Някои от нас са заклети домошари, а други – страстни авантюристи или поне любители на дългите разходки през уикенда. Психолозите смятат, че “страстта ни към промяна на мястото” е генетично заложена у всеки човек, но просто се проявява в различни ситуации и в различна степен.

Странници и ленивци

Според една от психологичните методики всички хора могат условно да се разделят на два типа: “човек на възможностите” и “човек на процедурата”. И едните и другите са по около 40%. Останалите 20% са смесица от двата типа.

Първите са хора на действието. Тях смело можеш да изпратиш където и да било, за каквото и да било и те ще направят и намерят всичко с голямо удоволствие. На тези хора психологически е противопоказна работата с точно определени задължения и график.

Човекът на възможностите винаги иска да търси, да твори. Промените са му жизнено необходими. Той не може да почива две години подред на едно и също място – без развитие и нова информация той усеща завладяваща го скука и липса на комфорт.

Човекът на процедурата се чувства най-удобно, точно когато е с ясно определени граници и срокове. Той е склонен към постоянство, с лекота “работи от 9 до 6” и предпочита да си почива на вилата (където всичко му познато и удобно), отколкото да пътува до някакво непознато място.

Холерикът най-често е човек на възможностите, а флегматикът – човек на процедурата.

Останалите 20% са хора, които съчетават в себе си чертите и от двата типа. От тях често се получават идеални ръководители, счетоводители и представители на други професии, където е важно да се знае процедурата, но и да се действа. Такива хора с удоволствие ще си почиват еднакво добре и в стария хамак на вилата, и на някой екзотичен остров.

Опитайте са да анализирате навиците си и да определите към кой тип принадлежите, препоръчва zdrave.bg. Ако сте човек на възможностите, а работите на неподходящото място и водите нецелесъобразния за вас начин на живот, пътешествието наистина може да стане за вас изход от проблема.

Авантюрист по неволя

Понякога страстни пътешественици стават хора, които не са предразположени към това. В такива случаи те са движени от следните фактори:

• Страхът, че животът приключва, а си успял да видиш толкова малко
Той е характерен повече за хората на зряла възраст, които се опитват да наваксат пропуснатото. Извършва се преоценка на действителността. Именно заради това бабите и дядовците са отправят да разглеждат света. Във всички развити страни именно пенсионерите са най-благодатните туристи за различните круизи и познавателни пътешествия.

• Особено силен стрес
Промяната на обстановката и събеседването с непознати спътници ни отвлича от неприятните емоции и ни помага да видим проблема в нова светлина. Едноседмично пътуване едва ли ще ни извади от състоянието на хроничен стрес. В подобна ситуация човек се нуждае от продължително пътуване (за предпочитане с повече екстремни елементи). Човекът трябва да се лиши от всекидневното си обкръжение и комфорт и да рискува – да си отправи предизвикателство към самия себе си. Участниците в много реалити шоу споделят, че именно там те са направили истинска преоценка на обстоятелствата и са получили някаква психологична защита.

• Търсене на новото
Този фактор подтиква към екзотични пътешествия състоятелните хора. Колкото по-голям е постигнатият от тях успех, от толкова повече нови впечатления те се нуждаят.

• Бягство от реалността
Алпинистите и другите хора, които са склонни към екстремни спортове, живеят истински само в минутите, когато се изкачват по планините или пресичат океана. А след това дълги месеци отново се готвят за следващото си пътуване. Ако тези увлечения не ги лишават от радостта на настоящето, това е норма. Но ако пътешественикът живее само със спомена за миналото и в очакване на бъдещето, това вече е невроза и трябва да се потърси помощ от психотерапевт.

• Престиж
Понякога човекът се движи не от интереса или удоволствието, а от потребността да се самоутвърди: “Аз мога да си позволя това, което не е достъпно за другите”. Това също е състояние, подобно на невроза. Зрелият човек не трябва нищо да си доказва, нито да демонстрира своите способности.

Домошарите

Ако човек изпадне в другата крайност, нищо не е в състояние да го изведе от дома. Често в основата на нежеланието за пътуване е страхът от новото.
Този страх се формира в повечето случаи още преди раждането. Съществува дори следната екзотична теория: ако една седмица след зачатието, когато яйцеклетката се движи към мястото на имплантацията, бъдещата майка преживее много силен стрес, той може да се отрази на детето: по-късно всички промени то ще възприема като заплаха за живота.

Този страх може да се преодолее. Най-доброто лекарство е по-честото пребиваване на непознати места, разходките, размишленията за видяното.

Опитайте се да бъдете отново дете: нали децата не се страхуват от новото и обожават да пътуват. Всички страхове и фобии (от височина, самолет, затворено пространство) могат да се лекуват!