Минималната заплата за държавните служители остава 933 лв. до гласуване на редовен бюджет за 2025 г.
Служебният кабинет прие днес на своето заседание специален закон за удължаване на действието на бюджета за 2024 г. и през новата 2025 г. с редица разпоредби, които да позволят безпроблемните плащания на държавата, докато бъде приет от Народното събрание редовния бюджет за 2025 г., както и другите два бюджета на ДОО и Здравната каса.
„Въпреки че има регламентирана правна рамка в Закона за публичните финанси при подобни случаи, установихме, че има някои законови празноти,„каза на брифинг в МС финансовият министър Людмила Петкова. Тя обясни, че според чл. 87 на ЗПФ, когато няма гласуван редовен бюджет до края на предходната година, приходите се съобразяват с действащото законодателство, а разходите не могат да превишават събраните приходи.
Под въпрос обаче са размерите за социални помощи и някои данъчни преференции, които се определят в бюджетните закони. Освен това, ако разходите са в размер, по-голям от събраните приходи, ЗПФ не посочва кои разходи се правят с приоритет. „Това налага да се изготви специален удължителен закон за бюджета, който се съобразява и с разпоредби от Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване“, каза Петкова.
Удължителният закон за бюджета ще гарантира нормалното функциониране на държавата, както и правата и интересите на гражданите, свързани с изплащане на социални помощи, някои данъчни преференции като увеличения размер на данъчните облекчения на деца и намалена ставка на акциза за газьол за селското стопанство, а също и ваучерите за храна, посочи финансовият министър.
Освен това е предвидено приоритетни разходи да бъдат тези за пенсии, социални помощи и заплати, а всичко останало ще се разходва според остатъка от събраните приходи.
Размерът на социалните помощи и минималната пенсия през януари и следващите месеци, в които няма приет редовен бюджет, ще бъде каквито са действащите към 31 декември 2024 г. Ако обаче удължителният закон не бъде приет до 7 януари, хората на минимална пенсия ще получават временно по-ниски пенсии, които впоследствие ще бъдат компенсирани.
Заплатите в МВР, МО и висшето образование влизат в сила от 1 януари с размерите, така както са гласувани през 2024 г., т.е. с увеличенията от 30 до 50%.
Минималната работна заплата ще е 1077 лв., тъй като е приета с постановление на Министерски съвет, но само по отношение на държавните служители тя остава 933 лв., защото размерът се определя в закона за държавния бюджет. По-късно разликата ще бъдат изравнена с приемането на редовния бюджет.
В удължителния закон са предвидени разпоредби и за капиталовите разходи. През 2024 г. те бяха изведени в отделни приложения на Закона за държавния бюджет - приложение с националните проекти за финансиране и приложение за общинските проекти. До приемането на редовен бюджет за 2025 г. разходването на средства за тези проети ще става с решение на Министерски съвет.
Взаимоотношенията с БНТ и БНР също са уредени в удължителния закон, както и редът за трансфери към общините и към ДОО и здравната каса. Включено и събирането на целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за компенсиране на тока на небитовите потребители.
За ресторантьори, хляб и брашно се връща стандартната ставка от 20%.
Няма проблем в събирането на здравни вноски без приет редовен бюджет за здравната каса. Същото важи и за другите осигурителни вноски, каза финансовият министър.
