Според информация на изданието Euractiv от 31 октомври 2024 г. употребата на антибиотици в нашата страна се е увеличила с 27 процента през последните пет години, докато през 2019 г. е била почти идентична със средната за Европейския съюз (ЕС). Това каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН), която е вирусолог и биолог.

Интервюто е по повод на Седмицата за антимикробната резистентност.

Откриването на антибиотиците е сред най-големите постижения на медицината

Откриването на антибиотиците е сред най-големите постижения на медицината, което продължава да спасява живота на милиони хора в целия свят. Приветствани неслучайно като „лекарство-чудо“, те допринесоха за удължаването на средната продължителност на човешкия живот през последните 60-70 години, както и за наблюдавания икономически растеж по същото време, каза проф. Александрова.

Тя отбеляза, че периодът от 1940 до 1960 г. е известен като „Златен век“ за развитието на антибиотиците. Тогава се появяват повечето от антибиотиците, които и днес все още използваме. След 80-те години на ХХ век настъпва спад в откриването на нови антибиотици, а проблемът с набиращата ръст устойчивост на микроорганизмите към тяхното действие започва да набира скорост.  

Според Световната здравна организация (СЗО) антимикробна резистентност (АМР) възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите вече не реагират на насочените срещу тях антимикробни агенти. Предизвиканите от тях инфекции стават трудни или невъзможни за лечение, увеличавайки опасността от прогресия на болестта, тежко протичане и смърт. Нещо повече, ако не бъде намерено спешно работещо решение, антимикробната резистентност ще застраши възможностите за контролиране на имуносупресивни състояния, в това число при пациенти на терапия поради онкологични заболявания или трансплантация, при хирургични интервенции и инвазивни процедури като интубация или катетеризация. Дори най-обикновени одрасквания или убождания, а също и рутинни стоматологични манипулации, може да се окажат високорискови. Всичко това може да ни върне столетия назад в миналото, коментира вирусологът.

Къде сме днес и какви са прогнозите за утре?

Антимикробната резистентност е призната от СЗО за една от трите най-големи заплахи за общественото здраве. Поставена е на трето място като причина за настъпване на смърт след сърдечносъдовите заболявания (исхемична болест на сърцето и инсулт), каза проф. Радостина Александрова.

По думите й понастоящем 3,5% от случаите на активна туберкулоза и 18% от вече лекуваните случаи на това заболяване в световен мащаб принадлежат към т. нар. мултирезистентна туберкулоза, при която причинителят е устойчив поне на двете най-често използвани в терапията й агенти - изониазид и рифампицин. Нараства загрижеността по отношение на широкорезистентната туберкулоза, която се изплъзва от по-богат набор лекарства. Бързото глобално разпространение на „супербактерии“ - микроорганизми, които са устойчиви на повечето и дори всички известни антимикробни средства, покачи градуса на тревогата.

Проучване, публикувано в списание The Lancet на 28 септември 2024 г. , представя първата цялостна оценка на глобалното бреме на антимикробната устойчивост от 1990 до 2021 г. и прогнозира резултатите до 2050 г. Обхванати са 22 патогена, 84 комбинации патоген-лекарство и 11 инфекциозни синдрома в 204 страни и територии.

„Изчислено е, че през 2021 г. е имало 4,71 милиона смъртни случая, свързани с бактериална AMR, включително 1,14 милиона смъртни случая, които се дължат на нея. През посочените три десетилетия смъртните случаи от AMР във всички изследвани региони са намалели с повече от 50% сред деца под пет години, но са нараснали с над 80% за хора на 70 и повече години. Най-голям „принос“ за смъртността има устойчивият на метицилин Staphylococcus aureus. Сред т. нар. грам-отрицателни бактерии най-осезателно се е увеличила устойчивостта към антибиотиците от групата на карбапенемите. Според прогнозите на авторите, при полагане на по-добри грижи при тежки инфекции във всички възрастови групи и подобрен достъп до антибиотици, в периода 2025-2050 г. може да бъдат спасени между 82,8 и 102,0 милиона човешки животи“, каза вирусологът от БАН.

Проф. Александрова обясни, че намаляването на смъртните случаи от АМР при деца под петгодишна възраст демонстрира значението на превенцията на инфекциите. Поредица от публикации в същото списание разкрива важността на прилаганите в момента педиатрични ваксини, инвестициите в чиста вода, канализация и хигиенна инфраструктура, и практиките за контрол на инфекциите, като стратегии за ограничаване на свързаните с АМР смъртни случаи в страните с ниски и средни доходи. В същото време специалистите подчертават тревожната тенденция за увеличаване на предизвиканата от АМР тежест при хора над 70 години на фона на бързо застаряващото население на планетата.

Как възниква антимикробната устойчивост?

АМР е очаквано явление, тъй като микроорганизмите се приспособяват към действието на антибиотиците чрез мутации или придобиване, обмяна на гени, например с помощта на плазмиди, изпълняващи ролята на своеобразни совалки между бактериите, каза проф. Александрова.

