Чистият въздух е неотменно човешко право, но и всеобща отговорност.

Атмосферата не поема данък печалба и икономически ръст, а вредни частици и отровни газове. Замърсеният въздух вдишваме всички, без разлики от социалния статус.

Сдружение "Въздух за здраве" е поело ролята на обществен стетоскоп за по-чист въздух. Работи в сътрудничество със здравни специалисти и граждански общности в цяла България за по-чисти и здравословни места за живеене.

Здравното сдружение "преслуша" в края на септември общественото мнение за чистотата на въздуха в Русе и Димитровград. Проведените срещи и анкети отчетоха тревожния пулс на местните хора и обществените сдружения за качеството на въздуха, който вдишват.

Димитровград - тежката промишленост на юг

Събитието "Чист въздух за Димитровград: Среща с местните граждани", което се проведе през септември 2024 г., показа безпокойството на хората за екологичното настояще и бъдеще на града.

За замърсителите в Димитровград и химическия състав на замърсения въздух говори специалистът по атмосферна химия Атанас Терзийски. Той обърна внимание на разнообразните методи за мониторинг и изрази готовност за съдействие при провеждане на планов дистанционен мониторинг чрез пасивна ДОАС система. Екипът на Пловдивския университет в лицето на д-р Терзийски ще предостави станции за непрекъснат мониторинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в града.

Димитровград е системно изложен на замърсяване със серен диоксид, като концентрациите редовно надвишават многократно средночасовите допустими норми. Тези превишения са регистрирани от автоматичните измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). За основен източник на обгазяване се сочи ТЕЦ "Марица 3", която продължава да работи, въпреки че явно не разполага с ефективни системи за подобряване на екологичните показатели. Редовно се наблюдава изпускане на неорганизирани емисии от котелното на централата.

Данни от автоматичната измервателна станция на ИАОС

Въпреки множеството сигнали от граждани към отговорните институции и организираните протести до момента не са предприети ефективни мерки за справяне с проблема. Гражданското обединение "Дишай, Димитровград" поддържа собствена измервателна станция, която следи нивата на замърсяване в реално време. За да предпазят своето здраве, местните жители са създали автоматизиран Viber канал за своевременна информираност при опасно замърсяване на въздуха.

Тревожни данни за нивата на серен диоксид в Димитровград представи д-р Костадин Костадинов от МУ - Пловдив. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, влошаване на състоянието на хората с белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Д-р Костадинов представи и актуални данни от изследване, което установява, че серният диоксид оказва и негативно влияние и върху мъжката репродуктивна система.

Снимка на ТЕЦ "Марица 3", предоставена от гражданите на Димитровград

"Атмосферното замърсяване е съществен рисков фактор, който води до респираторни заболявания, особено сред най-чувствителните - децата от различни възрасти", изтъкна д-р Стоилка Мандаджиева, доцент към Катедрата по патологична физиология в МУ - Пловдив. Тя представи данни от предишно 8-годишно проучване сред деца от Димитровград, сравняващо две нива на ниско атмосферно замърсяване и ефектите им върху белодробната функция. Получените резултати сочат, че дори и при по-ниски нива на замърсяване основните белодробни показатели са на долната граница на референтните стойности.

Средночасовата норма за серен диоксид, определена за защита на човешкото здраве, е 350 µg/m³ и не трябва да бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година. В Димитровград през 2022 г. тази норма е била надвишена 23 пъти, като в някои случаи стойностите са достигали почти шест пъти над допустимото. През 2021 г. от май до декември са регистрирани 30 превишения. През 2024 г. броят на превишенията е 8, но има случаи, при които стойностите са над три пъти над допустимата норма. Предстоят още три месеца до края на годината, в които се очаква повишение на цените на електроенергията, което може да доведе до увеличаване на работата на централата.

"Разрешаването на проблема със замърсяването на въздуха има три основни нива. Първото са индустриалните замърсители, които приоритизират печалбите пред инвестициите в екологични технологии", каза Христо Христозов от "Дишай, Димитровград". Той отбеляза, че "второто ниво са държавните институции, които трябва, но не контролират адекватно замърсителите и позволяват превишаване на националните норми, които така или иначе са занижени спрямо актуално допустимите нива на СЗО от 2022 г." Третото ниво са гражданите, които трябва да изискват непреклонно от държавата и индустрията да предприемат адекватни действия, за да бъде предпазено тяхното здраве и живот от вредното въздействие на замърсения въздух. Примерът с Димитровград показва, че ТЕЦ-ът трета година продължава да замърсява въздуха със серен диоксид, а институциите не реагират ефективно и не предотвратяват това. Обединеното и активно общество е ключът към решаването на тези проблеми, за това работим ние, доброволците в "Дишай, Димитровград", наблегна още Христозов.

