Той е роден на 11 август 1957 година в Хасково. Член е на трупата на местния театър „Иван Димов“ от 1977 година. Завършва бившия ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (сега НАТФИЗ). Има стотици изиграни роли на сцената в детски представления. Автор е и на пиеси. Играя Дядо Коледа още от ученическите си години, та и до днес, разказва Митев. По негови думи ако не обичаш децата, не ставаш за ролята на добрия старец, трябва да знаеш какво правиш е децата да те разбират. Модата на подаръците за Коледа се променя с времето, но най-добрият е този, който детето желае, смята Митев. Той свидетелства, че не винаги тържествата с раздаване на подаръците вървят по сценарий, и затова Дядо Коледа трябва да умее да импровизира.

- От колко време работиш като Дядо Коледа?

- Аз съм един от доайените на ролята на Дядо Коледа. Както казваше бабата, когато я попитали за възрастта й: Ами, баба, аз като се родих, още нямаше години. Така че и аз съм от толкова години. Започнах още като ученик. Възлагаха ми Дядо Коледа, защото бях по-едричък. После си влязох в театъра и си продължих. Винаги съм се отнасял много сериозно към тази роля и съм се раздавал колкото мога. Пък и не само съм се раздавал, ами съм и раздавал – защото Дядо Коледа е много любим, докато раздаде подаръците. Като вземат подаръците, той вече не е важен.

- Бил си и Дядо Мраз, и Дядо Коледа. Каква е разликата?

- Казват, че Дядо Мраз бил измислен от Елин Пелин, но никой от тези, които го твърдят, не е чел разказа, също както с поставената наскоро от режисьора Джон Малкович пиеса. В разказа на Елин Пелин това е един образ на зимата, не на определена личност. В началото в България разбира се, е бил Дядо Коледа. Но минава девети септември, пристига една заповед и за една вечер ЦК на БКП обявява край на Дядо Коледа, и на другия ден той се събужда като Дядо Мраз. Както днешните политици – с една партия лягат, с друга се събуждат. Извън шегата – Дядо Мраз не ми е пречел. Даже имаше нещо хубаво – имаше една Снежанка, която поемаше част от работата. Пък и окото на човек повече отива към Снежанка. Но в един момент Снежанка изчезна някъде, в някакви сибирски барове ли отиде? Но пак взе да се появява.

- Излизаш от представление с болни деца...

- Това ми бе първо участие тази година. То бе благотворително по традиция, която си спазвам, но и много натоварващо. Винаги започвам с благотворителни спектакли, всяка година. Мисля, че нито можеш да забогатееш, нито да обеднееш като Дядо Коледа – само трупаш емоции и хубави случки.

- Изиграл си стотици театрални постановки пред деца като актьор. Кое е по-различното с ролята на Дядо Коледа?

- Дядо Коледа си е една централна роля за мен. Защото Дядо Коледа трябва да бъде благ, благороден, мек. Който да обича децата. Ако не обичаш децата, не ставаш за Дядо Коледа. Той не бива да е забързан, да е такъв добър старец, който се отдава, да дава всичко от себе си. Важно е да е спокоен, защото това се предава на децата, а той получава стократно повече от тази радост, която излъчват и му предават децата, тези чисти душици.

- Променя ли се по някакъв начин човек, когато се въплъти в Дядо Коледа?

- Може би се променя към по-положителен човек. Но най-напред трябва да притежава нужното, за да се захване с тази работа. Не препоръчвам на хора с отрицателна енергия, които са изнервени, да се занимават с такова превъплъщение. По-добре да се предложи на човек, който знае какво прави и когото децата разбират.

- Какви играчки искат децата от Дядо Коледа? Променя ли се модата?

- Да, имаше един момент, когато през вратите влизаха огромни пакети. Подаряваха им коли, за да се покажат на другите, но това мутренско време мина. Сега подаръците са нормални. Най-добрия подарък е това, което децата желаят. Няма да забравя, давам на едно дете ботушки, които майка му му купила. То се хвърли със страст към пакета, извади ги, погледна ме страшно и ги прасна в земята…Така че трябва да се взема подарък, които детето иска и обича. Спомням си обратният случай с детето на твой колега. Давам му подаръка, то скочи: „Леле, точно това е, което исках. Този подарък го гледахме с мама и татко, той е толкова скъп. И друго е да ги го даде самият Дядо Коледа“.

- Вярват ли децата в Дядо Коледа, промениха ли се с времето техните нагласи?

- Не, децата вярват в Добрия старец. Даже тези, които започват да отрастват и започват да се чудят и колебаят има или няма Дядо Коледа като го видят, стават съвсем други.

- По Рождество Христово какво имаме най-много нужда ние, възрастните?

- На завършилото сега тържество едно от тези болни деца каза едно стихотворение на Джани Родари – това за надеждата. Ние всички в този момент, в този объркан свят, имаме нужда от много надежда. 

Николай Грудев - БТА Хасково