Година и седем месеца. Толкова време отлежават в банкова сметка на финансовото министерство 197 млн. евро от търговия с парникови емисии, които трябва да отидат за модернизация на електропреносната и електроразпределителната мрежи. Това са безвъзмездни средства от европейския Модернизационен фонд. Те са предназначени за зелената трансформация на най-замърсяващите с въглеродни емисии европейски държави. Безвъзмездното финансиране обаче не се използва. Министерството на енергетиката, което е отговорно да сключи договори с бенефициентите и да предостави парите, за да започнат да се изпълняват проектите, не казва защо. Има ли някакъв проблем и ако да, какъв? В пълно неведение са и четирите мрежови оператора – държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и частните разпределителни "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про".

Към наличните 197 млн. евро през лятото се прибавиха още 65.2 млн. евро, отпуснати за мрежата високо напрежение.

Някой би подминал с лекота тези 260 млн. евро, след като България не може да получи над половин милиард евро по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, заради забавени реформи в енергетиката.
Модернизационният фонд се финансира с 2% от приходите от продадените на търг парникови квоти от 2021-2030 г. като конкретни средства са предвидени за България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.

От старта си досега Фондът за модернизация е изплатил общо 12.65 млрд. евро в 176 инвестиционни проекта на държавите бенефициенти. Румъния и Чехия са получили най-много пари – 3.583 млрд. евро и 3.508 млрд. евро. Следва Полша с предоставени 1.2 млрд. евро, а на опашката са Унгария – със 108 млн. евро, Литва – със 124 млн. евро, и България – със 197 млн. евро.

Само че парите от Модернизационния фонд са дадени без условия, налични са, но енергийното ведомство не благоволява да отпуши изпълнението на проектите. А единият от тях вече отпада, защото е трябвало да бъде приключен до края на настоящата година. За другите часовникът тиктака, защото част от тях са със срокове преди 2030 г., докогато ще съществува този механизъм за безвъзмездно финансиране. Друг е въпросът дали новият състав на Еврокомисията няма да измисли нов подход за по-рационално инвестиране на милиардите евро от фонда, тъй като и другите държави не са особено активни в изразходването им.

Едните пари неизхарчени, готви се нов транш

А междувременно, така както нищо не прави за изпълнението на вече финансираните проекти, Министерството на енергетиката (МЕ) се кани да отвори достъпа до нови 550 млн. евро по Модернизационния фонд. Ведомството обяви обществено обсъждане на секторните политики, по които ще се разпредели бюджетът за 2025-2026 г. към проекти за нови възобновяеми енергийни източници, проучвателни геотермални сондажи, за изграждане на зарядни станции за електромобили, за водородни проекти и за иновативин проекти в индустрията. Становища по предложението се приемаха до 15 ноември, макар че процедура за самите проекти, които да бъдат анализирани и предложени за одобрение и от ЕК, все още няма.

Но да се върнем на първите две раздавания на безвъзмездни средства от Модернизационния фонд за България.

В края на май 2023 г. бе съобщено, че на страната са изплатени 197 млн. евро по проекти за повишаване на енергийната сигурност на доставките. Става въпрос за предварително одобрени от българското правителство проекти на обща стойност близо 567.4 млн. лв. Над 380 млн. лв. са отпуснатите от Модернизационния фонд, а мрежовите оператори трябва да осигурят собствено финансиране за над 187 млн. лв. Парите бяха предназначени за монтиране на интелигентни електромери, подмяна на трафопостове и електропроводи, дигитална трансформация, изграждане на пунктове за зареждане на електрически превозни средства и др.

Едва ли щеше да има по-добре изхарчени пари, като се има предвид, че мрежовите оператори от години предупреждават за нуждата от огромни инвестиции за модернизация на преносните и разпределителните системи, за да са в крак с тенденциите за умно управление на производството и потреблението на електроенергия. Особено важно е това заради продължаващия ръст на възобновяемите енергийни източници, които искат подходящо балансиране заради непостоянното им производство. А уравнението ще се усложнява с изграждането и на батерии за съхраняване на зелената електроенергия, за които предстои раздаване на безвъзмездни 1.2 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. От изключителна важност е синхронизирането на работата на ВЕИ и батериите за ток и консумацията.

Компаниите очакват информация и договори

Ако вложенията бъдат изцяло за сметка на компаниите, ще се стигне до сериозно повишение на тарифите за достъп до мрежите и пренос и разпределение на електроенергията. Това на свой ред ще се отрази негативно на сметките за бизнеса и домакинствата.

Остарелите електромери на бита, позволяващи отчитането само на две тарифи – дневна и нощна, пък пречат на електроснабдителните дружества да предлагат гъвкави услуги на клиентите си. Например няколко тарифи, включващи и пиковите часове на консумация, или специална тарифа, ако клиентът се топли на ток. Дистанционното отчитане на потреблението пък елиминира грешки, както и прави ненужни инкасаторите.

