В понеделник от остров Лампедуза в Италия към Албания с италианския военен кораб „Либра“ потегли първата група мигранти, която ще бъде настанена в двата италиански центъра за мигранти на албанска територия. Групата пристигна днес там, съобщиха италиански и албански медии. Тя е съставена от 16 души – 6 граждани на Египет и 10 граждани на Бангладеш, припомнят АНСА и Скай Ти Джи 24.

Така де факто най-после започва да се прилага на практика договорът между Рим и Тирана, подписан от премиерите на двете страни преди година. Церемонията по откриване на двата италиански центъра в Албания се състоя миналата седмица, припомнят световните агенции Ройтерс, ДПА, Франс прес и Асошиейтед прес и италианските и албанските новинарски медии. На нея присъства италианският посланик в Албания Фабрицио Бучи, който представи центровете пред журналистите.

Шестнайсетте мигранти, които са първите обитатели в центровете на албанска територия, са били спасени от италианските власти в неделя в международните води на Средиземно море. Първоначално те са били подложени на проверки на борда на кораба „Либра“, за да се види дали действително отговарят на изискванията на двустранния договор – тоест те трябва да произхождат от сигурни страни и да не са от уязвима категория, което ще рече да не са жени, непълнолетни, старци, хора с физически и психически заболявания, инвалиди, жертви на мъчения и сексуален тормоз, жертви на трафик на хора. След пристигане на албанска територия, съгласно двустранния договор, мигрантите са подложени на процедури за идентификация в миграционния център в адриатическото пристанище и курортен град Шънджин. След което те се пренастаняват във втория център, обособен във бивша военновъздушна база в град Джадър в албанските планини.  Във вътрешността на лагерите контролът се извършва от италианци и действа италианска юрисдикция. Отвън лагерите са охранявани от албанските сили на реда, съгласно двустранния договор.

Споразумението за двата лагера е с петгодишен срок на действие и може да бъде подновено автоматично за още пет години. Цената на изграждането на двата центъра за настаняване на мигранти на албанска територия излезе на италианските власти 65 милиона евро, двойно повече от предвидения бюджет, посочва Франс прес. На година двата лагера ще струват на италианските власти около 160 милиона евро, отбелязва Франс прес.

В лагерите няма да бъдат настанявани мигранти, спасени в италиански води, нито мигранти, спасени от кораби на неправителствени организации, действащи в Средиземно море. Ще бъдат настанявани само мигранти, прехванати от италианската брегова охрана и от италианските военноморски сили в италианската зона за издирване и спасяване в международни води на Средиземно море.

Настанените в двата лагера мигранти ще изчакват там решението на властите относно подадените от тях молби за предоставяне на убежище на италианска територия. Молбите на кандидатите за убежище би трябвало да бъдат разгледани и съответно одобрени или отхвърлени, в срок от 28 дни. Хората, които след изтичането на този срок все още не са получили отговор на молбата си, ще бъдат прехвърляни на италианска територия. Но този срок изглежда труден за спазване  предвид процедурите в Италия, често пъти критикувани заради тяхната тромавост и неефикасност.

За онези, на които в крайна сметка бъде отказано убежище, е предвидена зона в пределите на лагера в Джадър, където те ще изчакат експулсирането си. Там има и затвор, в който може да бъдат настанявани до 20 души.

Изслушванията на кандидатите за убежище в хода на процедурите по разглеждане на молбите им ще стават в Албания, но те ще бъдат следени от италиански съдии чрез 10 гигантски екрана, инсталирани в съд в Рим. Мигрантите ще имат възможност да общуват със своите адвокати чрез видеконферентна връзка.

Центърът в Шънджин е на 66 километра северозападно от албанската столица Тирана. В пределите му има и малка болница. Центърът в Джадър, на около 22 километра източно от този Шънджин, е на площ от 7 хектара. Теренът е бил нестабилен и е трябвало да бъде укрепен с около 7000 циментови стълба, което всъщност е забавило процеса по откриването на лагерите, предвидено първоначално за май, разказа италианският посланик в Тирана миналата седмица. Укрепителните стълбове са издържани в стил, наподобяващ стила, в който е строена Венеция. В центъра в Шънджин са спазени и стандартите за антисеизмично строителство. Центърът ще бъде устойчив и на наводнения. Той няма да натоварва албанската водопреносна мрежа и ще се снабдява с вода от два местни водоема. Ще има и отделна електропреносна линия, разказа посланикът, цитиран от Асошиейтед прес.

По силата на споразумението между Рим и Тирана в двата центъра не могат да бъдат настанявани над 3000 души по едно и също време.

