Преводаческата дейност е щастливо призвание за мен,

а удовлетворението от благодарността - голяма награда

Утвърдената наша поетеса, писателка и преводачка от испански език Виолета Бончева има 16 авторски книги и пет преведени сборника. Дълги години преподаваше испански език в кърджалийското СОУ „П.Р. Славейков”. От 40 години тя строи словесни мостове, намиращи общото в различните култури и традиции, в обединяващите общочовешки въжделения за по-добър, по-справедлив и достоен живот. Вижда този възвишен свят през призмата на преживяното, на нейната творческа чувствителност, на нейния богат познавателен, жизнен и емоционален опит. И най-вече през така характерното за истинския творец - приемане, разбиране, както и съпреживяване, съпричастие към радостите и скърбите на своите персонажи. В този си дълъг път в литературното битие Вили Бончева стигна и до голямото творческо обобщение за непобедимия живот, за победата на духа над материята и за по-стойностното пребиваване в по-истинската духовна реалност.

- Вили, наскоро отбеляза 40 години от своята първа публикация. Но с с преведена от теб книга, заедно с проф. Румен Стоянов. Защо и колко двуезични поетични сборници си превела?

- Не съм избирала специално преведена книга за моя празничен юбилей, просто така се случи. Преводът не „тръгва“, когато искаш, а когато настъпи моментът. Защото преводаческата дейност е нещо много специално, а за мен и щастливо призвание. Преведените от мен и публикувани поетични книги са пет: „Куп счупени огледала“ на колумбийската писателка Беатрис Джована Рамирес; „Българска антология“ от Алфредо Перес Аленкарт, Испания; „Вътрешен глас“  на Астрид Фухеле Хесан, Чили; сборникът „Съвременни мексикански  драматурзи“ и „Търся твоя сън“ на големия испански поет Педро Салинас. Книгите са публикувани в Испания и България. Но имам още три книги с преведена поезия - на Пере Бессо, Испания; на Олга Риберо Хордан, Испания и Марио Гарсия Алварес, Чили, които не можаха да видят бял свят.

- Какви качества са нужни за един преводач?

- На първо място е нужен талант, особено ако  преводите са свързани с художествена литература. Не може да се превежда поезия без да си поет, както и проза, ако си само преводач в някой офис за граждански услуги. Преводът е отговорна дейност не само пред автора, но и пред читателя, който трябва да прочете текст, адаптиран най-близо до оригинала и да е  достъпен и вълнуващ. Затова е важен е не само богатия арсенал от думи, от които да се избере най-подходящата, но и да се владее езика граматически. Испанският език е много богат, притежава около 23 вербални глаголни времена, което го прави изключително цветист и пластичен.

- Преводачът е посредник между автора и читателя. Как си избираш авторите, които правиш достъпни за българските читатели?

- Избирам не само утвърдени и популярни имена, обръщам се и към съвременни талантливи поети, чиито творби заслужават да бъдат четени. Но за поезията на Педро Салинас положих много труд, продължил около три години. 80-те стихотворения, подбрани от мен, излязоха в сборника със заглавие „Търся твоя сън”, ИК”Огледало”, София. Преди това се срещнах с поезията на перуано-испанеца Алфредо Перес Аленкарт ; Олга Риберо Хордан, Испания;  Астрид Фухеле,Чили ; Летисия Ерера, Мексико; Габриел Импаглионе , Аржентина; Едуардо Марсело Галеано, Аржентина ; Беатрис Джована  Рамирес, Колумбия; Марио Мелендес, Чили ; Марио Гарсия Алварес ; Феликс Уго Ноблесия Пурисага, Перу; Лео Лобос, Чили ; Виктор Мануел Гусман Вилена, Еквадор ; Мануел Орестес Нието, Панама и много, много други… Превеждала съм стихове на Октавио Пас, Елена Пас, Пабло Неруда, Марио Бенедети, Габриел Гарсия Маркес и др.

- Превеждала ли си и български автори за испаноезичната литература?

- О, да! В световната езична антология на Фернандо Сабидо Санчес, Испания - POETAS SIGLO XXI (Поети на 21 век) присъстват имената на българските поети: Керана Ангелова, Антон Баев, Таньо Клисуров , Светлозар Игов и др. Както и цикъл мои стихотворения. Превеждала съм и други български автори: Пламен Киров, Мария Маринова, Йордан Пеев, Мина Карагьозова, Керка Хубенова, Антон Баев, Йордан Атанасов, Георги Ангелов, Мирослава Панайотова, Димитър Никленов, Атанас Капралов, Лиляна Петрова, Виолета Христова, Лияна Фероли, Ваня Душева, Мария Маринова и др. Творбите им  са публикувани в издание на Университета на Саламанка, Испания.

- Имаш  ли свои лични постижения в испаноезичния свят, освен преводите на десетки български автори?

- Да, спечелих конкурс през 2012 г. в Буенос Айрес, издателство „Лулу” с разказа „Нещата, които се случват”, който беше селекциониран в антология, заедно с творбите на автори от цял свят. Той спечели конкурс и в Ливан - на името на Наджи  Нааман. Със стихосбирката  си „Не си докосвал още девствен пясък” имам номинация за награда в конкурса за испаноезични автори на името на Пилар Фернандес Лабрадор, Университет Саламанка, Испания, 2017 г. А през 2020 г. в „Книгата с отговорите” (El libro de las respuestas) на изд.”Бетания”, Мадрид , на поета Алфредо Перес Аленкарт има събрани от мен интервюта. Притежавам около 30 книжни издания с поезия от Испания и Латинска Америка, в които участвам като автор и като преводач.