Местните граждани имаха възможност да споделят своето мнение и преди срещата чрез онлайн анкета, на която отговориха близо 400 жители на Димитровград, най-вече жителите на възраст над 38 години, като 38% от анкетираните са били с хронично заболяване.

Според резултатите почти всички попълнили анкетата (97%) са убедени, че замърсяването на въздуха влияе върху здравето, най-вече води до респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Нещо повече - всички те се чувстват засегнати от замърсяването. Като най-значими източници са посочени ТЕЦ (97%), химическа индустрия (63%), автомобилен трафик (32%) и домашно отопление (25%).

Данните на РЗИ - Хасково, за 2022 година ("Демографско състояние, население на област Хасково - към 31.12.2022 г.") показват, че в област Хасково относителният дял на новозаболелите от дихателни заболявания е 19.8% от общата заболеваемост, което ги поставя на първо място. На второ място се нареждат болестите на кръвообращението, включително сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Предвид наличните научни данни в литературата може обосновано да се допусне, че възникването на тези заболявания би могло да се свърже с продължителното излагане на замърсен въздух (например замърсители като фини прахови частици и серен диоксид).

Прави впечатление, че 60% от анкетираните отговарят, че никога не са били информирани от лекаря си за рисковете, свързани с излагането на замърсен въздух. Една трета признават, че не знаят как да намалят излагането си на замърсяване. Над 90% смятат, че местната власт не предприема достатъчно мерки за борба със замърсяването, както и че здравната общност трябва да се включва активно в нея.

Русе - незарасналата рана от мръсния въздух

Събитието "Чист въздух за Русе: Среща с местните граждани", което се проведе през септември в община Русе, предостави на гражданите редица експертни мнения за проблемите с чистотата на въздуха.

Гражданите на Русе ежедневно изразяват сериозни оплаквания и подават сигнали за силни химически миризми, наподобяващи бакелит, ацетон, нефтопродукти, изгоряла пластмаса и други. Хиляди сигнали са подадени към отговорните институции за системни нарушения, свързани с изпускането на миризми от местните промишлени предприятия - само през последното тримесечие на миналата година са регистрирани над 1200 официални сигнала до РИОСВ от жителите на област Русе. Те съобщават, че миризмите се усещат всекидневно или периодично, обикновено след 21:00 ч. или рано сутрин, в продължение на месеци, като обхващат цели квартали за часове. Често те описват и физически симптоми като дразнене на очите, задушаващо усещане, главоболие, световъртеж, определяйки миризмите като непоносими и ужасни.

Текущият проблем е, че автоматичните измервателни станции на ИАОС, които следят за допустимите норми на замърсители, определени от европейското и националното законодателство, не регистрират органични замърсители като диметиламин, формалдехид, нафтален, общ крезол и други, които са причина за неприятни миризми. Това води до липса на информация за наличието на тези вещества, въпреки че гражданите ги усещат. В града няма измервателни станции, които да следят за опасни токсични вещества, оставяйки контрола им на предприятията, които ги отделят. Въпреки че производствата трябва да спазват наредбите за пречистване на токсичните, канцерогенни и мутагенни вещества, те често не го правят.

Иван Костадинов, специалист в областта на физиката на Земята, атмосферата и Космоса, представи авангардни методи за мониторинг на параметри, имащи отношение за обективното определяне на качеството на въздуха. Той запозна присъстващите с иновативен метод за автоматично вземане на атмосферни проби за последващ лабораторен анализ за определяне наличието на миризми в пробата. Представените методи следва да се разглеждат като възможност за общините, които "съгласно директивите на ЕК общините следва да изработват и прилагат мерки за намаляване на негативното влияние на климатичните промени", посочи експертът, който е част от екипа на Centre for technology transfer PROAMBIENTE Scrl в Болоня, Италия. Той подчерта още, че само инсталиране на апаратура не би било достатъчно. Измерванията сами по себе си, ако не са придружени от съпътстващи допълнителни данни, рискуват да не дадат очакваната достоверна информация. Необходимо е да се направи и комплексно характеризиране на метеорологичната обстановка на района, обект на мониторинга, за период, който при всички случаи трябва да обхваща поне зимен, летен и преходен сезон.

