Антонина Богданова е родена на 8.12.1944 г. в Първомай. Избира професията на учител по руски език, но любовта към песента я качва на сцената в родното читалище още като дете и тя остава там почти 65 години.

На рождения си ден събра дъщери, внуци и правнуци и получи много поздрави от близки, приятели, почитатели и бивши ученици.

Теодора Кирякова: Госпожо Богданова, трудно ли беше да изберете между учителската професия и пеенето?

Антонина Богданова: Никак не беше трудно, защото съчетах учителската професия с пеенето. Имах време и за едното, и за другото.

Т.К.: Защо руски език, а не математика или история?

А.Б.:  Като малка си пишех с много руски деца. А и Минка Николова, която ми беше преподавателка по руски език, ме завладя с руската реч. Мен ме бяха приели медицина, но аз исках да бъда учителка по руски език и така стана.

Т.К.: Кога разбрахте, че можете да пеете?

А.Б.:  В семейството ми много се пееше. Баща ми пееше родопски и стари градски песни. Аз като дете в началното училище бях солистка в хора на учителя Петър Павлов. А в прогимназиалното училище ме слагаха на стол във фоайето и така огласях коридорите на училището. В гимназията пеех по радиоуредбата и поздравявах учители и ученици по различни поводи.

Т.К.: Какво беше за вас участието в музикалните колективи на читалището?

А.Б.:  Оооо, това ми идваше от душата. В миналото се поставяха много оперетни представления от учителя Димитър Делчев. И аз  в захлас слушах пеенето на Мария Кочева, Минка Николова, Илия Найденов и си казах: „Аз ще стъпя на тази сцена!“. Свирех на цигулка и Димитър Делчев ме покани едва 15-годишна да свиря в оркестъра към оперетите.

Т.К.: Преди 30 год. Ви чух да  изпълнявате "Иде есен". До тогава я бях слушала много пъти, но ме впечатли във Ваше изпълнение. Пеете ли си я още? Имате ли си любим стих от нея?

А.Б.: Да, това е песен на великата Йорданка Христова, а аз изпълнявах песни от нейния репертоар. Още си я пея и да, имам любима фраза от нея – „ Да бъдем други вече късно е, късно е, отиват си годините, белеем……..“

Т.К.: Ако трябва да съберете живота си в една песен, коя ще е тя?

А.Б.:  „ Ще продължавам да пея до последния си честен миг

и ако отмина, пак след мен ще има, музика, която да звучи!“

Т.К.: На какво Ви научиха читалището и сцената?

А.Б.: Читалището ми даде духовно извисяване. Винаги съм пяла с любов и съм получавала любов от публиката.