Светът е в разгара на невиждана досега технологична революция, която ще промени из основи живота и икономиките до 5 години. Промяната идва от немислимите досега възможности на обработката на огромни мащаби от данни, което ще пренареди икономиките. Темата изисква спешни политически решения в България, защото който не е сред победителите в тази революция, ще е сред губещите. Средно положение няма. Тук и сега България и ЕС трябва да решат как искат да изглежда бъдещето им – като високотехнологични икономики или като ресторанта и музея на света.

Това е основното послание, което отправиха към обществеността и политическия елит част от лидерите на високотехнологичната индустрия в България по време на четвъртата конференция за иновации, технологии и високотехнологичен аутсорсинг в Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024 в София преди седмица. Те се опитаха да алармират, че моментът е преломен и че са готови да бъдат лидерите на българската икономика в глобалната технологична битка, но няма как да се справят, ако не им бъде даден шанс и доверие от държавата и обществото.

Mediapool разговаря по темата с Илия Кръстев, председател на управата на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и главен изпълнителен директор на компанията за обработка на данни "A Data Pro". Кръстев е и член на управата на "Българска работодателска асоциация иновативни технологии“ (БРАИТ) – обединение на асоциациите на високотехнологичната икономика, което иска да стане член на т. нар. тристранка между държавата, работодателите и синдикатите. Наскоро в БРАИТ се вля "Българската предприемаческа асоциация" (BESCO).

Г-н Кръстев, правилно ли разбирам, че вашата индустрия (високите технологии) иска да алармира обществото, че трябва да се вземат спешни и фокусирани мерки за подходящата бизнес среда за развитие на този бранш, защото в противен случай България рискува да изостане от световната карта на иновациите и това ще е драматична загуба в новия век на икономики на знанието. Така ли е?

В момента светът е в състояние на висока несигурност по отношение на геополитиката, по отношение на технологиите и свързаната с тях промяна на цялата глобална икономика, а в допълнение в България има и политическа несигурност. Страната няма стратегия кои са ключовите за нея сектори и как да привлича и задържа хора в тях. Всички сме наясно, че около нас има тежки геополитически конфликти. Все по-трудно се стига до взимане на решения в Европа, всички очакваха да минат изборите в САЩ, за да се види новата посока.

Всичко това предопределя до каква степен технологичните компании имат интерес да инвестират. В ситуация, в която в глобален план има много проблеми, компаниите гледат да инвестират по-внимателно. Те са още по-консервативни на пазари, където има допълнителна политическа нестабилност като в България. Когато към това се прибави и несигурността от това, че в момента имаме технологична революция, която се развива със скорост, невиждана досега, ситуацията става прекалено сложна. Според едно проучване скоростта, с която се развиват новите технологии, свързани с AI (изкуствения интелект), нараства с 10 пъти на година. Кога според вас е моментът, в който компаниите влизат в дадена държава, за да инвестират в такъв тип технологии? Това е моментът, в който се стигне до някакво плато. Защото ако инвестират в период на растеж, може да се окаже, че инвестицията им е много по-неефективна и закъсняла.

Да разбирам ли, че вашата индустрия е много чувствителна към случващото се по света, тъй като е силно интегрирана и глобална като мащаб?

Да. Всички икономики ще стават все по-зависими от тези процеси, но нашата индустрия реагира първа, защото най-бързо на нея ѝ се отразяват промените и този тип несигурност. Тя е като канарчето в мините от миналото. Знаем, че първо е умирало канарчето и това е давало сигнал на всички останали, че положението не е добро. Но лошото е, че като умре канарчето, вече е твърде късно.

Къде в момента е България на картата на иновациите, защото от вашите доклади излиза, че страната ни е доста напред в Югоизточна Европа?

В последните повече от 10 години успяхме да наложим България, както и целия регион като ключова дестинация за компании, които искат да инвестират в иновации и това задвижи един цял цикъл не просто на големи инвеститори към България, но доведе и до създаването на фондове, които инвестират в стартъпи и финансират тези процеси. Тоест създаде се цяла екосистема, която позволява развитието на високотехнологична индустрия. Тези стартъпи заработиха с големи световни компании, които да ги позиционират на световния пазар, така че България беше най-успешната държава от региона в продължение на години. Обаче рискът в момента е това да се промени. И ако други държави станат по-успешни в региона, те ще започнат да издърпват компании и хора, инвестирали в България. Ако у нас този бизнес не намери подходящи условия за работа, може да отиде в Гърция или в Румъния, преди да отиде в Западна Европа, която също има своите предизвикателства. Виждаме какво се случва например с автомобилния сектор в Германия.

Кои са конкурентите на България в Югоизточна Европа във високотехнологичната индустрия?

