Войната в Украйна и формирането на доскоро невъзможен консенсус за мащабни инвестиции във въоръжение разкри неподозирани възможности за качествена промяна на българската армия. Изтребители, бронирани машини, патрулни кораби, радари, ПВО.

Сделки за над 10 млрд. лева, които ще бъдат изплащани поне 10 години напред вече бяха сключени, а на масата са поне за още толкова средства.

Само наливането на милиарди обаче не гарантира модернизацията на въоръжените ни сили. Нещо повече, има сериозни рискове България да не придобие необходимите бойни способности и армията да затъне още повече.

Освен това големите проекти от модернизацията на армията са чест обект на хибридни атаки и слабостите в тях се използват за оспорване на евроатлантическите ценности и избор на България.

Вероятно няма перфектни сделки и са необходими компромиси, за да бъдат реализирани, особено при ограничени ресурси. Но при почти всички проекти на МО се наблюдават системни проблеми, които се повтарят непрекъснато. Още от фиаското със закупуването на хеликоптери за над 300 млн. евро (никой не знае точната цена), които си стоят на земята до ден днешен.

Лошо планиране, компрометирани конкурси (ако ги има), странно ценообразуване, поскъпване, придобиване на дискусионни способности и други.

Основните рискове

Експертите, с които разговаря Mediapool, се обединиха около няколко основни рискове, свързани с ударната модернизация: липсата на подготвени хора, които да работят с новата техника; набъбването на бюджета за отбрана и опасност да се наложи предоговаряне на някои сделки; липса на достатъчно средства за бъдещата експлоатация и поддръжка на новозакупеното оборудване.

„Това, което най-много ме притеснява e, че може да се окаже, че нямаме достатъчно средства. Най-лошото развитие ще бъде, ако се наложи да предоговаряме сделки, както се случи в миналото“, коментира бившият зам.-военен министър и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов.

„Най-важното в изграждането на военни способности е дългосрочното планиране. Те изискват много средства, подготовка на хора, експлоатация, поддръжка. Не трябва да говорим за купуване, а за придобиване на способности“, коментира той и припомни практиката у нас всяко ново правителство да преразглежда армейските планове.

Председателят на парламентарната комисия по отбрана в последните няколко парламента Христо Гаджев (ГЕРБ) също акцентира на опасността в един момент да се окаже, че държавата трудно се справя с изплащането на големите договори. По думите му основният проблем е за планирането на съпътстващите разходи – за обучение, инфраструктура, поддръжка, и именно за това парламентът е поискал от Министерския съвет ясни разчети.

„Категорично осъзнат риск е да има проблеми с финансирането. Затова искаме от военното министерство ясно планиране. Да не се получи, например, през 2026, 2027 година да дойдат големи плащания по договорите и да няма пари за нищо друго. За да се избегне този риск, възложихме на МС да направи анализ, доколко ще се справи е спорно“, добави Гаджев.

Сн. Getty Images

Експертът по отбрана и въоръжение Димитър Ставрев коментира от своя страна, че основният проблем е, че трябва да се купи всичко наведнъж, тъй като няма как да се поддържа съветската техника, на която все още разчита българската армия.

„Това са стотици проекти – големи и малки. Цената на придобиването е само 1/3 от цената за целия жизнен цикъл, останалите средства са за поддръжка и ремонти. Всеки може да сметне за какви пари става дума при положение, че закупихме F-16 Block 70 за над 5 млрд. лева“, посочи той.

По думите му има реална опасност да се повтори ситуацията с хеликоптерите „Кугър“, които предимно стоят на земята заради липсата на средства.

„Ако от 16 F-16 летят 4- 5 машини, нищо не сме направили. Същото е положението и с новите бронирани машини“, каза той.

В същото време трябва да поддържаме и определено количество съветска техника.

„Българите трябва да свикнат, че ще трябва да отделят значителни средства за отбрана“, посочи той и добави, че в противен случай има рискове да обречем армията на сериозни изпитания. Той предупреди, че поддръжката и експлоатацията на новата техника е далеч по-скъпа от поддръжката на съветската и това трябва да се отчита.

Въпроси около междудържавните договори

България предпочете да реши най-големите проекти не с конкурси, а с междудържавни договори. Така страната закупи на два транша общо 16 изтребители от САЩ и „Локхийд Мартин“ за около 5 млрд. лева и за над 2 млрд. долара бронирани машини „Stryker“. Тази година МО скоростно одобри и покупката на зенитно ракетни комплекси „IRIS-T SLM“ от Германия в рамките на общ европейски проект, като на първо време ще се инвестира в един брой на цена 182 114 311 евро (356 184 633 лева) без ДДС.

Според Ставрев обаче има проблем, че МО все повече предпочита директното договаряне, а най-добрите условия могат да се постигнат с конкурси.

