Историята на най-препечатваната вестникарска статия просълзява и днес

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“ е ред от редакционната колонка на Франсис Фарсел Чърч. Написана в отговор на писмото на осемгодишната Вирджиния О'Ханлън, която пита дали Дядо Коледа е истински, писмото е публикувано за първи път в нюйоркския вестник The Sun на 21 септември 1897 г.

Първоначално „Има ли Дядо Коледа?“ е публикувана без авторски права и авторството на Чърч е разкрито едва след смъртта му през 1906 г. Редакционната колонка бързо е препубликувана от други нюйоркски вестници. Въпреки че първоначално не желае да прави същото, скоро The Sun започва редовно да препечатва редакционната колонка по време на коледния сезон, включително всяка година от 1924 г. до 1950 г., когато вестникът спира да излиза.

Редакционната колонка е широко препечатвана в Съединените щати по време на празничния сезон и е най-препечатваната вестникарска редакционна колонка на английски език. Преведена е на около 20 езика и е адаптирана като телевизионни предавания, филм, мюзикъл и кантата.

Ето и писмото на Вриджиния:

"Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма Дядо Коледа.
Татко казва: „Ако видиш нещо в „The Sun“, значи е истина.“
Моля ви, кажете ми истината: има ли Дядо Коледа?

И приказният отговор на Франсис Чърч:

"Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше Дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да направят съществуването ни поносимо. Нямаше да имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и сетивата. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат Дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, но това не означава, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта и романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.

Нямало Дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце."

Историята на писмото на Вирджиния О'Ханлън и отговора на The Sun

През 1897 г. Филип О'Ханлон, хирург, е попитан от осемгодишната си дъщеря Вирджиния О'Ханлон дали Дядо Коледа съществува. За да разбере истината, тя пише писмо до вестник The Sun. В писмото си Вирджиния пише, че баща ѝ е казал: „Ако го видиш в The Sun, значи е истина. „По-късно О'Ханлън казва пред „Сън“, че баща ѝ е смятал, че вестникът ще бъде „твърде зает“, за да отговори на въпроса ѝ, и е казал да „[пише], ако иска“, но да не се разочарова, ако не получи отговор." След като изпраща писмото, тя търси отговора „ден след ден“. По-късно О'Ханлън казва, че е чакала отговор на писмото си достатъчно дълго, за да забрави за него. Кембъл изказва теорията, че писмото е изпратено малко след рождения ден на О'Ханлън през юли и за известно време е било "пренебрегнато".

Главният редактор на „Сън“ Едуард Пейдж Мичъл в крайна сметка предава писмото на Франсис Чърч. Мичъл съобщава, че Чърч, който първоначално не желае да напише отговор, го изготвя „за кратко време“ в рамките на един следобед. Отговорът на Чърч е дълъг 416 думи и е публикуван анонимно във в. „Сън“ на 21 септември 1897 г., малко след началото на учебната година в Ню Йорк. Редакционната колонка се появява в третата и последна колона с редакционни статии на вестника в този ден, позиционирана под дискусиите за избирателния закон в Кънектикът, новоизобретения велосипед без верига и „Британски кораби в американски води“.

Чърч не е разкрит като автор на редакционната колонка до смъртта си през 1906 г. Това понякога води до неточности: при преиздаването ѝ през декември 1897 г. от The Meriden Weekly Republican авторството е приписано на Дана, като се казва, че редакционната колонка „едва ли би могла да бъде написана“ от друг служител на вестника. Редакционната колонка е една от двете, чието авторство The Sun разкрива, другата е „[Чарлз] Линдберг лети сам“ на Харолд М. Андерсън. През 2006 г. Кембъл твърди, че Чърч може да не е приветствал разкриването на информация от The Sun, като отбелязва, че по принцип не е искал да разкрива авторството на други редакционни статии.

Редакционната колонка, която се появява за първи път в The Sun, е озаглавена „Има ли Дядо Коледа?“ и е предшествана от текста на писмото на О'Ханлън, в което тя моли вестника да ѝ каже истината за съществуването на Дядо Коледа. О'Ханлън пише, че някои от нейните „малки приятели“ са ѝ казали, че той не е истински. Отговорът на Чърч започва така: „Вирджиния, твоите малки приятели грешат. Те са били засегнати от скептицизма на една скептична епоха“. Той продължава да пише, че Дядо Коледа съществува „толкова сигурно, колкото съществуват любовта, щедростта и предаността“ и че светът би бил „мрачен“, ако не съществуваше. Чърч твърди, че това, че нещо не може да бъде видяно, не означава, че то не е реално: „Никой не може да си представи или да си представи всички чудеса, които има невидими и невидими в света“.

Искате да знаете повече?

