89-годишният несъществуващ за държавата Салим: "Много убуу... Доволен"

Може ли един човек да преживее в нелегалност цели 89 години, без държавата дори да подозира, че той съществува? Абсурдният въпрос има още по-абсурден отговор – може. 

89-годишният Салим Салимов от харманлийското село Остър камък доказа със свидетели в районния съд, че се е родил през 1921 година, и дори продължава да е жив, въпреки липсата на всякакви документи. Човекът е глухоням, няма нито акт за раждане, нито лична карта, за социални осигуровки да не говорим.

Съдът прие доказателствата и разпореди да се издаде акт за раждане на Салим Салимов, на основата на който да му се издаде и лична карта.

Държавата открива съществуването на бай Салим едва през есента на 2009 година, а поводът за находката е съвсем обичаен за съвременна България – пастирът е пребит от бой. Бай Салим гледал кравите на чорбаджия от Хасково, но един ден ги изтървал в царевична нива. Разлютените стопани го смазали от бой и го вкарали в болница.

В РПУ Хасково образуват досъдебно производство по случая и тогава разследващите били втрещени от факта, че пребития бай Салим официално не съществува. Няма паспорт, лична карта, адресна регистрация, няма здравна осигуровка, няма нищо. И все пак човек има. Ами сега?

Разплитането на нашенския куриоз започва с официално писмо от РПУ Хасково до кметството в село Остър камък. Ченгетата питат има ли такъв човек, кога е роден, както и защо липсват всякакви документи за съществуването му.

Салим е циганин. Роден е в многобройно ромско семейство в крайната махала на селото. В регистъра на населението кметът Георги Янков открива името му. Там пише само годината на раждане – 1921-а, но няма дата.

Архивът на кметството за периода 1915-1923 година е унищожен, казва селският управник. Това не е прецедент, допълва той. Липсват документи и от по-късни периоди – например 1933–1934 г. Янков няма представа дали пожар, наводнение или друго бедствие е затрило документацията. В регистъра се открива още, че през 1945 година бай Салим се задомява. Той взема за жена Гюзела, от която има дъщеря Халиме. В селото я наричат Хамката.

Сватбата през смутната 1945 година вероятно е вдигнала на крак цялата циганска махала, но не е отразена в нито един документ. През 1948 година Гюзела напуска мъжа си и се мести в село Динево, а невръстната им дъщеря заминава с нея. Според хора от селото по-късно Хамката се омъжва в Първомай, пак според тях по-късно починала.

През 1960 година циганската махала на Остър камък влиза в очертанията на военния полигон „Корен”. Къщурките са национализирани, а населението получава обезщетение от държавата. Тогава те се пръскат по селата в района, разказва кметът Георги Янков. Някои се заселват в Харманли, в така наречената „Язовирна махала”. Наричат я така, защото заселниците са предимно от селища, залетите от водите на язовир „Ивайловград”.

Бай Салим се мести в село Корен. Препитава се като пастир. Пасе хорските животни и поради недъга си общува единствено с тях и с природата.

Екип на Haskovo.net откри 89-годишния нелегален гражданин на република България в къщата на племенника му Рамадан в покрайнините на село Корен.

„Направихме постъпки да му издадем документи за самоличност, за да му отпуснат пенсия”, разказва племенникът. Отделили му една стаичка с легло и печка. Дават му и парче хляб.

Заварваме бай Салим пред чиния с постна картофена яхния и комат хляб. Поради недъга си той не може да сподели мислите си. По движението на устните обаче почти се разбира. Бай Салим се опитва да каже нещо като „Много убуу... Доволен...”.

Изглежда смайващо, но той наистина е доволен – затова, че има парче хляб, че има покрив над главата си, изглежда доволен дори, че зимата е свършила.

По лицето му няма дори сянка от озлобление, дори от горчилка, нито от недоволство. С две думи – изглежда щастлив. При добро желание в грейналото му мургаво лице може да се открие дори следа от одухотвореност.

Явно липсата на паспорт (и дори на пенсия) му е последната грижа.

Случаят е толкова куриозен, че има над какво да се замисли човек. Явно липсата на всякакъв контакт с държавата е съхранила човешките добродетели и е спестила недостатъците. От бай Салим не се интересувала нито царска България, нито комунистическа, нито пък демократичната. Не са го търсили нито за армията, нито за данъци, нито за трудова повинност, за нищо. Дори на лекар е не ходил, „защото е здрав”, по думите на родата му.

Като се замисли  човек в какъв кошмар живеем ние, обикновените хора – с непрекъснатата мисъл за заплатата, за кредита, за данъците... За ежедневните несвършващи проблеми – от натякването на жената за капещата мивка в кухнята, до летния лагер на децата. За икономическата криза, която всъщност продължава вече двайсет години, за зловещата сянка на безработицата и вечно недостигащите пари...

Бай Салим е преживял кротко цели 89 години, пасейки овце и крави по къра. И въпреки това: „Много убуу... Доволен...”.

Наистина, той не е вкусил от меда на цивилизацията, но не е опитал и жилото й.

Да се чуди човек къде е истината.

Тодор Кръшков 

Бай Салим е доволен, че има парче хляб и чиния с картофена яхния

Кметът на Остър камък Георги Янков открива следи от бай Салим в регистъра на населението