Тя обясни, че много антибиотици се синтезират естествено от непатогенни за човека микроорганизми в природата за защита от други микроби. Най-вероятно те също притежават гени за устойчивост, в противен случай биха станали жертва на самоубийствена атака. Предполага се, че тези гени са източник на устойчивостта и при болестотворните за нас микроорганизми. Това обяснява защо устойчиви на антимикробни агенти гени/бактерии са се появили още преди откриването и масовите производства и употреба на антибиотици от хората. Последното обаче дава сериозен тласък на АМР, като основните движещи сили на този процес са от страна на околната среда (пренаселеност, масови пътувания, лоши санитарни условия, неефективна програма за контрол на инфекциите и широка употреба на антибиотици в селското стопанство); лекарствата (нестандартни лекарства, достъп без рецепта); пациентите (лошо съответствие, бедност, липса на образование, самолечение, погрешно схващане) и медицинските специалисти (неподходящо предписание, неадекватно дозиране на антибиотика и липса на актуализирани знания и обучение).

Сред механизмите на АМР са лимитирано усвояване на лекарството; промяна на мишената му в патогена по начин, който я прави неразпознаваема и неуязвима; инактивиране на лекарството и/или усиленото му изхвърляне.

Може ли да се ограничи антимикробната устойчивост?

Незабавните мерки за постигане на тази цел включват наблюдение и мониторинг, минимизиране на отпускането на антибиотици без рецепта и разумно ограничаване на употребата при предназначени за храна животни, осигуряване на достъп до качествени и достъпни лекарства, ваксини и диагностични средства, подобрено качество на здравните грижи в болници и медицински центрове, стриктно прилагане на съответното законодателство. От значение е адекватната организация на производствения процес на антибиотиците и обработката на отпадъците, обясни вирусологът от БАН.

Разработването на нови антимикробни средства трябва да бъде приоритет

Разработването на нови антимикробни средства трябва да бъде приоритет, но това изобщо не е лесно. Само осем от 51 новоразработени антибиотици може да бъдат определени като иновативни лекарства за лечение на инфекции, причинени от характеризиращи се с АМР бактерии. Останалите са модификации на вече съществуващи антимикробни средства. Много институции са намалили значително инвестициите си в тази област на научни изследвания, а 18 големи компании са се оттеглили от тази задача, каза проф. Радостина Александрова.

По думите й усилено се търсят алтернативи на антибиотиците. Сред тях са различни природни продукти, бактериофаги (вируси при бактерии), т.нар. антисенс олигонуклеотиди.

Каква е ситуацията в България?

Според информация от Euractiv от 31 октомври 2024 г. употребата на антибиотици в нашата страна се е увеличила с 27% през последните пет години, докато през 2019 г. е била почти идентична със средната за Европейския съюз (ЕС). „Вина“ за това има пандемията от КОВИД-19, но дори след отшумяването на острата й фаза консумацията на антибиотици у нас остава повишена. От останалите държави в ЕС само Гърция (28,5%) и Румъния  (27,4%) са с по-високи нива на потребление на антимикробни средства, съобщи проф. Александрова.

Тя каза, че „публикация на Ванкова и сътрудници в European Journal of Public Health от 2023 г. разкрива, че докато в ЕС използването на антибиотици намалява от 2009 г. насам, България отчита повишаване на употребата им и през 2021 г. (по данни на Евробарометър) тя е два пъти по-висока от тази в Германия. Авторите посочват, че само 41% от сънародниците ни знаят, че антибиотиците не убиват вирусите, а 30% са приемали антибиотик за лечение на КОВИД-19 срещу 1% във Финландия“.

Според Института за здравни показатели и оценки към Университета във Вашингтон през 2019 г. в страната ни е имало 1600 смъртни случая, дължащи се на АМР, и 6400 смъртни случая, свързани с АМР. В основата им са основно патогените -Escherichia coli (2000 свързаните с AMR смъртни случаи), Klebsiella pneumoniae (1000), Staphylococcus aureus (572), Pseudomonas aeruginosa (497) и Enterococcus faecium (431).

Анализ на Националния център по заразни и паразитни болести показва, че в България се открива резистентност към всички класове антибиотици, включително най-новото поколение нерегистрирани у нас лекарства, като цефидерокол, плазмомицин и еравациклин, каза проф. Александрова.

Тя поясни, че антимикробната резистентност е глобално здравно и социално-икономическо предизвикателство със значително въздействие върху здравето на хората и животните, производството на храни и околната среда. Устойчиви на лекарства патогени може да засегнат всеки един от нас, по всяко време и навсякъде по света.

Ограничаването и контролирането на антимикробната устойчивост изисква координация и сътрудничество в рамките на и между множество сектори, като медицина, ветеринарна медицина, фармация, селско стопанство, финанси, търговия, образование - както на национално, така и на международно ниво, изисква подкрепата и политическата воля на всички страни, държавници и цялото общество, заяви вирусологът от БАН.

* * *

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.

През 1991 г. Радостина Александрова е завършила с отличие специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специализация по „Вирусология“. Тя е доктор по вирусология и професор по морфология.

Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.