Франсис Фарсел Чърч (на английски: Francis Pharcellus Church) (22 февруари 1839 г. - 11 април 1906 г.) е американски издател и редактор. Заедно с брат си Уилям Конант Чърч основава и редактира няколко издания: The Army and Navy Journal (1863 г.), The Galaxy (1866 г.) и Internal Revenue Record and Customs Journal (1870 г.). Преди избухването на Американската гражданска война той работи като журналист, първо във в. New-York Chronicle на баща си, а по-късно в нюйоркския вестник The Sun. Чърч напуска The Sun в началото на 60-те години на XIX в., но през 1874 г. се връща да работи там на непълно работно време. След като The Galaxy се слива с The Atlantic Monthly през 1878 г., той се присъединява към The Sun на пълен работен ден като редактор и писател. Чърч пише хиляди редакционни статии във вестника и става известен с това, че пише по религиозни теми от светска гледна точка. След смъртта на Чърч неговият приятел Дж. Р. Дюри пише, че „по природа и обучение [той] е бил сдържан по отношение на себе си, изключително чувствителен и затворен“.

The Sun

През 1897 г. The Sun е един от най-известните вестници в Ню Йорк, развиван от дългогодишния си редактор Чарлз Андерсън Дана през предходните тридесет години. Редакционните им статии през същата година са описани от изследователя У. Джоузеф Кембъл като предпочитащи „стъкмистика и лични нападки“. Кембъл пише също, че ръководството на вестника не желае да препубликува съдържание.

Първоначален прием

Вирджиния О'Ханлън е информирана за редакционната колонка от свой приятел, който се обажда на баща ѝ. Тя описва колонката като „най-прекрасното произведение, което някога съм виждала“. По-късно тя споделя пред The Sun: „Мисля, че никога през живота си не съм била толкова щастлива“, както когато прочела отговора на Чърч. О'Ханлън продължава да твърди, че макар първоначално да е била много горда от ролята си в публикуването на редакционната колонка, в крайна сметка е разбрала, че „важното е“ написаното от Чърч. В интервю по-късно през живота си тя признава, че това е повлияло положително на посоката на живота ѝ.

Редакторът на вестник „Сън“ Чарлз Андерсън Дана приема положително редакционната колонка на Чърч, като я определя като „истинска литература“. Той също така казва, че „може би е добра идея да препечатваме [редакционната колонка] всяка Коледа - да, и дори да казваме кой я е написал!“ Публикуването на редакционната колонка не предизвиква коментари от страна на тогавашните нюйоркски вестници.

По-късно преиздаване

Макар че „Сън“ не препубликува редакционната колонка в продължение на пет години, тя скоро се появява в други вестници. „Сън“ препубликува редакционната колонка едва след редица читателски молби. След 1902 г. тя не се появява отново във вестника до 1906 г., малко след смъртта на Чърч. След това вестникът започва да препубликува редакционната колонка по-редовно, включително шест пъти през следващите десет години, и според Кембъл постепенно започва да „стопля отношението си“ към този текст.

През 1918 г. „Сън“ пише, че получава много молби да „препечатва отново редакционната колонка за Дядо Коледа“ през всеки коледен сезон. Вестникът също така изпраща по пощата на читателите копия от редакционната колонка при поискване; само през 1930 г. получава 163 840 молби, а до 1936 г. разпраща 200 000 копия. Вирджиния О'Ханлън също получава писма за писмото си до смъртта си през 1971 г. и включва копие от редакционната колонка в отговорите си. Вестник „Сън“ започва да препечатва редакционната колонка ежегодно по Коледа след 1924 г., когато главният редактор на вестника Франк Манси я поставя като първа редакционна колонка на 23 декември. Тази практика продължава на 23-то или 24-то число на месеца до фалита на вестника през 1950 г.

„Има ли Дядо Коледа?“ често се появява в редакционните рубрики на вестниците по време на коледния и празничния сезон. Тя се превръща в най-препечатваната редакционна колонка във всеки вестник на английски език и е преведена на около 20 езика. Кембъл я описва като вечно жива и като „трайно вдъхновение в американската журналистика“. Журналистът Дейвид У. Дънлап описва „Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“ като една от най-известните реплики в американската журналистика. Уилям Дейвид Слоун, изследовател на журналистиката, описва репликата като „може би най-известния американски редакционен цитат“, а редакционната колонка като „най-известната в страната“.

Адаптации и наследство

През 1972 г. четирима приятели, след като виждат некролога на Вирджиния О'Ханлън в „Ню Йорк Таймс“, основават компания на име „Елизабет Прес“ и публикуват детска книга със заглавието „Да, Вирджиния“, в която се съдържат самата статия, илюстрации и кратка история.