- Смяташ ли благодарността за положения труд за другите като нещо подразбиращо се от само себе си?

- Сериозният отговор на този въпрос е, че удовлетворението от благодарността е голямата награда за преводача. Пък и в случаите, когато преводът е от испански на български, почти не се споменава за парична равностойност за труда, освен ако не се отнася за една цяла книга на жив автор.

- А как разбираш  доколко добре си се доближила до широкия  натюрел на превеждания от теб автор?

- Аз не бих могла да направя сама оценка на качеството на моята работа, но имам доброто мнението на проф. Алфредо Перес Аленкарт, Испания. А това че той ме покани да участвам като преводач в неговата двуезична „Българска антология”, издадена в Испания, е признание за мен. Също и това че няколко години с еквадорския поет Виктор Мануел Гусман Вилена правихме двуезично електронно списание, което събираше почитатели от цял свят. Скоро големият чилийски поет Марио Гарсия Алварес, на когото преведох поетичната книга „Ветрило от хартия и листа”, ми изпрати похвални слова за моята работа. Оценка за работата ми имам и от други автори от испаноезичния свят, като Пере Бесо, Испания; Силвия Лоустау, Аржентина и др. И това ми е достатъчно. А пък и за доброто ми справяне говорят нестихващите предложения за преводи.

- Както авторът на един литературен текст е проводник, съсъд на най-големия Творец, така и преводачът до някаква степен… Но и двамата понякога не са наясно какво са постигнали…

- За радост и улеснение, съществуват електронни преводачи, които работят почти перфектно с най-широко употребяваните езици в света, между които е и испанският. Всеки автор може да провери приблизително  превода си, но и да открие разликата с работата на живия преводач. А такава има, защото последният твори, той търси  да открие най-точната, най-ясната и дори най-красивата дума в даден текст. И така да направи превода прецизен във всяко едно отношение.

- Навярно някой ден,  представящите една творба няма да се наричат нито критици, нито преводачи, а сътворци, не смяташ ли?

- Преводачът е отдавна наречен „съавтор”, защото той, преживявайки сюжета на всяка творба, участва с цялата си емоционална палитра  в процеса на работа. Пък и всяка творба би била безсмислена, ако в нея няма просветляващи послания. Но сигурно е едно - не можеш да превеждаш поезия, ако не си поет, както и проза, ако не си белетрист. Както и да имаш свой литературен еталон, даващ ти ориентация за мястото ти в литературната орбита.

- Не насочва ли преводачът читателя да премине през повече врати към казаното от разглеждания автор?

- Според мен главната му цел е да направи така, че думите в един текст да се „обичат”, да са в хармония. И така текстът да става по-ясен, разбираем, по-близък до четящия. Миналата година преведох десетина приказки за деца на Мария Маринова и Димитър Никленов и като излязоха в испанската литературна преса, получих поздравления не само от Испания, а и от български преводачи от испански език с висок ранг в тази област, което ме накара да се чувствам щастлива и удовлетворена.

- Кой и какъв е сътворецът, според теб?

-„Сътворец” е този, който успоредно с теб изгражда една творба. А преводачът е човекът, който владее друг език и неговата роля и талант е чрез своите познания, опит и дарба - да накара творбата да заживее своя друг, нов  живот…  А пък авторът застава свободен над белия лист и разтваря в него мисълта и душата си, за да създаде нещо трайно и ценностно.

- Една мъдра духовна учителка казваше, че в бъдещето няма да има и закон за авторското право, защото няма нищо неизговорено и ненаправено вече от Бог, който вдъхновява своите сътворци да чуват изреченото от Него и така да твори чрез тях…

- Съгласна съм, но само в известен смисъл… Вярно, че всичко се случва по волята на Всевишния и нашата благодарност към него е безпределна. Но, тогава ще има ли смисъл от личните ни имена, от подписите, които полагаме пред творбите си, за да гарантираме всеки изписан от нас ред?  Това може да се случи в една друга  епоха, която е далеч по-духовна и съвършена…

- Оскар Уайлд пък нарича творците помощници-хроникьори на човешката душа, които я обогатяват чрез богатите си асоциации. А това е много важно, защото човек от нея не може да се отметне, докато от факта може…

- Да, така е, що се отнася до човешката душа, освен ако трийсет сребърника изглеждат достатъчна сума… Всеки може да нарича създателя на една творба, както си иска, особено ако е с цел да звучи оригинално, но не може да го обезличава, да го превръща в незначима единица от творческото битие на света.

- Уайлд прибавя също, че само литературата от всички изкуства решават злободневните въпроси с движението си във времето, защото тя не застива в един миг, а се вие, криволичи в неспокойствие, в търсене… И така твори нещо по-трайно, по-прекрасно…

- Не, не съм мислила върху това  интересно прозрение. Но в момента ми хрумва, че то не е направено случайно, а чрез задълбочени анализи и проучвания върху тази тема, затова охотно се присъединявам към него.

- А може ли, има ли силата литературата да „пробожда”, да събужда  изконно заложената в нас  алтруистичност, заспалата ни съвест, да ни води към спасителния бряг?

- Ако литературата нямаше силата да възпитава, да напътства, да внушава добро по един неповторим  начин, може би, отдавна нямаше да има книги, песни, театър... Словото, без съмнение, е магия - свят, към който се отправяме  по хиляди пътища, който прекосяваме по различен начин. То е мястото, където срещаме  различни хора и някои от тях стават герои в нашата  собствена вселена.

Разговора води: Лияна Фероли