„Ние сме част от общ европейски проект, договарян от други страни, и не е ясно дали той отговаря на нашите нужди. Големите държави имат едни нужди и финансови възможности, ние – други“, каза той във връзка с проекта за зенитните комплекси.

Той повдига и въпроса с постигнатите от България цени

„Ние закупихме F-16 Block – 70 на по-висока цена от Словакия и на по-висока цена, отколкото други държави купуват F – 35. Има проблем как се договарят цените и кой ги договаря при модела „G to G“, отбелязва Ставрев.

Изтребител F-16 Block 70, сн. „Локхийд Мартин"

Божилов обаче вижда предимствата на този модел.

„От една страна се ползваме от привилегированите условия, които дадени фирми са предоставили на съответната държава. Освен това така тази държава поема и голяма част от преговорите. Ние си спестяваме един изключително труден процес на преговори“, каза Божилов.

Христо Гаджев също подкрепя междуправителствените договори.

„С тези договори се постигат оптимални условия. Сключваме сделки не с търговски контрагент, а с правителството на дадена държава. Тези сделки защитават интереса на българските данъкоплатци и осигуряват стратегическо сътрудничество между държавите“.

„Получаваме цени, на които Пентагона придобива въоръжение или договорените от германското правителство, което е защитило интересите на данъкоплатците“, коментира Гаджев.

И тримата обаче отбелязват, че България не се възползва от възможностите за стратегическо сътрудничество със страните, от които купува въоръжение. Военните сделки се разглеждат като част от междудържавните отношения, но ние не успяваме да извлечем стратегическо предимство от тях и дори да реализираме предвидените възможности за индустриално сътрудничество.

„За съжаление между 2021 и 2023 година стратегическият диалог със САЩ бе замразен от действащите по това време правителства. Зависи от нас дали ще развиваме договорите си“, отбеляза Гаджев.

Защо не купуваме втора ръка?

Божилов коментира, че България не разглежда възможностите за купуването на втора ръка техника.

„Можехме да купим F-16 втора ръка от Португалия, но заради информационни атаки, пропуснахме сделката. Ние се хвърлихме към нови. Стратегическото мислене в Румъния доведе до това, че те реализираха вместо нас тази сделка и сега са близо до договор за F-35“, припомни той.

„Изпускаме възможностите да придобиваме техника втора ръка въпреки ограничения ни бюджет. Можем да искаме помощ и от нашите съюзници временно да осигурят способности“, добави Божилов.

Проблеми с конкурсите

По-рано тази година България избра да закупи 3D радари за армията от френската компания „Талес“ (Thales). Около избора се шумеше седмици наред, като името на победителя очаквано изтече преди края на конкурса.

Интересното обаче е, че офертите на компаниите се оказаха по-ниски от заложения за проекта бюджет и то при положение, че остойностяването е правено преди години, когато цените на специалната продукция бяха по-ниски.

Предвиденият бюджет бе 400 млн. лева, а офертата на победителя бе далеч по-ниска. Така ѝ не стана ясно на какво се дължи разминаването в цените.

Преди да реши да закупи от САЩ бронирани машини „Stryker“ пък MO години наред провеждаше обречен конкурс, като за всички бе ясно, че предвиденият бюджет е недостатъчен за заложените високи изисквания за търсената машини. В крайна сметка очаквано той се провали.

„Страйкър“, сн. БГНЕС

Кораби, ракети и други милиони

Символен е проектът за придобиването на два патрулни кораба. Договорът за тях бе сключен още през 2020 година на цена около 1 млрд. лева, но в него не влизат боеприпасите за двата кораба и друго оборудване.

Още тогава бе ясно, че цената може да се окаже двойно по-голяма, но проектът бе остойностен така, за да получи подкрепа.

МО избра поръчката да бъде изпълнена от германската компания „Люрсен“ (NVL Group) , чийто подизпълнител ще бъде варненската корабостроителница „Делфин“.

Включването на българската индустрия е успешно в този проект, но освен липсата на планираност за цената има и друг нюанс. България е предоставила на „Люрсен“ правото да избере с какви ракети да оборудва кораба.

Така Министерството на отбраната закупи от шведската компания „Сааб“ ракети RBS-15 Mk3 без търг.

„Има логика в това решение, тъй като компанията е интегрирала тези системи и в други свои проекти и ние получаваме безплатно интеграцията. Не е лошо, че се възползваме от това ноу-хау“, каза Ставрев.

Германската компания има опит с интегрирането на тези ракети и изборът ѝ е оправдан. Така обаче „СААБ“ се оказва фаворит и за проекта за брегови противокорабни ракети, тъй като практиката е всяка страна да се съсредоточи в един вид бойна техника, за да я експлоатира и поддържа по-лесно.

