ЕК получи критики за бюрокрация, бавно темпо и „прекомерни амбиции“ за Н2 индустрията
Политиците със сигурност трябва скоро да натиснат бутона за пренастройване, ако искат да запазят интереса на инвеститорите към чистия водород. Броят на проектите, които наистина могат да бъдат финансирани, остава тревожно нисък за индустрия, която е натоварена със задачата да постигне значителни цели по отношение на търсенето и предлагането до края на десетилетието. Все по-сложните разпоредби в този сектор предизвикват все по-силни критики, а подкрепата за по-широкия проект за нулеви нетни емисии е под въпрос с нарастването на общественото разбиране за огромните разходи.
Като се прибави и несигурността по отношение на възможната политическа среда за водорода след изборите в САЩ, над краткосрочните перспективи за организаторите на проекти, които се връщат от ваканция, облаците се сгъстяват, пише pemedianetwork.com.
Засилва се недоволството срещу усложняването на нормативната уредба
и процеса на получаване на субсидии както в Европа, така и в САЩ. „Съвършенството е враг на доброто“, коментира участник във форума World Hydrogen 2024 през пролетта в Ротердам заради подхода на политиците от ЕС към водородния сектор.
На политическо ниво тонът се промени през юни, когато изборите за Европейски парламент изглежда потвърдиха отслабването на подкрепата за нулеви нетни емисии, което може да подкопае аргументите за създаване на нова водородна икономика, както и за внедряването на технологии като тези за улавяне и съхранение на въглерод.
„През 2019 г. Брюксел беше залят от зелена вълна, сега това явно не се случва. Полето за амбициозни действия в областта на климата стана много по-тясно“, заяви Филип Йегер, политически сътрудник в научноизследователския център „Жак Делор“, пред Hydrogen Economist след изборите.
Прекалено амбициозни
През юли Европейската сметна палата (ЕСП) даде не особено благоприятна оценка на усилията на ЕС за насърчаване на водородната икономика. Тя призова за „справка с реалността“ - тъй като са изминали четири години, откакто ЕС представи своята стратегия за водорода. Все пак ЕСП отчете, че Европейската комисия е постигнала „частичен успех“ в създаването на
условия за възникване на пазар и верига за създаване на стойност на водорода.
Според ЕСП обаче ЕС няма да успее да постигне „прекалено амбициозните“ си цели за 2030 г. по отношение на водорода - увеличаване на търсенето до 20 мегатона годишно до 2030 г. и задоволяването му с по 10 мегатона годишно от местно производство и внос.
„Комисията не е извършила задълбочени анализи, преди да определи целите на ЕС за производство и внос на водород от възобновяеми източници“, посочва ЕСП. Това съвпада с мнението на много представители на индустрията за бавния напредък в развитието на производствения капацитет и инфраструктурата.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, която си осигури още пет години на поста, може да посочи успешното приключване на първия пилотен търг на Европейската водородна банка и нарастващия брой проекти, които получават достъп до публични средства чрез програмата „Важни проекти от общ европейски интерес“, като доказателство, че стратегията на
ЕС е набрала скорост от началото на годината. Подписването на първата сделка за внос на зелен амоняк в рамките на пилотния търг на H2Global в Германия също отбеляза важен пробив.
Fortescue се оттегля
Водородният сектор се нуждае от много повече проекти, достигащи до окончателно инвестиционно решение (ОИР), за да може целите за 2030 г. да останат постижими. През последните седмици новините в тази област са разнопосочни. Австралийската компания Fortescue, част от най-яростните поддръжници на концепцията за зелен водород, изпрати малка шокова вълна в индустрията през юли, когато
заяви, че е „деприоритизирала“ три от ключовите си проекти. Тя също така призна, че е малко вероятно да постигне целта си да произвежда 15 мегатона годишно до 2030 г.
Shell и BP напредват
От друга страна, най-големите петролни компании Shell и BP, които разполагат с гарантирани потребители на зелен водород под формата на собствени рафинерии, повдигнаха настроението с решения за ОИР.
Shell потвърди готовността си да инвестира мащабно в проекти за възобновяем водород - като проекта за 100MW електролизер REFHYNE II в рафинерията си „Рейнланд“ близо до Кьолн в Германия. ВР взе окончателно инвестиционно решение за внедряването на първоначален електролизен капацитет 25MW в своята рафинерия в Кастелон в Испания, където работи с местната компания Iberdrola. Също така заяви, че очаква до края на годината да вземе окончателно инвестиционно решение и за 100MW проект за зелен водород в съседство с рафинерията си в Линген, Германия.
Политиците се надяват, че и други ще последват примера на най-големите петролни компании през втората половина на годината.