Затова е изключително важно модернизацията на мрежите да се ускори, но вместо това година и седем месеца ЕСО, "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" не могат да си получат субсидията. Защо не се подписват договорите за безвъзмездното финансиране, от Министерството на енергетиката не казват. От "Електроенергийния системен оператор" също мълчат по изпратените от Mediapool въпроси как ще се отрази на плановете им забавеното предоставяне на финансирането и изпълняват ли със свои средства проектите.

Електроразпределителните дружества заявиха, че очакват от енергийното министерство да бъдат поканени да подпишат договорите и нямат никаква информация дали има някакъв проблем и защо това не е случва.

Междувременно ЕСО, който е най-големият бенифициент на европейските средства, ще трябва да се прости с единия си проект – този за изграждане на станции за зареждане на електромобили, чиято първа финансирана от Модернизационния фонд фаза, трябваше да приключи до края на 2024 г.

Разминаване на проектите

Известно разминаване има обаче в проектите, които Модернизационният фонд е посочил като одобрени за България през 2023 г. и проектите, които българското правителство е анонсирало. И в двата случая става въпрос за четири проекта, но параметрите им се различават.

Според обявените от Модернизационния фонд проекти те са два за по 30 млн. евро – един за подмяна на 450 хил. електромера с умни уреди и втори, също за смяна на електромери, но и на трансформатори и други съоръжения. Третият е за смяна на 2.3 млн. електромера с 9 млн. евро, а четвъртият – за модернизация на електропреносната система с близо 127.6 млн. евро. Или общо 196.6 млн. евро. От отчета за 2023 г. за България е посочено, че по последния безвъзмездната помощ е близо 31.9 млн. евро. И четирите проекта са на електроразпределителните дружества. Проект на ЕСО няма.

Обявените от българското правителство проекти са по-различни. Предвидено е държавният ЕСО да получи 40 млн. евро за изграждане на сто точки за зареждане на електромобили до края на 2024 г. "Електроразпределение Запад" на "Електрохолд" трябва да вземе 30 млн. за смяна на въпросните 450 хил. електромера, което трябва да стане до края на 2027 г. За този оператор дса предвидени още 9 млн. евро, с които до края на 2026 г. трябва да изгради интегрирана система за управление на измерваните данни. "Електроразпределение Юг" на ЕВН е планирано за субсидия от близо 31.9 млн. евро до 2029 г. за автоматизация, дигитализация и увеличаване капацитета на мрежата високо, средно и ниско напрежение. За "Електроразпределение Север" на "Енерго-Про" са предвидени 30 млн. евро за 6 хил. дистанционни електромери, подмяна на силови и разпределителни трансформатори, които са на 50 години.

Каква е причината за разминаванията не е ясно, но дори и така, както са обявени проектите от предишното правителство, са в пълен застой, който не е ясно докога ще продължи.

Шестмесечно чакане на министерски подпис

ЕВН не пожелаха да навлизат в подробни коментари за забавеното подписване на договора, но потвърдиха, че нямат информация защо се случва това.

От "Енерго-Про" коментираха пред Mediapool, че още на 24 юни 2024 г. са подали последния си вариант на проект на договор за еврофинансирането. ЕР Север било уверено от Министерството на енергетиката, че не са необходими допълнителни документи и действия. Оттогава дружеството е изпратило две напомнителни писма до МЕ с молба за повече информация относно причините за забавянето, на отговор няма.

Дружеството, което обслужва Северна България, посочва, че финансирането на инвестиционните програми на електроразпределителните дружества се планира години на пред, а след подписването на договора за проекта по Модернизационния фонд трябва да се обявят обществени поръчки. "В тази връзка, липсата на яснота относно старта на проекта създава трудности в работата на ЕР Север поради отлагане на вече предвидени по проекта инвестиционни мероприятия. Допълнителна пречка за осъществяването им е фактът, че проектът изисква стриктното документиране и съответно реимбурсация на дейности по мрежата извън проекта не е възможна", отбелязват от дружеството.

От "Електрохолд", собственик на "Електроразпределение Запад", също казаха през Mediapool, че са изпратили подписан от тяхна страна договор за безвъзмездното финансиране, което още не е станало.

Забавено поумняване на електромерите и с пари от цената на тока

Дружеството отбелязва, че забавянето на изпълнението на проекта се отразява негативно на инвестиционната му програма, която при това се одобрява от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Така при определянето на цените на мрежовия оператор, доставящ ток за Западна България, за периода юли 2024 г. - края на юни 2025 г., дружеството е разчитало на това, че ще получи парите от Модернизационния фонд за умните електромери. Така то не е включило други инвестиции за монтиране на 150 000 такива уреда. След като парите не са предоставени, операторът е намалил монтираните през 2024 г. умни електромери на 120 хиляди и ги е платил с 15 млн. лв., включени в тарифите за абонатите.

"В бизнес плана ни за 2025 г. бяха заложени 200 000 бр. умни електромера, но отново поради забавянето на финансирането, планът беше намален на 100 000 бр. на стойност 12.5 млн. лв., отново финансирани със средства от одобрената от КЕВР инвестиционна програма. Редуцирането на бройката и увеличаване на времевите периоди за монтаж на електромерите ще се отрази и на поетите от държавата ангажименти спрямо ЕК и ще ни постави в неизпълнение на ангажиментите, касаещи либерализацията на пазара за битови клиенти", заявиха от "Електрохолд".