Според неправителствени организации, опозицията в Италия и някои италиански синдикати обаче мигрантите щели да бъдат ограничени в ползването на водата и тока в лагерите и за тях били предвидени ограничения в средствата за комуникация, пише Франс прес. Според Ели Шлайн, лидерката на основната италианска опозиционна партия - левоцентристката Демократическа партия -  правителството на Джорджа Мелони увеличава данъците и пилее близо един милиард евро за пет години в ущърб на фундаменталните права на хората. Правителството на Мелони и самата премиерка отвръщат на тези критики, че всичко това се прави с цел защита на интересите на Италия и намаляване на незаконната имиграция към италианските брегове.

Вчера Мелони нарече споразумението за миграцията, подписано между Рим и Тирана, смело и проправящо нов път за справяне с миграционния проблем. Тя изрази надежда, че други страни ще последват примера на този договор, посочва Франс прес.

Италия предлага от една година принципът, който е заложен в споразумението с Албания, да се разпростре на европейско ниво. Тя иска там да бъдат създадени така наречените „хъбове за връщане“ – центрове, в които ще бъдат изпращани мигрантите, докато се разглеждат техните молби за предоставяне на убежище в ЕС. Тези хъбове ще бъдат в страни извън ЕС. Ако молбите на мигрантите бъдат отхвърлени, те ще бъдат връщани в страните на произход или в транзитните страни.

Подобно предложение се подкрепя и от Унгария, която е ротационен председател на ЕС до края на годината. Унгарският премиер Виктор Орбан от дълги години иска ограничаване на имиграцията и е против схващанията на онези, които твърдят, че миграцията би решила демографската криза в Унгария и в ЕС в по общ план. По миграционния въпрос мнението му съвпада с това на Мелони.

Според анализатори предложението за „хъбове за връщане“ може да бъде дискутирано на срещата на върха на лидерите на ЕС утре и в петък в Брюксел.

Що се касае до миграционната политика на Италия италианското правителство сключи споразумение и с Тунис, което предвижда икономическа помощ за северноафриканската страна в замяна на засилени усилия за възпиране на потеглянето на мигранти от тунизийските брегове към Италия.

Италия освен това поднови споразумение, сключено през 2017 г. с правителството на Либия, базирано в Триполи и подкрепяно от ООН. По силата на тази сделка Рим осигурява обучение и финансиране на либийската брегова охрана с цел възпиране на потеглянето на мигранти от либийската територия към Италия и с цел връщане в Либия на мигрантите, прехванати от либийските власти в морето.

От идването си на власт десницата на Мелони си е поставила за цел борбата с трафика на мигранти. Кабинетът на Мелони е записал намаляване на незаконната миграция към Италия като един от приоритетите в управленческата си програма, представена през октомври 2022 г. в двете камари на италианския парламент. Мелони напомня за този приоритет по всякакви поводи. Той е в основата и на обявения в началото на годината италиански план за развитие на Африка, който цели да подпомогне просперитета на този континент, така че страните в него да се превърнат в развити и сигурни държави, от които хората да не искат да мигрират към Европа. Мелони обяви за приоритет на своето правителство това да предостави на хората „правото да не мигрират“, тоест да се предостави правото на хората да останат в родината си, в която обаче трябва да има нужните условия за това.

За реализиране на тази мисия Мелони търси подкрепа от международни партньори в ЕС, ООН и Г-7, на която Италия тази година е ротационен председател. Един от приоритетите на италианското председателство на Г-7 тази година е именно намиране на решение на незаконната миграция и борба с трафикантите на мигранти. В трите речи, които Мелони произнесе неотдавна в Ню Йорк, където тя беше за годишната сесия на Общото събрание на ООН и за съпътстващи събития, тя отново не пропусна миграционния въпрос.

Италия от дълги години е на първа линия на миграционните потоци, най-вече тези през Средиземно море. През миналата година, според данни на италианските власти, в Италия са пристигнали по море 158 0000 мигранти. Според правителството на Мелони мигрантите идващи от така наречени сигурни страни трябва да бъдат бързо връщани там.

Сключвайки споразумението с Албания за настаняване там на част от мигрантите правителството на Мелони се надява то да има разубеждаващ ефект за онези незаконни мигранти, които планират да тръгват към Италия.