По редакционната колонка е адаптирана книгата „Има ли Дядо Коледа?“ от 1921 г. Редакционната колонка става по-известна с появата на средствата за масова информация. Историята на запитването на Вирджиния и отговора на „Сън“ е адаптирана през 1932 г. в кантата, продуцирана от NBC, което я прави единствената известна редакционна колонка, озвучена с класическа музика. През 40-те години на ХХ век тя е четена ежегодно от актрисата Фей Бейнър по радиото. Редакционната колонка е адаптирана за филми няколко пъти, включително като сегмент от късометражния филм „Историята на Дядо Коледа“ (1945 г.).

През 1974 г. по ABC се излъчва анимационен телевизионен филм „Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“.
Анимацията е дело на Бил Мелендес и печели наградата „Еми“ за 1975 г. за изключителен детски спектакъл.

В драмата Prancer от 1989 г. писмото е прочетено и споменато многократно, тъй като е любимото литературно произведение на главната героиня, чиято вяра в Дядо Коледа е жизненоважна за нея. През 1991 г. телевизионният филм „Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“ с участието на Ричард Томас, Ед Аснър и Чарлс Бронсън също е базиран на публикацията. Историята е адаптирана в едноименен празничен мюзикъл от 1996 г., с музика и текст на Дейвид Кирченбаум и книга на Майлс Макдонал.

В международния „Исторически канал“ на 21 февруари 2001 г. се съобщава, че Вирджиния дава оригиналното писмо на своята внучка, която го преписва в тетрадка. Известно време се смята, че писмото е унищожено при пожар, но 30 години след това то е открито в безупречен вид. Някои хора поставят под въпрос истинността на авторството на писмото, смятайки, че малко момиче като Вирджиния едва ли би нарекло децата на своята възраст „моите малки приятели“. Въпреки това писмото се смята за антика и е оценено на приблизително 50 000 щатски долара.

Анимационният телевизионен спектакъл „Да, Вирджиния“ от 2009 г. се излъчва по CBS и включва актьори, сред които Нийл Патрик Харис и Беатрис Милър. Специален филм е продуциран от рекламната агенция Macy's като част от кампанията им за набиране на средства Make-A-Wish. През следващата година е публикувана новела, базирана на филма. По-късно Macy's поръчва специалният филм да бъде адаптиран в мюзикъл за ученици от трети до шести клас. Компанията предоставя на училищата правото да изпълняват мюзикъла безплатно и отпуска стипендии от 1000 долара на сто училища за поставянето на представлението.

Фразата „Да, Вирджиния, има Дядо Коледа“ често е използвана, за да се подчертае, че „фантазиите и митовете са важни“ и могат да бъдат „духовно, ако не буквално истински“.

Анализ на успеха на колонката

Историкът и журналист Бил Коварик описва редакционната колонка като част от по-широкото „възраждане на коледния празник“, което се случва в края на XIX в. с публикуването на различни произведения, като например творчеството на Томас Наст. Изследователят Стивън Нисенбаум пише, че редакционната колонка отразява популярната теология от края на викторианската епоха и че съдържанието ѝ повтаря това на проповедите за съществуването на Бога. Редакционна колонка от 1914 г. в The Outlook, която се основава на The Sun, разглежда Дядо Коледа като символ на любовта, част от развиващия се образ на Бога у детето.

Успехът на редакционната колонка е използван, за да предложи вдъхновение за писането. При стогодишнината от публикуването на редакционната колонка през 1997 г. журналистът Ерик Нютън, който по това време работи в Newseum, описва редакционната колонка като представител на вида „поезия“, която вестниците трябва да публикуват като редакционни статии, а Гео Бийч в търговското списание Editor & Publisher описва писането на Чърч като „смело“ и показващо, че „любовта, надеждата, вярата - всичко това има място на редакционната страница“. Бийч също така пише, че вестниците не трябва да задържат „нищо“, както е направил The Sun, като е публикувал редакционната колонка през септември, а не през коледния сезон. През 2005 г. Кембъл пише, че редакционната колонка, и по-специално нежеланието на The Sun да я препубликува, може да даде представа за по-широкото състояние на американските вестници в края на XIX в.

Приемането на редакционната колонка не е единодушно положително.Още през 1935 г. журналистът Хейууд Брун нарича редакционната колонка „фалшиво произведение“. Членове на Християнската реформирана църква в Северна Америка в Линдън, Вашингтон, я критикуват през 1951 г. за това, че насърчава Вирджиния да мисли за приятелите си като за лъжци. През 1997 г. журналистът Рик Хоровиц пише в Сейнт Луис Пост-Диспач, че редакционната колонка дава на журналистите извинение да не пишат собствените си есета около Коледа: „Те могат просто да забият „Да, Вирджиния“ на Франсис Чърч там горе на страницата и да отидат направо на партито в офиса".

*В публикацията са използвани материали от чуждия печат.