Румъния и Гърция. Преди години Румъния беше далеч назад, а Гърция допреди няколко години изобщо не я брояхме на картата на този тип индустрии. Но ситуацията се промени. Тези две държави стратегически и целенасочено в последните години успяха да проведат политика на привличане на чуждестранни инвеститори. От друга страна, през връщането на хора от диаспората си на Запад Гърция успя да привлече инвеститори и в момента е все по-интересна за тях. Представете си, ако имате качеството на живот на Гърция...

Е колко е високо качеството на живот в Гърция?

Не знам, но за някои хора тя изглежда доста привлекателна.

А в Централна Европа кои са конкурентите на България?

Полша и Унгария.

А какво ще кажете за по-малките държави като Словения, Литва?

Словения е малка икономика и исторически не е технологичен пазар. Там не инвестират големи компании в сектора заради разходите, които не отговарят на мащаба. Нашата главна цел е да направим така, че България да е центърът на Югоизточна Европа, когато става дума за икономика на знанието - чуждестранните инвеститори първо да влизат в България.

Ще обясните ли какво точно създава и произвежда вашият бизнес?

Компаниите правят софтуери, други са в сферата на аутсорсинга на бизнес процеси и това все повече се интегрира, защото част от процесите се автоматизират. А технологичните компании започват да правят продукти, които са специфични за конкретни пазари. Но като цяло това е доста съществена част от икономиката на България.

Твърдите, че има много митове за това доколко България е привлекателна за чуждите инвеститори. Изглежда, че данъчното облагане ви е много ключова тема. Защо? При положение, че преките данъци у нас са ниски, а хората с високи доходи дори не плащат осигуровки върху горницата над 3750 лв., къде е проблемът с данъците?

Ефективните данъци, които подобен тип компании плащат на други пазари, са всъщност по-ниски от данъците в България. Това, че ставките в други страни са високи - по 20-30%, е вярно, но там има редица изключения и отстъпки. Ефективното данъчно облагане за нашите компании в България е около 40% (с осигуровките).

Имате предвид, че около 40% е разходът на работодателя плюс този на работника за всички данъци и осигуровки върху труда?

Да.

А кои данъци най-много ви дразнят? Осигуровките ли (доколкото в България осигуровките се усещат масово от хората като данък, б. р.)?

Когато става въпрос за данъци, въпросът не е дали ни дразнят, а е свързан с това какъв е резултатът от плащането на въпросните данъци. Ако се окаже, че разходът за данъци е към 40% и едновременно с това имаш образователна система с доста ниско качество, лоши пътища, болнична система, в която постоянно се доплаща, тежка бюрокрация, какъв е ефектът? Освен това няма стимули за въвеждането на нови технологии. Тоест всичко е свързано с това какво получаваш срещу данъците, които плащаш. Но дори чисто нетно, този мит, че нашите данъци са сред най-ниските в ЕС, не отговаря на реалността.

Очаквах, че и ДДС ви дразни, защото секторът на бизнес услугите се води рисков от гледна точка на данъчната събираемост и вероятно НАП прави повече проверки, има по-трудно администриране на данъка?

Не. С ДДС имаме най-малко проблеми. За нас осигуровките са високи. Това е свързано и с факта, че в България има индустрии, които в голямата си част продължават да са в сивия сектор. В нашите компании такива политики са невъзможни както заради ценностите на нашата индустрия, така и заради това, че тук има големи международни компании, които не могат да си позволят подобно поведение. Често се получава така, че вместо държавата да се концентрира върху това да извади на светло някои сектори, тя се опитва да отнема пари и стойност от сектори, които са изцяло на светло. Така че когато иска да повиши приходите, тя го прави на гърба на тези, които са на светло, защото това е най-лесно. Много по-трудно е да се види какво е положението в строителството, в туризма, в ресторантьорството, в селското стопанство, които в голямата си част са на сиво.

Казахте, че държавата трябва да реши кои са ѝ приоритетните сектори в икономиката, които ще я дърпат напред в новия век? Ако реши това да са високотехнологичните индустрии и ви даде данъчни и осигурителни бонуси и привилегии, какво можете да върнете на обществото?

Ако технологиите не станат топ приоритет за държавата, тя няма да има икономика. Това не е преувеличение, ситуацията е наистина крайна и моментът е преломен. Ето няколко примера. България беше една от последните държави в ЕС, които въведоха механизъм за скрининг на чуждестранните инвестиции, идващи от трети страни. При него всяка държава определя кои са ключовите за националната ѝ сигурност сектори, за да следи какви чужди инвеститори влизат в тях. Така тези сектори се идентифицират, но заедно с това се намалява притокът на капитал в тях заради ограниченията. За да се компенсира тази загуба, много държави въведоха целенасочени мерки за развитието на тези сектори - огромни инвестиции в инфраструктура, в образование, в инициативи за привличане на инвеститори във високите технологии. При нас обаче такива мерки няма.