През май италианското правителство разшири своя списък на страните, които смята за сигурни. Сега те са общо 22 и това са Албания, Алжир, Бангладеш, Босна и Херцеговина, Камерун, Кабо Верде, Колумбия, Кот д’Ивоар, Египет, Гамбия, Грузия, Гана, Косово, Република Северна Македония, Мароко, Черна Гора, Нигерия, Перу, Сенегал, Сърбия, Шри Ланка и Тунис, припомня на сайта си италианската Асоциация за юридически изследвания на миграцията

Но този списък породи критики от страна на правозащитници и на левоцентристката опозиция в Италия, които припомниха, че в списъка има и страни, за които не може да се твърди, че са изцяло сигурни. Според управляващите в Рим обаче една страна е сигурна дори и ако части от територията й не са, отбелязва „АДН Кронос“. В началото на октомври Европейският съд се произнесе по случай на молдовски гражданин, на когото е отказано убежище в Чехия, защото Молдова  е смятана от чешките власти за сигурна страна, въпреки че проруския сепаратистки регион Приднестровие, който официално е част от Молдова, не е. Според Европейският съд страните членки на ЕС могат да определят като сигурни страни само държави, за които прилагателното „сигурни“ е валидно за цялата им територия. Това означава, че страни, в които представители на определени общности и раси са изложени на риск, не би трябвало да се смятат за изцяло сигурни.

Противници в Италия на споразумението с Албания смятаха, че това европейско съдебно становище ще попречи на реализирането на договора за центровете за мигранти на албанска територия. Но поддръжници на управляващата десница и анализатори припомниха, че списъкът със сигурни страни във всеки един момент би могъл да се преразгледа, без това да пречи на работата на двата центъра, отбелязва „Джорнале“.

Споразумението между Рим и Тирана обаче поражда и други опасения. Критиците му смятат, че да направиш преценка насред морето по време на операция за спасяване на мигранти дали даден човек отговаря на критериите да бъде пратен в Албания или не, крие също рискове и може да доведе до нарушение на човешките права. Други критици на споразумението се питат дали Албания ще предостави достатъчно защита на кандидатите за убежище, пратени на нейна територия. Рим обаче уверява, че представители на Върховния комисариат на ООН за бежанците ще бъдат на място като наблюдатели в първите месеци на действие на договора.

Очевидно новата политика на Италия относно миграцията дава резултати, защото броят на мигрантите, достигнали до бреговете на Италия по централносредиземноморския миграционен път от началото на годината е спаднал с 61 процента спрямо 2023 г. Данни на вътрешното министерство на Италия към 11 октомври показаха, че в Италия са пристигнали от началото на годината  52 425  мигранти спрямо 138 947 през същия период на 2023 г., посочват АНСА и Асошиейтед прес. Но критики на управляващите посочват, че само в понеделник в рамките на 24 часа на остров Лампедуза пристигнаха около 960 мигранти.

Създаването на двата центъра в Албания, спорно или не, е първи случай, при който страна в Европа, която не членува в ЕС, приема на своя територия мигранти от името на страна членка на ЕС, отбелязва Ройтерс. Споразумението беше подкрепено  и от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която го определи като пример за нестандартно мислене при справяне с миграционния проблем, отбелязва Асошиейтед прес.

Споразумението между Рим и Тирана премина през процедури по одобряване в парламентите на двете страни. Съд в Албания също се произнесе относно това дали то отговаря на разпоредбите на конституцията. Премиерът на Албания Еди Рама даде вече ясно да се разбере, че друга страна няма да може да изгради подобни центрове на албанска територия. За италианските центрове той заяви, че по този начин Албания изразява признателността си към Италия заради това, че е приела десетки хиляди албански граждани на своя територия след падането на комунистическия режим в Албания през 1991 г., припомня Асошиейтед прес. Рама също така спомена, че приемайки италианските центрове на албанска територия Албания се е показала съпричастна с настоящите проблеми на ЕС, въпреки че не е членка на блока за разлика от членки, които са по-сдържани в действията си. Мелони и нейните десноцентристки съюзници в ЕС от дълго време призовават в ЕС да има споделяне на миграционното бреме.

Албания от дълги години е кандидат за членство в ЕС. Доскоро тя се движеше по пътя към ЕС „в пакет“ заедно с Република Северна Македония. Но на 25 септември с единодушно решение постоянните представители на страните членки на ЕС в Брюксел двете страни бяха отделени, защото Скопие не е изпълнил навреме ангажиментите си по преговорната рамка. Вчера в Люксембург се състоя втората междуправителствена конференция ЕС-Албания, с която по същество започнаха преговорите за членство на западнобалканската страна в ЕС. Доколко албанската готовност да помогне на страна членка на ЕС да се справи с миграционния въпрос е изиграло решение в тази насока, тепърва ще бъде плод на коментари и анализи в ЕС и в Албания.

