Засушаването и липсата на валежи доведоха до пресъхването на язовирите в страната. Голяма част от тях вече са под половината от обемите си. Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 000 души към момента. Няки имат вода по два три часа на пет дни.
Най-тежка е ситуацията с водоснабдяването в областите Плевен и Ловеч. По този повод днес ще има среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подобна е картината и в област Шумен, а в община Кочариново, област Кюстендил, създадоха кризисен щаб.
Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където режим на селата засега има само в някои села.
Режим на водата в област Шумен
Няколко населени места от област Шумен са на режим на водата, която се водоснабдява от язовир „Тича“, който е пълен на 45% от обема си.
При общ обем на язовира от 311.8 млн. кубични метра наличният обем е 141.32 млн. кубични метра към 6 ноември, съобщи Ирина Димитрова, директор на дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция „Черноморски район“.
По тази причина кметът на Шумен проф. Христо Христов настоя водоподаването от язовир „Тича“ за напояване и към водните електрически централи да бъде преустановено.
Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на Шумен и областния управител Бейнур Ахмед.
Община Шумен е в готовност за реакция заради проблема с мътността на водата в града, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.
Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча водата от чешмите в града и селата Панайот Волов, Белокопитово и Дибич да не се използва за пиене и приготвяне на храна.
Във връзка със силно завишената мътност на водата след плановото спиране и превключване на новия довеждащ водопровод, ВиК - Шумен увери, че дружеството е предприело необходимите действия за решаване на проблема.
Заради намаления дебит на водоизточниците в община Върбица е въведен режим в град Върбица и селата Конево, Ловец, Нова бяла река, Иваново, съобщиха от местното ВиК.
В община Смядово е въведен режим на водата в селата Александрово, Веселиново, Риш и Черни връх.
По няколко часа вода имат и в село Църквица в община Никола Козлево, както и в село Златар в община Велики Преслав.
Воден режим и в областите Ловеч и Плевен
Липсата на валежи и на язовир, както и големите загуби по ВиК мрежата са причините за водния режим в област Ловеч. Близо 60 000 души са засегнати към момента от проблема с водоподаването. Това съобщи изпълнителният директор на местното ВиК инж. Данаил Събевски, цитиран от БТА.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит.
В част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни. Други, като село Дъбрава, от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски, каза Събевски.
Ловеч, 12 села и част от Плевен се снабдяват с питейна вода от водоснабдителната група „Черни Осъм“, чийто дебит поради трайното засушаване е значително намален - 330 литра в секунда. За да няма режим, трябва да е над 400 литра в секунда, обясни Данаил Събевски.
В момента жителите на Ловеч са без вода от 23 часа до 6 часа.
„До средата на месеца ще падне още дебитът и може да се наложи да се удължи с час - от 22 часа до 6 часа. Ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим - за три или четири часа, както е в Плевен“, посочи директорът на ВиК-Ловеч.
Заради пресъхване на местните водоизточници много населени места са без водоподаване с дни. В община Ловеч на воден режим са селата Брестово, Горно Павликене, Дренов, Дъбрава, Къкрина, Прелом, Пресяка и Радювене.
„Например в Дъбрава, където последните три-четири месеца е много тежък режимът, влизат 0.015 литра в секунда в събирателната шахта, което е 1.3 кубика в денонощие. При тeзи количества водата изобщо не достига до високите части и до резервоара. Част от селото изобщо няма вода от няколко месеца. Закарали сме водоноски, които се пълнят два пъти в седмицата“, обясни Събевски.
Тежко е и положението в село Прелом, където веднъж на четири дни се пуска вода за по три часа, както и в село Брестово, където режимът е още по-строг - по три часа на пет дни.
На воден режим са и жителите на град Тетевен. Водата се спира от 22:30 до 6 часа и от 12:30 до 16:30 часа всеки ден.
Другите засегнати от сушата населени места са Глогово, община Тетевен, Горско Сливово, община Летница, Каленик, община Угърчин, както и Ябланица, където през ден има вода.
„В Ловеч и в Плевен винаги е имало проблем с водата. Преди 30-40 години не е имало чак такива засушавания, но тогава консумацията беше по-голяма и на това се дължеше недостигът на вода. Към момента единственото трайно решение за двете области е изграждането на язовир „Черни Осъм“, посочи Събевски.
Той допълни, че е крайно време този язовир да бъде изграден, защото се касае за водоснабдяването на около 200 000 жители.
По думите му по самия водопровод „Черни Осъм“ загубите са 5 процента, което е около 15 литра в секунда, а те са достатъчни за три села. Необходима е подмяна изцяло на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, където загубите са големи, каза още директорът на ВиК-Ловеч.
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова заяви, че за справяне с недостига на вода в Ловеч е необходимо да бъдат взети няколко мерки, които тя е посочила и в писмо, изпратено в края на август тази година до премиера Димитър Главчев и до министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите.
Според нея в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места - публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.
В средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ - публична държавна собственост, каза Дора Стоянова.
По думите ѝ в дългосрочен план най-ефективният начин за решаване на съществуващите проблеми е изграждането на язовир на река Черни Осъм и водоподаване посредстом главния гравитачен водопровод.
Проблемите при експлоатацията на водоснабдителната система и магистралния водопровод „Черни Осъм“ от години стоят нерешени. Водени са множество административни преписки между инстанциите, отговаряно е на непрекъснати жалби от потърпевши лица от различни населени места, описвани са най-засегнати участъци с постоянни аварии, но резултат няма.
