Утре политиците ще се договорят и ще забравят днешните си вълнения около пороците на системата

Кризата е възможност, често повтарят в бизнеса. След безобразните избори на 27 октомври пропаднахме в криза, която поставя под въпрос легитимността на Народното събрание. Какво доверие можем да имаме в парламента, ако овластява политици, обвинени, че търгуват с гласове? Сега е моментът да се начене промяната и политическите сътресения са удобен повод за това.

Трябва да е ясно, че не става въпрос само да се пощипне оттук-оттам Изборният кодекс. Вече години наред сърбаме попарата на такива спорадични поправки, които само стягат по-силно въжето, което задушава злощастната ни демокрация. За да се охлаби хватката, трябва цялостно да се преосмислят проблемите на избирателната система.

Ясно е, че криминализирането на изборния процес е това, което в момента най-силно плаши и вълнува широката общественост. Тук всички погледи обвинително се насочват към МВР и прокуратурата (с основание). Но дори и някак да накараме държавните силовици да си вършат работата, това няма да е достатъчно. Защото

голямата беля се случва другаде

– в секционните избирателни комисии (СИК).

Те са гръбнакът на изборната организация – при тях се гласува, те броят бюлетините и попълват протоколите с изборните резултати. Това звучи като работа за подготвени хора, нали – грамотни, с базисни правни познания и преминали обучение по изборните правила.

Действителността е съвсем различна. България няма изборна администрация. Изборният кодекс възлага на партиите да попълват с членове 12-те хиляди секционни комисии. Говорим за близо 80 000 човека, които за всеки избор трябва да се съберат, обучат и подготвят. Откъде идват тези хора? Тайна. Някои партийни централи си имат малък набор от кадри, натрупали известен опит с изборите, но повечето са събрани от кол и въже, само и само да се попълнят партийните квоти в комисиите. Кой обучен, кой не, кой разбрал какво ще прави, кой нищо не знае – хаосът е страшен.

Още повече, че

секционните комисии се превърнаха в легална форма на купен вот

– партиите осигуряват работна заетост на 80 хиляди членове на комисиите, на които държавата плаща надници за участието в изборната организация. В замяна тези хора осигуряват на своите политически патрони собствените си гласове плюс още няколкостотин хиляди от техните семейства. Та това е огромна електорална сила!

А най-страшното е, че мнозина от членовете на СИК-овете са готови и на престъпления – да попълват или задраскват бюлетини, да фалшифицират протоколи. Колко пъти вече го видяхме по камерите от секциите? А защо да не го правят? Партиите ги пращат в комисиите, за да им осигурят късия път към победата. И ако са убедени, че няма да носят отговорност, тогава какво да ги плаши?

Ясно е, че политиците няма да се лишат от такъв удобен инструмент за спечелване на властта. Но сега поне могат да бъдат принудени да променят малко нещата. Например, да вкарат в комисиите адвокати и магистрати – професионалисти, които са свикнали да работят със закони и процедури, а и знаят да носят отговорност за действията си. Трябва поне председателят на всяка комисия, а може и секретарят, да са професионални назначения. Така ще се отърсим донякъде от тази свръхполитизация на изборната организация, която масово води до корупция, престъпления и вопиюща некомпетентност. И, разбира се, членовете на СИК-ове, допуснали или извършили нарушения, да влизат в специален регистър и повече да не бъдат допускани дори да помиришат избори.

Второ,

трябва да се възстанови машинното гласуване

В момента у нас такова няма. Имаме най-големия и глупав парадокс, който човек може да си представи – два вида хартиени бюлетини. Едните се попълват с химикалка, а другите – с машината, която ги отпечатва. И при двата случая имаме гласове на хартия, които се броят от членовете на секционните комисии – същите онези партийни назначения, които правят скандали като попълват на воля бюлетини за местния деребей. А машината за гласуване е приравнена до синята химикалка – не се ползва за нищо друго, освен да попълва бюлетините.

А замисълът на машинния вот не беше такъв. Идеята беше, че машината ще съхранява гласовете в електронната си памет и ще отпечатва протокола с резултатите. Така се заобикаляше броенето и отчитането на резултатите от СИК-овете – най-проблемният и зареден с криминални намерения момент в изборния процес. Бонус беше, че устройствата елиминират невалидните гласове – просто машината не ти позволява да гласуваш, ако не си подал гласа си правилно. Това не са малки предимствата.

Някои обаче си предпочитат СИК-овете с драскането по бюлетините – депутатите на ГЕРБ, на ДПС (цялата партия – на Ахмед Доган и Делян Пеевски) и БСП. В края на 2022 г. те въведоха двете хартиени бюлетини, като отпечатваната от машините евфемистично нарекоха „машинна бюлетина“, и елиминираха машинния протокол. Така позволиха на хората си в СИК-овете да издевателстват както си искат върху изборите.

Тук няма какво толкова да се умува. Просто трябва да се отменят текстовете в Изборния кодекс, въведени тогава от „хартиената коалиция“, както стана известна тройката ГЕРБ, БСП и ДПС, която така спечели местните избори през 2023 г. При цялата враждебна пропаганда, която продължават да изсипват срещу машинния вот (основно герберите), това ще стане наистина трудно.

На трето място,

трябва да се подобри ефективността на видеонаблюдението.

За ползите от новия способ едва ли е нужно да се говори. Вечен шлагер ще остане една реплика, запечатана от камера на местните избори през 2023 г.: „Така, тук сме си наши момчета. Щете ли да помогнеме на Мартин, на некой, на баче Цено, да ги направим на преференцията, да има хора от село там. Некой има ли претенции?" Вулгарността, с която някои СИК-ове преправят резултатите за своите батковци и братковци, е направо потресаваща и продължава и досега. Просто тези хора не смятат камерите за сериозна заплаха – ако не броим публичния срам, когато се случи някой да бъде изобличен в нарушения.

Затова записите от видеонаблюдението в секциите трябва да се определят изрично като веществено доказателство при оспорване на изборните резултати. В момента законът просто казва, че държавата трябва да постави камери във всички секции, които да излъчват на живо работата на СИК-овете след края на изборния ден. Какво се случва, ако на тези записи се запечата нещо нередно – по този въпрос законът мълчи. А членовете на комисиите трябва да подлежат на по-сериозно наказание, ако умишлено не включат камерите или пречат на работата им, не да се отървават с някоя смешна глоба.

За промени в изборите може да се говори страшно много - и за избирателната система, и за „мъртвите души“, и какво ли още не. Но време няма – утре политиците ще се договорят помежду си и ще забравят днешното си вълнение около изборите. Затова изброените няколко промени трябва да се направят веднага – преди да се стигне до нова сглобка, която да зареже изборите в името на някоя имагинерна реформа. Моментът за изборната революция е сега - докато политиците са още стресирани от ситуацията. Утре ще е късно.