Вече близо две години Върховният административен съд отказва да се произнесе по ключово тълкувателно дело, което трябва да реши спор за 700 млн. лева между държавата и фалиралите хазартни компании на Васил Божков, показа проверка на Mediapool.
До момента изглежда, че държавата губи право да претендира за плащането на тези огромни такси. Това на свой ред дава непоклатими аргументи за хазартните компании да претендират за обезщетения заради затварянето на милиардния им бизнес от страна на държавата, която преди четири години внезапно се обърна срещу мощния хазартен бос Васил Божков, когото дотогава изглеждаше, че толерира.
Междувременно Божков вече е завел дело пред Европейския съд по правата на човека, но юридическият му екип отказа пред Mediapool да разкрие сумата, която се претендира.
Затварянето на бизнеса на Божков
През февруари 2020 година част от хазартната империя на Васил Божков бе обявена извън закона, а държавата изведнъж се сети, че неговите фирми са плащали по-ниски хазартни такси. Агенцията за държавна финансова инспекция изчисли, че щетата за държавния бюджет е 700 милиона лева.
Тежкият удар върху бизнесмена бе предшестван от внезапното активизиране на прокуратурата, която повдигна цели 18 обвинения срещу тогавашния най-богат българин. Малко преди това Божков успя да се изнесе в Дубай, за да не бъде арестуван.
Междувременно шефът на Държавната комисия по хазарта издаде актове срещу хазартния бизнес на Божков за плащане на близо 700 милиона лева хазартни такси.
Макар и в несъстоятелност, неговите фирми продължиха да се борят в съда срещу претенциите на държавата за въпросната сума. Държавата успя да спечели повечето от делата си на първа инстанция пред Административния съд – София град, който призна, че тя има право да си търси парите.
Не така се случиха нещата пред Върховния административен съд. Там компаниите на Божков засега печелят почти всички дела.
През ноември 2022 г. държавата окончателно загуби най-голямото данъчно дело срещу хазартна компания на Божков, а заедно с това право да претендира за 329 милиона лева от „Еврофутбол“.
Преди това първоинстанционният съд в София се произнесе, че дружеството „Еврофутбол“ дължи на държавата 261 млн. лв. такси и 67.7 млн. лв. лихви, защото за срок от пет години е внесло значително по-малка държавна такса за хазарт от дължимата по закон.
Първоинстанционният съд установи, че законът не е прилаган коректно не само от хазартния оператор, но и от Министерството на финансите, което е допринесло за щетата за бюджета.
В периода от 1 януари 2014 до края на 2019 г. четирима министри на финансите са отговорни за несъбраните такси - Петър Чобанов, Румен Порожанов, Владислав Горанов и Кирил Ананиев.
С решението от 8 ноември 2022 г. обаче ВАС отменя решението на АССГ и обявява за нищожен акта за установяване на публичното вземане на „Еврофутбол“. Причината е, че въпросният акт е издаден на 14 февруари 2020 г. от председателя на Държавната комисия по хазарта. ВАС твърди, че той е некомпетентен да издава подобен акт.
Няколко дни преди това решение на ВАС, първоинстанционният съд се произнесе по друго ключово данъчно дело, водено от лотариите на Божков срещу държавата, която твърди, че обявената във фалит хазартна компания „Ню геймс“ ѝ дължи малко над 223 милиона лева заради неплатени такси върху организирането на моментните лотарийни игри.
Актът отново е издаден от председателя на ДКХ, което може да означава, че и той е възможно да се окаже нищожен.
През последните три месеца на 2022 г. Върховният административен съд анулира претенции на държавата към хазартните компании на Васил Божков за повече от 350 милиона лева.
Реакцията на Иван Гешев
В началото на 2023 г., с известно закъснение се задейства и тогавашният главен прокурор, който иска Върховният административен съд да реши един път и завинаги дали председателят на Държавната комисия по хазарта може да издава актове за установяване на публични държавни вземания.
Ако ВАС реши, че шефът на комисията може да издава тези актове, се отваря възможност за пререшаване на делото за 329 милиона лева от „Еврофутбол“.
ВАС образува тълкувателно дело на 21 март 2023 година. Пет дела за стотици милиони левове са спрени в очакване на тълкуването на върховните съдии. Тълкуване обаче и до този момент няма.
За докладчик по тълкувателното дело е сложена съдия Мариника Чернева, заместник-председател на ВАС и ръководител на неговата Първа колегия.
Случайно или не, съдия Чернева е председател на съдебния състав, който решава, че „Еврофутбол“ не дължи на държавата 329 милиона лева.
Забавянето на ВАС създава риск дължими суми да бъдат изгубени поради изтичането на давността на евентуалните държавни взимания. Завеждането на делата прекъсва давността, но по изгубеното дело за 329 милиона лева сроковете текат.
Междувременно някои от хазартните компании продължават да се съдят с държавата, като в средата на 2023 година „Еврофутбол“ успява да спечели дело срещу решение на Държавната комисия по хазарта за временно отнемане на лиценза за извършване на хазартна дейност.
Това е логично решение. Лицензът на „Еврофутбол“ бе отнет заради постановлението, че компанията дължи 329 млн. лева на държавата. Ако компанията не дължи тези пари, излиза, че тя е фалирана напълно незаконно. Това означава, че някой трябва да плати и това вероятно ще са данъкоплатците.
И докато ВАС протака, Васил Божков съди държавата пред Европейския съд по правата на човека, а там процедурите са в ход.
ВАС: Решението е „обективно затруднено"
В отговор на запитване на Mediapool председателят на ВАС Георги Чолаков казва, че провеждането на всички необходими съдебни заседания за приемането и обявяването на тълкувателното решение „обективно е затруднено“. Законовият срок за приемане и обявяване на тълкувателно решение е 6 месеца, но той е пожелателен.
Шефът на съда казва, че натовареността на съдиите от ВАС „традиционно е изключително висока“, което създава такива проблеми. Другият проблем е, че има нужда от време за „задълбочено проучване и анализ на поставения за тълкуване въпрос“.
Съдия Чолаков твърди, че тълкувателното дело предстои да бъде внесено за разглеждане от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС в началото на 2025 година.
Дължими отговори
„Няма съмнение, че отговорите на някои въпроси са по-трудни от отговорите на други, но това не може да води до безкрайно дълъг период за произнасяне по подобни казуси“, коментира пред Mediapool правозащитникът Александър Кашъмов, който има богати впечатления от тълкувателната дейност на ВАС.
Той напомня, че ВАС все още дължи решение по тълкувателно дело от 2021 година дали подлежат на публикуване и в каква част решенията по класифицирани дела.
„За сравнение, други дела, поставени по същото време, вече имат решения. Например, не по-лесното за решаване дело за процедурите за контрол при отнемане на допуск по Закона за защита на класифицираната информация“, казва Кашъмов.
„Има неяснота по кои решения ВАС е в състояние по-бързо да вземе решения, отколкото по други, особено, когато има дела, които са висящи. Ако те продължават, те могат да бъдат решени по един несправедлив начин, докато се чака тълкувателното. Когато има опасност от финансови санкции и обезщетения, които се присъждат заради липса на справедливост и нееднаква практика, това би трябвало да бъде отчетено от съдиите, без да подценяваме времето, което е необходимо за обсмисляне. Прекаленото бавене на произнасянето по тълкувателните дела може да доведе до сериозни последици“, казва Кашъмов.
Правозащитникът напомня, че през последните години броят на делата във ВАС спада, а има значително увеличаване на съдиите, което би трябвало да забърза тълкувателната дейност, а не да я забавя.
