Бумът на електромобилите и зелената енергия в Китай подкопава търсенето на руски петрол и въглища
„Безграничното партньорство“ с Китай, с което Кремъл обича да се хвали, всъщност не е толкова безгранично. Икономическата политика на Пекин залага бомба със закъснител под сектора на изкопаемите горива на Русия и зависещия от техния износ бюджет. Бързото преминаване към възобновяема енергия и електрически превозни средства вече започна да подкопава търсенето на въглища и петрол от Русия, пише The Moscow Times, като се позовава на документ на руската Централна банка.
Анализаторите на банката признават тази заплаха. Тенденциите, наблюдавани в Китай, „повдигат въпроси за дългосрочните перспективи на руския износ от прилагането на активна климатична политика, включително в приятелски страни“, се казва в главата „Енергийният преход в Китай възпира търсенето на петрол“ в бюлетина на Отдела за изследвания и прогнози на Централната банка „За какво говорят трендовете“.
Краят на Русия като енергийна суперсила наближава, бият тревога пък експерти от Института за енергийни изследвания на Руската академия на науките.
В продължение на няколко десетилетия Китай имаше основен принос за растежа на потреблението на петрол, но ако през 2023 г. този принос беше почти 70%, то още през 2024-2025 г. ще падне до 20%, прогнозира Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Китайската икономика се променя фундаментално. Периодът на мащабно изграждане на инфраструктура и недвижими имоти и създаването на множество индустрии приключи. Ситуацията се влошава от кризата на пазара на жилища, която продължава вече четвърта година, което доведе до спад в търсенето на рафинирани петролни продукти - лек дизел, който се използва в строителната техника и транспортирането на материали, и нафта (в резултат на намаленото производство на пластмасови продукти, използвани в сградите), отбелязва МАЕ в доклад от септември. Експертите на агенцията смятат, че „само тази година тези промени ще намалят търсенето на петрол с 400 000 барела на ден“.
„Нарастващите продажби на електрически превозни средства и камиони, задвижвани с втечнен природен газ, структурно намаляват търсенето на бензин и дизелово гориво“, заявяват анализаторите на Банката на Русия. „През август изоставането в обемите на рафиниране на петрол спрямо миналогодишната траектория в Поднебесната империя се увеличи до 9%, а в производството на дизелово гориво – до 11%".
От началото на пролетта са произведени по-малко петролни продукти и по-специално дизелово гориво, отколкото през същия период на 2023 г. и скоро цифрите ще паднат под нивото от 2022 г. Това все още не се е случило поради ефекта на ниската база от януари до август 2022 г., когато китайските власти въведоха локдаун в градове с милионно население, опасявайки се от нова вълна от коронавирусни инфекции. Сега обемите на нефтопреработката и производството на дизелово гориво заплашват да паднат до нивата от предходното десетилетие.
Според Ръсел Харди, главен изпълнителен директор на петролния търговец Vitol, търсенето на бензин, което представлява около 20% от потреблението на петрол в Китай, може да достигне своя връх още през 2024-2025 г. - „не защото никой не кара (коли), а просто защото автомобилният парк постепенно се прехвърля към електрически превозни средства“ (цитат от Bloomberg).
През юли и август повече от половината автомобили, продадени в Китай, са били нови електрически превозни средства (NEV) – електрически автомобили и plug-in хибриди. През август продажбите им за първи път надхвърлиха 1 милион, надхвърляйки съответната цифра за 2023 г. с 43,2%. Към края на тази година NEV ще заемат 50% от продажбите, а през следващата ще превишат тази граница, прогнозира Китайската асоциация на производителите на пътнически автомобили.
Активният преход на Китай към електрически превозни средства води до изместване на структурата на потреблението на енергия от петролни продукти към електроенергия, отбелязват анализаторите на Централната банка. Ръстът на производството на електроенергия през първите осем месеца на 2024 г. възлиза на 5% - „основно за сметка на възобновяеми енергийни източници (хидроенергия, слънчева и вятърна енергия) с намаление на въглищната генерация“. В зелената енергия Китай сега играе същата водеща роля, която играеше преди в потреблението на изкопаеми горива. Главният изпълнителен директор на МАЕ Фатих Бирол даде „само един пример“ в сряда: „Слънчевата енергия се разраства в Китай с такова темпо, че до началото на 2030 г., след по-малко от десетилетие, само производството на слънчева енергия в Китай може да надхвърли днешното съвкупно потребление на електроенергия в Съединените щати."
Руските производители на въглища вече са започнали да усещат ефектите от този енергиен преход. Според някои експерти индустрията навлиза в най-тежката криза в постсъветската история. Докато петролът и газът все още се доставят в Европа, макар и в малки количества, в Европа, износът на въглища (за който отиваха около половината от добиваните количества) трябваше да бъде напълно преориентиран към няколко купувача в Азия. Но Китай намалява вноса и наложи мита върху руските продукти. В резултат на това доставките за там през първата половина на 2024 г. са намалели с 8% и не се очаква растеж, оплака се министърът на енергетиката Сергей Цивилев през септември.
Индия пък, според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), е намалила вноса с 55%, а Турция с 47% (не напразно анализаторите на Централната банка се опасяват от дългосрочни последици от действията на приятелски страни). Общият износ на въглища от Русия през януари-юли е намалял с 11,4% до 112,6 милиона тона.
Енергийният преход и демографията (населението на Китай започна да намалява през 2022 г.) ще продължат да оказват влияние върху икономиката и търсенето на петрол за дълго време, каза Джеф Къри, главен стратег на фонда за частни инвестиции Carlyle Group и бивш директор на глобалните проучвания на суровините в Goldman Sachs.
Краят на Русия като енергийна суперсила наближава, бият тревога експерти от Института за енергийни изследвания на Руската академия на науките (ИЕИ РАН). Според техните оценки през следващите 25 години икономиката ще загуби 40% от износа на горива, а приходите от него ще намалеят 2,8 пъти. Ако през 2021 г. Русия е изнесла петрол, въглища и газ на стойност 821 милиона тона условно гориво, то до 2030 г. тази цифра ще падне до 583 милиона тона, до 2040 г. - до 561 милиона тона, а до 2050 г. - до 486 милиона тона.
Валутните приходи от износа на въглеводороди в сравнение с предвоенната 2021 г. ще намалеят повече от наполовина до края на това десетилетие - от $315 млрд. на $146 млрд., а до средата на века - почти три пъти, възлизайки на едва $114 млрд..
Износът на петрол и петролни продукти, според прогнозата на Руската академия на науките, до средата на 21 век ще бъде с една четвърт по-нисък от преди войната (167 милиона тона годишно срещу 217 милиона), а приходите от него ще спад 3,4 пъти - от $238,2 милиарда на $70,8 милиарда. Износът на газ, който се срина до нивата от 1985 г., след като Газпром загуби европейския пазар, ще се възстанови до 193 милиарда кубически метра годишно, но ще остане с една четвърт под нивата отпреди войната (259 милиарда кубически метра). В същото време приходите от газ на икономиката ще намалеят с 43% - от $76,3 милиарда на $43,3 милиарда годишно.
Износът на въглища, според Руската академия на науките, ще падне повече от 10 пъти за 25 години - от 208 на 20 милиона тона годишно.