Изчисления показват, че на практика "100% от населението в България живее в райони, които надвишават препоръките на СЗО за качество на въздуха от 2021 г. по показателя средногодишни концентрации на ФПЧ2.5 (5 мкг/м3)", каза доц. д-р Ангел Джамбов от Научноизследователския институт на Медицински университет - Пловдив. Той цитира данни на Института за здравни ефекти в Бостън, според които 68% от всички смъртни случаи през 2019 г. в България във връзка със замърсяването с фини прахови частици са при хора над 70 години. И подчерта, че докато хроничните ефекти могат да настъпят след години излагане на мръсен въздух, епизодите или дните на високо замърсяване могат да предизвикат остри ефекти дори при здрави хора и основно при лица със съществуващи заболявания. Русе се нарежда сред градовете в страната с относително висока смъртност поради фини прахови частици (ФПЧ), това се посочва в европейското проучване ISGlobal Ranking of Cities, което подрежда в класация градовете в България по смъртност, свързана с излагането на ФПЧ. Нещо повече - в Русе около 82 смъртни случая годишно биха били избегнати, ако бяха спазени препоръките на СЗО за фини прахови частици, показват изчисления.

"Редица проучвания установяват, че замърсяването на въздуха се отразява на здравето не само посредством директното си въздействие, основано на физични и химични свойства, но и действайки като силен психологически стресор", подчерта експертът. Поради това обонятелният дискомфорт следва да се има предвид дори при нива на замърсяване под праговете за токсичност, тъй като предизвиква симптоми от страна на горните дихателни пътища и реакция на безпокойство и тревога за здравето.

"Малко се говори за въздействието на замърсителите във въздуха върху имунната система, а проучванията от последните години показват, че имунитетът страда, когато въздухът системно е замърсен", каза д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология и изследовател към Софийски университет "Св. Климент Охридски". "Нещо повече - замърсеният въздух, от една страна, потиска имунитета при деца и възрастни, което клинично може да се прояви с по-често и тежко боледуване от инфекции, а от друга страна - нарушава регулацията на имунната система, което може да доведе до поява на автоимунни заболявания или обострянето им", посочи специалистът.

Станислав Малчев, юрист към сдружение "Въздух за здраве", разясни новите стандарти на ЕС за качество на въздуха. Новите директиви за качеството на въздуха в ЕС поставят силен акцент върху опазването на здравето и засилването на гражданското участие. Те въвеждат по-строги стандарти за замърсяване на въздуха, които ще намалят риска от заболявания, свързани с лошото качество на въздуха. Освен това директивите дават на гражданите повече права да участват в процеса на вземане на решения относно качеството на въздуха в техните градове. Това включва по-добра информация за качеството на въздуха, възможности за участие в публични консултации и правото да търсят обезщетение, ако здравето им е било увредено от замърсяването.

Интересен аспект на новата директива е, че след 2030 г. гражданите ще имат правото да обжалват общинските планове за качество на атмосферния въздух. Това предоставя на обществото възможността активно да участва в процеса на вземане на решения, свързани с качеството на въздуха, и да настоява за мерки, които да гарантират по-чист въздух и здравословни условия на живот. Тази нова рамка ще насърчи прозрачността и отчетността на местните власти, като същевременно укрепи ангажимента на гражданите към опазването на околната среда.

Близо 750 русенци са взели участие в анкетата, посветена на проблемите със замърсяването на въздуха в града преди провеждане на събитието. От тях близо една трета са били с хронично заболяване.

Почти всички (98.4%) са убедени, че замърсяването на въздуха влияе върху здравето, като най-вече води до респираторни, сърдечно-съдови, онкологични, алергични заболявания. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода 2019 - 2021 г. област Русе отчита най-висок брой регистрирани случаи на злокачествени новообразувания, надвишаващи средната стойност за България с около 40%. Данните от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Русе, за 2022 г. ("Здравеопазване на населението от област Русе (Кратък статистически справочник)", 2022) показват, че новозаболелите по причина болести на дихателната система в Русе заемат първо място с регистрирани 29.1% от общата заболеваемост на населението. За сравнение - в Плевен този показател е значително по-нисък - 2.19% ("Годишен анализ на здравно-демографското състояние и здравната мрежа в област Плевен", 2022 г.). Също така 17.33% от населението на Русе страда от хронични респираторни заболявания, докато в Плевен този дял е 12.80%. Тези статистически данни подчертават, че проблемите с дихателната система в Русе са значително по-изразени, като е вероятно това да е свързано със замърсяването на въздуха в региона.

Като най-значими източници на замърсяване се посочват индустриални предприятия (97%), ТЕЦ (37.7%), автомобилен трафик (45%) и домашно отопление (27%).