Двата миграционни центъра, които Италия построи в Албания, обаче се вписват в един завой вдясно на миграционната политика в страните членки на ЕС, констатира неотдавна в аналитичен материал Франс прес.

Във Франция например новото правителство обяви, че иска още в началото на идната година да предложи в парламента нов закон за миграцията. Това ще се случи само година след като в страната беше приет имиграционен закон, породил оживени дебати. „Имаме нужда от нов закон, който по-специално да позволи удължаване на продължителността на престоя в центровете за административно задържане на незаконно пристигнали чужденци, смятани за опасни“, заяви говорителката на френското правителство Мод Брьожон пред телевизия Бе Еф Ем. Намерението е максималният срок на задържане на опасните незаконни мигранти да бъде увеличен от настоящите 90 дни на 210 дни. Засега това е възможно единствено за мигранти, извършили престъпния деяния, свързани с тероризъм, припомня Франс прес.

Новият френски министър на вътрешните работи Брюно Рьотайо е привърженик на твърдата линия по въпроса за имиграцията. Според левицата този твърд курс цели да привлече и подкрепата на крайната десница за новия френски кабинет, който няма абсолютно мнозинство в долната камара на парламента.

Най-новият френски закон за миграцията беше приет на 26 януари след бурни дебати в парламента, довели до разцепление дори в редиците на макронистите, които го прокараха. В него бяха предвидени миграционни квоти, дефинирани от парламента, връщане на престъплението за незаконно пребиваване на френската територия, ограничаване на събирането на семействата на мигрантите, искане на гаранция от студенти, дошли във Франция от страни извън ЕС, която после да послужи за тяхното завръщане после в родината им. В крайна сметка френският Конституционен съвет отхвърли много разпоредби от този закон.

От 1980 г. във Франция са приети 32 закона за имиграцията и за чужденците, според данни на френския Музей на историята на имиграцията, припомня Франс прес.

Френският вътрешен министър Рьотайо посочи миналия четвъртък по време на среща на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС, провела се в Люксембург, че не изключва предварително никакво решение на миграционния проблем и че всички иновативни решения трябва да бъдат използвани, стига те да съответстват и на френската конституция. Именно на тази среща на европейските министри на вътрешните работи Италия и Унгария предложиха идеята за „хъбове за  връщане“ на мигрантите, които да бъдат обособени в страни извън ЕС.

Рьотайо настоя на този форум и за преразглеждане на европейската директива за връщането на мигрантите, датираща от 2008 г. Министърът призова и за предсрочно прилагане, ако е възможно, на новия европейски Пакт за миграцията и убежището, който по принцип би трябвало да влезе в действие едва в средата на 2026 г. Според Рьотайо пактът трябва да започне да се прилага с няколко месеца по-рано.

Парадоксално, намиращият се на противниковия полюс в политическия спектър испански премиер, социалистът Педро Санчес миналата сряда пледира също новият европейски Пакт да влезе в действие още през лятото на 2025 г. Този призив беше отправен в момент, в който Канарските острови са под безпрецедентен миграционен натиск. Испания отчита за година 56-процентно увеличение на пристигналите в страната незаконни мигранти.

За ревизиране на европейската директива за връщане на мигрантите настояват и Нидерландия, и Австрия, където крайните десници отчетоха възход по време на наскорошните респективни парламентарни избори. В техните програми миграционната тема заема челно място.

Левоцентристкото правителство на Германия неотдавна също затегна миграционните политики след шока, породен от няколко престъпления, извършени от мигранти. Заради миграционния натиск страната дори върна проверките по границите за шест месеца.

В Полша, където консервативната десница не е на власт от миналата есен, а управляват проевропейските сили, също се обсъжда промяна на механизма за предоставяне на убежище.

В началото на миналата седмица Унгария поиска от Брюксел право на изключение от европейските правила за предоставяне на убежище, припомня Франс прес. Агенцията допълва, че тази процедура има малко шансове за успех, но припомня, че Будапеща по този начин е последвала примера на Нидерландия.

Темата за миграцията, след като беше в дневния ред на вътрешните министри на страните от ЕС миналия четвъртък в Люксембург, ще е в дневния ред на европейските лидери по време на срещата им утре и в петък в Брюксел, припомнят световните агенции. На форума европейските лидери по-специално се очаква да говорят за въпроса за затягане на контрола по външните граници на ЕС и за ускоряване на връщането на мигранти, на които е отказано убежище на европейска територия.

Според данни на европейската статистическа служба Евростат през 2023 г. 484 160 граждани на трети страни са получили разпореждане да напуснат територията на ЕС, но едва 91 465, тоест само 18,9%, са го направили действително, предаде Франс прес.

