири станции за отчитане на мръсния въздух. Сега има само две. За сравнение в Бургас има три, но няма такъв риск да се засича всекидневното замърсяване на въздуха.

"Всичко това ме кара да си мисля, че съм ограбван, лъган, бавно и преждевременно умъртвяван, но не от престъпна организация, а от собствената ми държава", казва адв. Площаков пред съда.

Той изпраща близо 50 питания по Закона за достъп до обществена информация до екоминистерството и общината в опит да намери някакви разумни отговори. Отговорите, които получава са далеч от разумни.

Информацията от властите, с която Mediapool разполага, показва, че те всячески се опитват да прикрият реалните мотиви за своите действия. Те признават, че не разполагат с анализ къде са мръсните места, за да поставят там станциите за измерване. Адвокатът не получава и прокотолите от проучванията, които трябва да покажат, че станциите са поставени в най-замърсените райони на Пловдив.

Съдете ги

Само за няколко месеца адв. Димитър Площаков събира огромно количество официални документи и снимков материал, които разкриват невероятната наглост на местната и централната власт в България. Той успява да получи информация, която показва, че измервателните станции са поставени извън 20-те най-натоварени кръстовища в Пловдив.

Документите, събрани от него, показват по дати как ключови измервателни станции на въздуха в градовете на цялата страна са поставяни на възможно най-чистите места в нарушение на българските и европейските правила.

В Плевен една от станциите е преместена от мръсно на по-чисто място, като преди това е било направено детайлно проучване, за да може властите да са сигурни в това.

Всичко това е направено, за да се избегне поредно осъждане пред Съда на ЕС в Люксембург, където все още има висящо дело. Ефектът обаче е фатален за много хора. Жители на Пловдив и София са лишени от правото да знаят кога въздухът е опасно мръсен, за да се защитят сами, след като държавата не ги защитава.

"За да бъдат изкривени данните, българските власти ни лишиха от информация. Подходът беше сходен с действията на престъпния комунистически режим след аварията в Чернобил, когато те криха, лъгаха и застрашаваха живота на хората“, казва правозащитникът адв. Михаил Екидмджиев, който първи успя да осъди Община Пловдив заради мръсния въздух преди три години.

Според адв. Екимджиев единственият начин да се принудят властите да вземат мерки са гражданският натиск и съдебните дела, каквито води и Площаков.

"Ние сме сезирали Европейската комисия преди близо три години за това бракониерско преместване на измервателните станции в Пловдив. Съгласно самото право на ЕС, станциите трябва не просто да дават статистически данни, а когато има екстремно замърсяване, местните власти да алармират хората и да предприемат конкретни мерки за тяхната защита“, казва адв. Екимджиев.

Да плащаме или да тровим хората?

Разположението на измервателните станции в голяма част от страната явно нарушава българското и европейското законодателство, което очевидно се случва по искане на българските власти.

През 2022 година под натиска на воденото от Европейската комисия дело срещу България за мръсния въздух, тогавашният министър на екологията Борислав Сандов („Зелените“) директно обявява пред депутатите, че властите имат намерение да манипулират данните чрез преместване на станциите.

"Трудно можем да променим изхода от това дело, но това, което можем да направим, е да свалим значително обхвата на санкционния режим, като намалим драстично пунктовете, на които е отчетено наднормено ниво фини прахови частици - да го ограничим до минимум, за да можем да плащаме минимално, след което в рамките на една година да успеем, приключвайки различните проекти и програми, да затворим изцяло наказателната процедура и да няма санкции, които са последващи след неизпълнение на решение“, признава министър Борислав Сандов пред парламентарната Комисия по околната среда, цитиран от БНР.

С това Сандов директно признава дългогодишната държавна политика, започнала още по времето на ГЕРБ и продължила при следващите правителства – приоритет е да не се плащат глоби, вместо да се вземат мерки за изчистване на отровния въздух.

Иронията е, че признанието е направено от министър, който идва от "зелена" формация, чийто основен приоритет е чистата природа.

Основателят на най-големия граждански проект за измерване на чистотата на въздуха AirBg.info Стефан Димитров коментира пред Mediapool, че българските власти, без значение от коя партия, упорито отказват да върнат станцията на "Орлов мост“.

Платформата разполага с 1500 станции в цялата страна срещу 30 автоматични станции на държавата. Само в София гражданските станциите са 500 към 5.