Има индикативната стойност за изграждане и подмяна на водопровода, определена от експертите на ВиК-дружествата в Ловеч и в Плевен през 2020 година. Финансиране обаче досега няма. Обяснението е, че при наличието на втори общински ВиК-оператор в Троян липсва консолидация на територията на област Ловеч, поради което достъп до европейско финансиране е недопустим, а ползването на заемни средства би довело до драстично нарастване на цените на ВиК-услугите и надхвърляне на прага на социалната им поносимост, посочи Дора Стоянова.
В края на август служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова обяви, че се размразява проектът за изграждане на язовир „Черни Осъм“.
Кризисен щаб в община Кочериново
Кризисен щаб по повод липсата на вода е свикал кметът на община Кочериново Станислав Горов. Членовете му са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново - „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.
Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, заявиха от общината.
В подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.
Ако необходимото искане не бъде внесено в срок, кметът на Кочериново Станислав Горов ще бъде принуден да обяви частично бедствено положение в общината, с цел осигуряване на необходимото водоснабдяване за населението, пише в съобщение на общината, публикувано във Фейсбук.
В момента, в който водата е била спряна за община Кочериново, кметът Горов е започнал комуникация с всички ресорни институции, ангажирани с проблема. В началото на седмицата е изпратено официално писмо до отговорните институции с искане за информация относно причините, довели до поредната водна криза, но все още не е получен отговор.
Проблем с водата и в област Ямбол
Силно намален е дебитът на питейните водоизточници в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи.
Обемите на язовирите за напояване са с нормални нива към момента. Това съобщиха от дружествата ВиК-Ямбол и от „Напоителни системи“ - клон „Средна Тунджа“.
Заради хронично безводие община Стралджа, област Ямбол, отново е пред обявяване на частично бедствено положение, след като беше повече от два месеца - от средата на юли до началото на октомври 2024 г. В 20 от 22-те населени места в общината бяха на жесток режим на водата.
„Почти няма село без аварии. Има и села с по пет-шест аварии на ден, с които ВиК дружеството трудно съумява да се справи. Има села, които са без вода по 10- 12 дни, не знам как ще продължава това по този начин“, коментира заместник-кметът на общината Гроздан Иванов, цитиран от БТА.
Според него е крайно време държавата да предприеме сериозни мерки за проблемите с водоподаването в цялата страна, а „да не са само едни предизборни обещания и говорене“. Иванов посочи, че трябва да се ускорят тромавите бюрократични процедури за узаконяване на нови водоизточници.
Всички кметове на общини в областта са запознати с проблема с недостиг на питейна вода. Към момента само в село Камен връх, община Болярово, е въведен режим на водата, но там ситуацията с водоподаването се нормализира. В някои села са осигурени водоноски, казаха от ВиК-Ямбол.
Напояването в област Ямбол се осъществява основно от язовир „Жребчево“, намиращ се в съседната област Сливен, както и от язовирите „Малко Шарково“ и „Двата чучура“ („Кринчовица“) в Ямболско, каза управителят на „Напоителни системи“ - клон „Средна Тунджа“ инж. Пламен Иванов. По думите му нивата в язовирите са нормални към момента.
В язовир „Жребчево“ са налични 102 млн. куб.м вода, или 25% от общия му обем 400 млн. куб. метра. През 2020 г. приключихме напоителния сезон с обем 82 млн. куб.м и следващата година отново се напълни язовирът, посочи инж. Иванов.
В язовир „Малко Шарково“ има 20 млн. от общия му обем 45 млн. куб. метра, така че и там няма никакви основания за притеснение, допълни той.
„Очакваме влажна година - декември, януари и февруари да се покачат нивата на язовирите. В момента не се изпускат количества, напояването е приключило. Нямаме притеснения за нивата на този етап, очакваме да имаме един нормален поливен сезон следващата година, както на територията на област Ямбол, така и на област Сливен“, отбеляза управителят на „Напоителни системи“ - клон „Средна Тунджа“.
Частичен режим в села в област Сливен
Язовир „Асеновец“, който снабдява с питейна вода Сливен, е пълен на 43%, съобщи управителят на местното ВиК инж. Пламен Трифонов. На този етап няма основания за тревога от недостиг на питейна вода, смята той. Призна обаче, че има населени места с частичен режим на водата в област Сливен.
Сливен се снабдява с питейна вода от язовира и от шахтовите кладенци по река Тунджа, като преобладава водата от кладенците, за да се пази обем в язовира. В миналото е имало години, когато и кладенците са пресъхвали, припомни управителят на ВиК дружеството.
Комисия по обследване от областната администрация е определила техническото състояние на язовир „Асеновец“ като добро, каза още инж. Трифонов.
Язовирите в област Разград са пълни наполовина
Язовирите в област Разград са пълни наполовина, а захранването с вода за питейно-битови нужди в региона е чрез кладенци и сондажи, съобщи главният експерт в областната администрация Николай Атанасов.
Водните обекти на територията на областта са в добро техническо и експлоатационно състояние, няма такива в аварийно или предаварийно състояние, допълни той.
„В Разградска област няма язовири, които осигуряват вода за питейно-битови нужди. Всички водни обекти са за рибовъдство и напояване“, каза експертът.
Всички населени места в област Разград са обезпечени с питейна вода и няма опасност от въвеждането на воден режим или някакви други проблеми с водоснабдяването, заяви Николай Атанасов.
Той припомни, че през летните месеци в част от населените места в областта имаше режим на водоснабдяването, но той вече е разрешен.
Като основен проблем за липсата на вода в региона експертът изтъкна амортизираната водопроводна мрежа и пропуските в работата на ВиК операторите.