Над половината анкетирани (52%) споделят, че никога не са били информирани от лекаря си за рисковете, свързани със замърсяване на въздуха, а 25% признават, че не знаят как да намалят излагането си на замърсяване. В същото време Световната здравна организация (СЗО) подчертава, че лекарите имат ключова роля в информирането на пациентите за рисковете за здравето, свързани със замърсения въздух, както и в насърчаването на политики и мерки за подобряване на качеството на въздуха. Това може да стане както на глобално, така и на национално и местно ниво. Поради широкия обхват на националните и местните политики и широкия кръг ангажирани участници е важно здравният сектор да може да предоставя насоки и да предлага регулаторни рамки за оценка на здравните рискове и въздействия за прилагане на подходящи решения, в центъра на които да е общественото здраве. Този подход от своя страна ще намали настоящите и бъдещите икономически разходи, причинени от лечението на свързани с околната среда заболявания и техните последици. В България обаче сме свидетели на пренебрегване на научните данни от политическите фигури, вземащи решения, затова медицинската общност трябва да се активизира и да предложи рационални политики и препоръки, основани на доказателства, за да гарантира правилния път за защита на здравето от факторите на околната среда, какъвто е замърсяването на въздуха.

Над 93% заявяват, че местната власт не предприема достатъчно мерки за борба със замърсяването, както и че здравната общност трябва да се включва активно в нея (92%). Само под един процент отговорили русенци не се тревожат от качеството на въздуха.

И на север, и на юг - усещане за лош въздух

Излагането на замърсен въздух може да доведе до много и различни здравословни проблеми. Най-уязвими са хората с белодробни заболявания, със сърдечно-съдови заболявания, с диабет, бременни, деца, възрастни хора, спортуващите на открито, хората от маргинализираните групи и с нисък социалноикономически статус. Но истината е, че всеки е застрашен.

Трябва да се подчертаят пропуските в наблюдението - недостатъчен брой на станциите или например избирателното им поставяне в райони с не толкова високи нива на замърсяване. Това е причината напоследък да се развиват така наречените граждански научни проекти, които позволяват на хората сами да наблюдават качеството на въздуха с професионално оборудване и да използват тази информация, за да защитят здравето си.

Липсата на достатъчно данни за качеството на въздуха в много български градове, особено по отношение на фини прахови частици с размер до 2.5 микрона, азотни оксиди и други специфични замърсители, и трудностите при свързването им с информация за болестността в тези райони създават сериозен проблем пред изучаването на въздействието върху общественото здраве. В допълнение - социалната анамнеза, предоставяща подробна информация за начина на живот, средата и социалните условия, които оказват влияние върху развитието и протичането на заболяванията, също не се събира рутинно. Това не позволява индивидуална оценка на въздушното замърсяване върху здравето, като често поставя проблема извън вниманието на пациентите и обществеността.

От друга страна, чрез систематично събиране и анализ на социалната анамнеза с разширени въпроси относно фактори, свързани с качеството на въздуха, лекарите могат да идентифицират групи от населението, които са изложени на по-висок риск от здравословни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха. Това би позволило насочени профилактични мерки, ранна диагностика, персонализирани планове за лечение. Освен това данните от социалната анамнеза могат да бъдат използвани за създаване на подобни математически модели на замърсяването на въздуха на местно ниво, дори и в райони без достатъчен брой измервателни станции. Това прави тази информация от съществено значение за разработването на анализи и ефективни политики за подобряване на качеството на въздуха.

Въпреки съществуващите предизвикателства, свързани с административната натовареност, интегрирането на тези данни в практиката на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) е от съществено значение. ОПЛ, които познават индивидуалните особености на своите пациенти, са в най-добра позиция да отчитат рисковете, свързани със замърсяването на въздуха. Нивото на тяхната ангажираност в събирането на социална анамнеза е от значение за подобряване на превантивните мерки и за осигуряване на цялостна грижа за здравето на пациентите. Информацията за фактори като местоживеене, начин на отопление и експозиция на замърсители е от съществено значение за правилната оценка на здравните рискове.

Що се отнася до общинската власт - необходими са политики за устойчиво развитие, в центъра на които е общественото здраве - със съвременни подходи за местно управление, които да превърнат градовете в здравословни и устойчиви места за живеене.

Жителите и на Русе, и на Димитровград желаят повече усилия от местните власти за по-чист въздух. Затова се борят доброволни местни активисти от сдружения като "Дишай, Русе" и "Дишай, Димитровград".

В същото време местните хора разчитат и на здравната общност - да поеме активна роля на обществен стетоскоп по проблемите на замърсяването и опазването на общественото здраве.