Институционалните експерименти с най-важния орган за финансов контрол в държавата - Сметната палата, най-сетне ще стигнат до международните институции. „Палатата ще сезира международната професионална общност във връзка със заплаха за нейната независимост“, алармира институцията в четвъртък в съобщение до медиите.
Конституционните промени от 2023 г. поставиха палатата в абсурдната ситуация да служи като банка кадри за премиерския пост, вместо да върши основната си дейност - контрол върху изпълнението на бюджета. С това Сметната палата се превърна на практика в политически орган и тотално загуби имиджа си на независима контролна институция. Ако се върне на поста си, избраният за председател, но с прекъснати правомощия Димитър Главчев например, който в момента е служебен премиер на България, ще се наложи да контролира собственото си управление.
Конкретният повод, по който Сметната палата ще сезира ИНТОСАЙ (Международната организация на Върховните одитни институции), е внесеният на 10 декември от „Продължаваме промяната-Демократична България“ законопроект за промяна в начина на избиране на зам.-председателите на одитната институция. Идеята е да се премахне изискването в закона предложенията за заместници да се внасят в Народното събрание от председателя.
Тъй като в момента избраният за председател Димитър Главчев не може да изпълни тази задача, ПП-ДБ предлага Народното събрание самостоятелно да може да движи процедурата. Така то ще може да замени сегашните зам.-председатели, които са с изтекъл мандат, с нови попълнения, става ясно от мотивите. Очевидно е, че те целят и разширяването на състава на т. нар. „домова книга“ на възможните премиери на страната, тъй като според промените в Конституцията зам.-председателите на Сметната палата също могат да бъдат назначавани за служебен министър-председател.
Действащите зам.-председатели на палатата с изтекъл мандат са Горица Грънчарова - Кожарева и Тошко Тодоров. Тодоров на няколко пъти отказа да поеме премиерския пост при предходните опити за съставяне на служебно правителство, а Грънчарова бе готова да поеме поста през август тази година, но президентът Румен Радев отказа да издаде указ заради предложения от нея вътрешен министър Калин Стоянов. В крайна сметка опитът за служебно правителство, начело с Грънчарова, се провали, а Стоянов стана депутат от партията на Делян Пеевски „ДПС-Ново начало."
„С настоящото предложение се постига по-балансирано ръководство на този орган, тъй като концентрацията на всички персонални решения за ръководството на Сметната палата в нейния председател създава риск за силна политизация, а не за независимостта й“, смятат вносителите от ПП-ДБ.
Сметната палата обаче ще поиска от ИНТОСАЙ да бъде стартирана процедура по Механизма за бързо застъпничество за независимостта на върховните одитни институции. „Това е утвърдена процедура, която членовете на международната организация могат да използват, когато са нарушени фундаменталните принципи за независимост на върховните одитни институции (ВОИ), а именно стандартите ИНТОСАЙ-П1 „Декларация от Лима“ и ИНТОСАЙ – П10 „Декларация от Мексико за независимостта на ВОИ“, обясниха от палатата.
Според институцията най-големият проблем с предлаганите от ПП-ДБ промени, които вече веднъж бяха внесени в 50-то Народно събрание, е „очевидното желание заместник-председателите на Сметната палата да бъдат определяни директно от Народното събрание по политически, а не по професионален признак“.
„Неподкрепени с конкретни примери са твърденията в мотивите към законопроекта, че предлаганият нов механизъм за номиниране на зам.-председатели на Сметната палата е взаимстван от други органи, избирани от Народното събрание. Напротив, председателите на органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и др. също предлагат състава на съответните ръководни органи пред Народното събрание“, твърдят още от палатата.
„Повторното внасяне на законопроект, с който радикално се променя подходът за предлагане на зам.-председатели на Сметната палата, застрашава по недопустим начин независимостта на Върховната одитна институция“, смята институцията.
Основният принцип на ИНТОСАЙ гласи, че „върховните одитни институции могат да изпълняват задачите си обективно и ефективно само ако са независими от одитираните обекти и са защитени от външно влияние“, припомнят от Сметната палата.