Вчера световните агенции, сред които Франс прес и ДПА, съобщиха, че Европейската комисия ще предложи ново европейско законодателство за улесняване на експулсирането на мигранти в незаконно положение в ЕС. По този начин ЕК откликна на искането на редица страни членки. За целите на новия механизъм Брюксел предлага улесняване на експулсиранията на незаконни мигранти чрез установяване на принцип на взаимно признаване на решенията взети в тази насока от една или друга страна членка на блока. Урсула фон дер Лайен предложи и хармонизиране на мерките между страните членки и изграждане на доверие между тях, така че мигрантите, за които има издадено решение да напуснат европейска територия, да не могат да се възползват от вратички в европейската система.

Фон дер Лайен изтъкна, че визовата политика би могла да се окаже важно средство за управление на незаконните потоци към ЕС, тоест да се взема предвид при издаването на европейски визи това дали трети страни са издали нужните документи за връщане в тях на техни граждани, които са били незаконно на европейска територия. Подобен метод обяви, че планира между впрочем новото френско правителство.

Фон дер Лайен предложи и да се развият стратегически отношения със страни на произход или трансфер на мигранти по примера на установените вече такива отношения с Либия или с Тунис, с които ЕС има подписани споразумения, целящи между другото възпиране на потеглянията на мигранти към европейска територия.

Темата за миграцията е и препъни камък и в преговорите за сближаване на ЕС с Швейцария, подновени през март на настоящата година след тригодишно прекъсване. Швейцария се опитва да договори с ЕС така наречената „предпазна клауза“, която ще й позволи да суспендира в някои случаи свободното движение. Например в случай на повишена безработица в страната или масиран приток на европейски работници „предпазната клауза“ ще се задейства, разказват експерти. Засега ЕК отказва да коментира това искане на Швейцария. „Предпазната клауза“ е идея на швейцарската радикална десница - Швейцарската народна партия, чието име на френски е Демократичен съюз на центъра. Тази политическа сила е на първо място в страната по рейтинг. Според анализатори други партии  в Швейцария вече също гледат благосклонно на въвеждането на подобна клауза, като сред тях има десни и десноцентристки партии. Идеята се подкрепя и от част от социалистите, отбелязва Франс прес. Над една четвърт от населението на Швейцария е съставено от чужденци, от които над две трети са от ЕС или от Европейското икономическо пространство, включващо ЕС плюс Лихтенщайн, Исландия и Норвегия. В събота лидерът на радикалната десница Марсел Детлинг заяви, че на хората в Швейцария им е омръзнало от масовата имиграция.

Иначе в ЕС тепърва ще се види дали иновативното решение на миграционните проблеми, предложено от Италия с помощта на Албания, ще даде очакваните резултати. Засега извън ЕС от него се заинтересува новият британски премиер, левоцентристът Киър Стармър, който неотдавна посети Италия и разговаря с Мелони. Неговата страна продължава да има проблем с миграцията през Ламанша и в началото на месеца само за един ден по този миграционен път пристигнаха около 900 мигранти, а в събота го прекосиха само за ден около 500 мигранти.

Ако иновативният план не даде очаквания резултат и центровете изчезнат от територията на Албания след пет години, то поне в Шънджин ще остане ресторантът, кръстен на Джорджа Мелони. Заведението е собственост на Джерджи Лука, предприемач на 58 години, син на известен албански актьор и самият той бивш актьор. Лука разказва, че е кръстил ресторанта си на италианския премиер, защото смята, че Джорджа Мелони е невероятен политик, съобщава „Ска Ти Джи 24“.  Ресторантьорът, описван като ексцентрик, изразява надежда, че един ден самата Мелони ще дойде в заведението му, за да опита предлаганите там ястия. В заведението стените са осеяни с ярки портрети на Мелони, които са дело на известния албански художник Хелидон Халити. „Мелони е един много интересен и силен персонаж, въпреки че нейните политически убеждения не са моите политически убеждения“, заяви Халити. Той добави, че тези различия не са му попречили да вложи страст в рисуването на портретите на Мелони. Те представят многото изражения на Мелони по време на разнородни срещи и телевизионни интервюта. На една от картините се вижда и как албанският премиер Рама прегръща силно италианската си колежка.

В албанската столица Тирана между впрочем има и гинекологична клиника с име „Урсула“, но засега не става ясно дали тя е кръстена на многодетната майка и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, дала преди време благословията си за италиано-албанската миграционна сделка, а наскоро на поредната среща от Берлинския процес обещала и светло европейско бъдеще на Западните Балкани.