Задължително е, ако искаме българската икономика да е конкурентоспособна, да се развива във високотехнологичната индустрия. Сега. Ако това не се случи сега в Европа и в България, след 10 години няма да си говорим за технологии и за иновации, а за това как Европа е ресторантът и музеят на света. Ако това е приоритетът, поне да е ясно. Не можем да си позволим да правим всичко и държавната политика да е според това кой сектор е най-шумен и според електоралните фактори, а не икономическите. В нашия сектор, ако не си сред победителите, си сред губещите. Няма средно положение. Много е важно дали успяваш да привлечеш големи инвеститори, защото те привличат хора. Ние имаме компании, които си купуват центрове за данни и заедно с това си купуват АЕЦ, защото това са много енергоемки процеси. Така че компаниите правят тази инфраструктура дори в енергетиката.

Твърдите, че и бързият интернет в България е мит. Защо?

Мит е, да. Митовете са, че България има най-ниските данъци, че трудът е по-евтин и че интернетът е бърз. България продължава да не е покрита с достъп до интернет. Това, че в София има бърз интернет, не означава нищо. Ако погледнете с какво се е рекламирала България преди 10 години и сега, ще видите, че посланията са едни и същи. Къде е развитието?

Има ли и нещо положително, което можем да отчетем? Едва ли всичко върви надолу?

Положителното е, че все още сме лидер в Югоизточна Европа, макар че Румъния започва да ни изпреварва. В България се случват страхотни неща. В България има компании като Payhawk, "Dronamics", които са световни лидери в иновациите. Но проверили ли сте къде са регистрирани тези компании?

Къде?

Не в България.

Защо?

Защото България има предизвикателства и по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Съответно компаниите, които инвестират в интелектуална собственост, предпочитат да се регистрират в юрисдикции с по-добра защита на собствеността, и само извършват дейността си в България.

Какъв е точно проблемът?

В България не може да се разчита на справедлива съдебна система с гаранции за независимост. Това как е защитена интелектуалната собственост, е съществен въпрос за този вид инвестиции. Друг проблем за инвеститорите е също, че България е в сивия списък за пране на пари на FATF. Тъй като в България има много компании във финтех сектора, за които тези регулации за предотвратяване на прането на пари са важни, проблемът е съвсем реален. Същото важи и за компаниите за хазартно оборудване и видеоигри.

Какво правят Румъния и Гърция, за да излязат напред?

За много кратко време след старта на войната в Украйна Румъния прие серия от регулации, създаващи стимули за визи за хора от трети държави – за т. нар. дигитални номади. Така голяма част от тези компании, които започнаха да се местят заради войната в Украйна, се пренасочиха към подобни държави, създаващи такива стимули. Създадоха се стимули за изследователската дейност. Въведоха се отстъпки по отношение на глобалния данък печалба от 15% за големите компании – нещо, което България не направи.

Как България може да задържи ИТ специалистите и как образователната система да обучава такива хора в толкова кратки срокове? Твърдите, че вашата индустрия е най-големият частен университет. Защо?

Да, така е. Ние до момента не сме спирали да влагаме в обучението на хората, но проблемът е, че когато този бизнес започва да има нужда от по-малко хора, за да се развива със скоростта, с която се развива, рискът се пренася върху цялата икономика. Защото секторът обучаваше кадри за всички отрасли на икономиката, компенсираше неефективните университети и когато се оттегли от тази дейност заради отлива на нови големи инвеститори, ще намалеят и обучените кадри в другите отрасли.

Накрая бихте ли обяснили изкуственият интелект (AI) маркетингов термин ли е или е автентичен интелект, защото изглежда, че наистина сме свидетели на технологична революция, но тя е свързана по-скоро с обработка на данни, а не точно с нов интелект?

Зависи. Има една дефиция на изкуствен интелект, според която за да се стигне до състояние, в което действително става дума за изкуствен интелект, той трябва да може да започне да се обучава сам – през контакти с околната среда, т. е. например да има сензори за допир. Едва тогава този изкуствен интелект, за който говорим и който имаме от три години, ще бъде действително интелект в този смисъл до степен, в която скоростта, с която ще се взимат решения, ще стане немислима до момента.

Представете си да имате събрани всички медицински данни по даден въпрос и всички решения, които някога са взимани по целия свят, и всико това да се обработи и на база на резултата да се вземе решение за 5 минути. Ако същото нещо трябва да се направи от хора, сигурно ще отнеме на милиони хора да разсъждават по въпроса поне една година. И ако сега си мислим, че има неща, които изкуственият интелект прави по-зле от хората, след 3 години няма да има такива неща.