“Борислав Сандов е човек, с когото сме протестирали заедно. Една или две седмици, след като беше станал министър на екологията и вицепремиер по климатичните промени, публично го предизвиках да върне станцията на “Орлов мост“. Той каза, че станцията ще си остане там, където е (в “Младост“), но ще има нова. След това всеки започна да повтаря, че ще има конкурс за нова станция, каквато още няма. То и конкурс няма, въпреки че има площадка за станцията на "Орлов мост", казва Димитров.

"Това е силно укоримо поведение, защото тези хора са назначени, за да се грижат за нашето добруване и преди всичко за нашия живот и здраве“, допълва той.

"Станции на Airbg.info са сложени там, където живеят хората, а хората не живеят по парковете. Те живеят до улиците с трафик. Това, което дишаме, това се измерва. Колко хора живеят в Павлово, в парка на НИМХ, в парка на “Хиподрума“? Хората са по-близо до улиците и кръстовищата и дишат въздуха, който ние измерваме, а не този, който държавата показва“, каза гражданският активист.

ЕС задължава България да изчисти въздуха

В делото за мръсния въздух на Пловдив, Върховният касационен съд изрично напомня на българските власти, че европейското законодателство задължава България не просто да предприемат мерки за изчистване на въздуха, като бутафорно миене на улиците – тези мерки трябва да работят.

Българските власти обаче разбират нещата по друг начин. За да се покаже подобрение на чистотата на въздуха станциите за измерване в Пловдив са преместени, а броят им е намален от четири на две.

Неспазването на законите води до една глоба от 200 лева за пловдивския кмет и шефа на местната екоинспекция. 

Поведението на правителството и местните власти може и да отърве глобите за страната пред Европейската комисия, но нарушва три български закона и конституцията. Член 55 от конституцията директно казва, че "гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи". След това идват Законът за здравето, Законът за чистотата на атмосферния въздух и Законът за опазване на околната среда.

Къде са станциите?

В София има седем държавни станции, които измерват фините прахови частици (ФПЧ10). Нито една от тях не е разположена в центъра на града. Най-близо до определението "център“ е станция „Хиподрума“, която е сложена под голямо дърво в средата на парк "Хиподрума" на равноотдалечено разстояние (400 метра) от два големи булеварда – “България“ и “Цар Борис III“.

Във Варна двете станции са в края на града на възможно най-тихите места – “Цветния квартал“ и кв. “Чайка“.

Mediapool откри заповед на тогавашния варненски кмет от ГЕРБ Иван Портних, която показва, че през 2017 година измервателната станция в центъра на града (ул. Батак) е изместена в кв. “Чайка“ поради “инфраструктурни промени“ . Така е решен проблемът със замърсяването на въздуха във Варна.

Преди 10 години Варна е имала станция за измерване на големия градски булевард ‘Ян Палах“, но и тя махната от там, за да бъде сложена на тихо и спокойно място в "Цветния квартал“, далеч от трафика.

По подобен начин са поставени станциите за измерване на въздуха във всички големи градове.

В Стара Загора станцията е поставена в Кучешката градинка на входа на парк “Бедечка“. В Бургас станциите са в “Долно Езерово“, “Меден рудник“ и “Лазур“.

В Смолян станцията е изместена от голямо кръстовище на тихо място зад градската библиотека.

Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ) има общо 30 автоматични измервателни станции (АИС) за чистотата на въздуха. Системата и събраните данни са държавна собственост. Тя се администрира от министъра на околната среда и водите.

След 2011 година започва голямото преместване на измервателните станции – общо 8 от 30-те.

• Пловдив – „Баня старинна“ – нова АИС „Тракия“
• Добрич – “Добрич“ център
• Варна – център, ул. “Батак“
• Варна – бул. „Ян Палах“
• Видин
• Смолян
• Перник – кв. "Шахтьор“
• София – "Орлов мост“

Повечето станции са показвали най-големи замърсявания на въздуха във София, Пловдив и Варна.

Премахването им означава, че в момента България докладва неверни данни пред Европейската комисия в опит да се освободи от отговорност за превишаване на пределно допустимите нива на замърсителите на атмосферния въздух.

Само от въздействието на експозицията на един от замърсителите – фини прахови частици с големина 2.5 микрона (ФПЧ2,5)– броят на случаите на преждевременна смърт в страната ни за 2020 г. възлиза на 10 625 души (по данни на Европейската агенция по околна среда).

По този трагичен показател България заема първо място в ЕС.

Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.