Тук се повдига и въпросът за необходимостта от цялостен поглед върху проектите и пестене от мащаба.

Има ли кой да работи с новата техника

Българската армия от години тъне в кадрови колапс, като над 20% от местата са свободни.

„Най-големият риск е дали ще намерим хора, които да работят с новата техника“, казва Димитър Ставрев.

Той отново дава за примера закупуването на изтребителите F-16 Block 70.

„В договора е планирано да се обучат 32-ма пилоти, проблемът е дали ние можем да ги осигурим, тъй като към тях има много изисквания. Публично известно е, че изпратихме 10 души, от които трима бяха върнати, а догодина започват да идват самолетите“, предупреди Ставрев.

Христо Гаджев акцентира на въпроса до колко Министерството на отбраната може да привлича по-качествени хора и как да ги задържи. По думите му е необходим анализ на военните университети колко от техните възпитаници остават след това в армията.

„Има проблем с инвестициите в кадри. Обучението на пилотите е много скъпо и държавата трябва да може да ги задържи в армията“, посочи Гаджев.

Проблеми с индустриалното сътрудничество

Първите изтребители се очакват през 2025 година, но България има сериозни проблеми с ремонта на авиобазата, известна като „Граф Игнатиево“, която може да не е готова навреме.

Изтребителите F-16 трябва да може да се поддържат и в България, но и около този въпрос има съмнения. Държавата реши да инвестира 13 млн. лева в завода „Авионамс“, за да може да изпълнява дейности по поддръжката, но бившият военен министър Тодор Тагарев имаше сериозни резерви.

„Трите министерства на отбраната, на икономиката и на иновациите не могат да се разберат кой да отговаря за индустриалното сътрудничество по договора със САЩ за F-16 Block 70“, припомни Христо Гаджев.

В договора за бронираните машини има много ясно разписано индустриално сътрудничество, което е допълнително заплатено, и България трябва да спази внимателно сроковете.

Той акцентира на необходимостта България да може да произвежда боеприпасите за машините, както и компоненти от ракетите, които закупуваме от Германия.

Нова агенция?

Управлението на всички тези проекти е предизвикателство дори за много по-добре подготвени структури от МО. През годините се е разглеждала възможността големите държавни проекти, в това число и военните, да бъдат управлявани от отделна структура, но дебатът така и не влезе в сериозни измерения.

„В повечето наши партньори и НАТО и ЕС има така наречените агенции по техника и въоръжение, които отговарят за преговори и доставка на въоръжение. Логично е и в България да има подобна агенция с подобни правомощия и ясни отговорности. Има агенции и в рамките на НАТО и ЕС, които от името на държавите осъществяват контактите с производителите“, отбелязва Димитър Ставрев.

Йордан Божилов обаче има определени резерви:

„Кой ще носи отговорност при провал. Сега министърът като политическо лице носи отговорност. Ще трябва да имаме и една нова администрация. Има различни подходи“.

В същото време той отбелязва, че няма обучени хора за управлението на подобни процеси, които са много сложни.

„Не съм сигурен, че имаме такива хора в МО. Не се мисли и по това, че след пет години въоръжението ще е друго, навлиза изкуственият интелект, нови системи. Няма хора в МО, които да мислят за тези неща. Включително за влиянието на климатичните промени върху техниката, много характерно е как се поддържат корабите при новите условия“, коментира Божилов.

Христо Гаджев от своя страна добави, че трябва да има по-добра координация между различните министерства.

„Големите проекти не трябва да са затворени само в Министерството на отбраната“, отбеляза той.

Има различни подходи, но е ясно, че ако България затъне в изпълнението на милиардните военни проекти, което се е случвало дори с не толкова скъпи сделки, рискува да обрече въоръжените си сили на дълги години агония и да изхарчи милиарди без да подобри качествено армията си. Необходимостта от качествен граждански контрол е друг въпрос, който системно се пренебрегва в България. В сектора за сигурност той минава през парламента, който в условията на перманентна политическа криза, не винаги успява да е ефективен в контрола на военните проекти.

„Основният въпрос е доколко правителството осигурява прозрачност и балансира между запазването на държавната тайна и защитата на обществения интерес. Парламентът трябва да упражнява ефективно функцията си, но от голямо значение е информацията от МО. В Германия, например, всички разходи минават за одобряване през парламентарната комисия. Там не може да се направи какъвто и да е разход без одобрението на парламента. Първо се иска разрешение от парламента и правителството трябва да го убеди в необходимостта му“, посочи Гаджев.

Той отчете, че има напредък по отношение на публичността и обществения дебат по големите военни разходи.

„Трябва да се помисли и за ролята на държавния одит“, посочи Гаджев и даде за пример САЩ.

Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.