"Извършването на допълнителния разход за електромери ни принуждава да преразглеждаме и отлагаме вече планирани за изпълнение в инвестиционната програма дейности. Безспорно, това е неблагоприятно за потребителите и производителите на територията на ЕРМ Запад", допълват от дружеството.

То посочва също така, че не може да извърши със свои пари планираната смяна на електромери с евросредства, тъй като според проекта на неподписания все още договор се възстановяват разходи, реално извършени и разплатени след сключването му.

Пари няма, но договори - да

Това за невъзможността за предварително изпълнение на проектите със собствени средства и възстановяването им постфактум се отнася и за одобрения от Модернизационния фонд този юни проект на ЕСО Greenabler. Безвъзмездното финансиране за него е 65.2 млн. евро, а общата му стойност е 857 млн. евро. Сумата от европейските пари обаче още не е преведена на България, но ЕСО вече работи по проекта, който трябва да интегрира заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост нови ВЕИ проекти от общо 4.5 ГВ.

Greenabler е разделен на две основни групи дейности. Първата е за реконструкция на 720 км съществуващи електропроводи за трансформацията им от ниво на напрежение 220 kV към 400 kV и синхронизирана реконструкция на прилежащите подстанции. Втората група е за реконструкция на електропровод "Хемус - Стара планина" и трансформацията му от ниво на напрежение 220 kV на 400 kV, реконструкции на 888 км. електропроводи 110 kV и удвояване на 92 км. електропроводи 110 kV с цел увеличаване на преносния капацитет на мрежата.

Любопитен момент е, че ЕСО вече е сключил рамкови споразумения с три фирми за 1.9 млн. лв. за проучване, проектантски услуги и хидроложки анализи по този проект. Има и още една обществена поръчка за 900 хил. лв., по която има избран ипълнител с оферта за 560 хил. лв., но договор още не е сключен. Така държавният оператор вече харчи пари, за които не пожела да даде отговор дали ще успее да си ги върне през европейското финансиране, освен ако енергийното министерство не направи изключение за своята компания.

Не по-малко интересно е, че при обявяването на новите области за финансиране по Модернизационния фонд енергийното министерство посочва, че договорените досега проекти са за 166 млн. евро, което е под отпуснатите първи 197 млн. евро за България. Други 350 млн. евро са на разположение на България в Европейската инвестиционна банка, която всъщност продава парниковите квоти в периода до 2030 г. и с приходите от тях се осигуряват средствата в Модернизационния фонд. Тя изплаща средствата на съответната държава, след одобрението на проектите от Инвестиционния комитет.

Най-вероятно тези 350 млн. евро очакват своите български проекти, както и новите 550 млн. евро за финансиране от Модернизационния фонд следващите две години.

Разочароващо отношение на редица правителства

"Отношението на няколко правителства подред към средствата от Модернизационния фонд и към средствата по главата RePowerEU от Плана за възстановяване и устойчивост е доста разочароващо", коментира председателят на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков пред Mediapool.

Според него управляващите у нас подхождат към тези средства сякаш са от оперативна програма и има допълнителни три години след изтичането на крайния срок за реализацията им и ще се навакса. "Но не става така. С модернизационния фонд имаше забавяне още при одобряването на наредбата за финансиране на проектите, а сега и с изготвянето и подписването на договорите", отбелязва той.

Според него е изключително важно да се реализират инвестициите в преносния оператор, тъй като там са най-сериозните предизвикателства от гледна точка на променените енергийни потоци, на изискванията за междусистемна свързаност, киберсигурност. "Но това не трябва да става за сметка на разпределителната мрежа, защото по този начин просто се премества тясното място по веригата и самите разпределителни мрежи рано или късно ще започнат да създават проблеми", допълва експертът.

Седим върху куп пари и се чудим

"Има много сериозни предизвикателства и на средно, и на ниско напрежение. Тези енергийни общности, за които говорим - тях само на високо напрежение ли ще се присъединяват? И електромобили, и зарядни станции? В момента ние седим върху една купчина пари и се чудим как точно да ги отпуснем, така че да не стане някакъв проблем. Този процес трябва да не ускори", заяви Стайков.

Той коментира и невъзможността индустриалните предприятия да получат безвъзмездно приоритетно финансиране по Модернизационния фонд с обяснението, че понеже те са големи, могат да си осигурят външно финансиране. Има известна логика помощта да е за малки и средни предприятия, но от друга страна, голямата тежест за декарбонизация пада точно върху големите заводи, отбеляза експертът.

Като друг проблем той очерта, че нито Планът за възстановяване и устойчивост, нито Модернизационния фонд, нито който и да е друг инструмент за европейско финансиране, предвиден от българските правителства, обръща внимание на централизираното отопление.

"Това е огромен проблем. Когато си говорим за намаляване на емисиите, за чистота на въздуха, за енергийна ефективност, спестявания - централното отопление е изключително важно. Защото, ако всички се прехвърлят на електричество, по никакъв начин не се намалява въглеродният отпечатък", коментира ръководителят на Института за енергиен мениджмънт.

Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.