Руският външен министър Сергей Лавров повтори искането към Украйна да се откаже от суверенитет и териториална цялост като предварително условие за започване на мирни преговори. Русия смята целта на Украйна да освободи нейната територия до международно признатите ѝ граници от 1991 г. за „ултиматум“. Това пише в поредния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW).
Кремъл вероятно се опитва да наложи нереалистични изисквания на Украйна, които нарушават международното право, за да възпрепятства законните добросъвестни преговори.
ISW продължава да оценява, че Русия не се интересува от истински преговори и ще продължи да преследва пълна капитулация.
Изглежда, че Кремъл дава приоритет на изискванията за генериране на въоръжени сили на Русия и вътрешната политическа стабилност пред усилията за смекчаване на икономическия натиск и недостига на работна ръка през 2025 г. Руският президент Владимир Путин подписа указ на 30 декември, според който мигрантите, които са влезли нелегално, трябва да кандидатстват за легален статут, или да напуснат страната до 30 април 2025 г.
Мигрантите могат да получат легален статут след здравни прегледи, изпит по руски език, история и право; и чрез изплащане на всички дългове или чрез подписване на договор за военна служба с руското Министерство на отбраната (МО). Русия страда от недостиг на работна ръка от 1,5 милиона души и с указа на Путин положението вероятно допълнително ще се влоши в редица индустрии.
Остава неясно дали руските власти ще приложат този указ. Решението за депортиране на мигранти би означавало, че руските власти дават приоритет на успокояването на оплакванията сред руските провоенни ултранационалисти. Решението да не се прилага би означавало, че са по-загрижени за преодоляване на икономическите проблеми на Русия.
Президентът на САЩ Джо Байдън обяви допълнителен пакет от военна помощ за Украйна на стойност 2,5 милиарда долара на 30 декември.
\Пакетът се финансира с 1,25 милиарда долара от Президентския орган и 1,22 милиарда долара от Инициативата за подпомагане сигурността на Украйна и ще включва хиляди артилерийски изстрели, хиляди ракети и стотици бронирани превозни средства. Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че пакетът включва още: боеприпаси за национални усъвършенствани ракетни системи земя-въздух (NASAMS); боеприпаси за ПВО HAWK; Ракети Stinger; боеприпаси за борба с безпилотни летателни системи (c-UAS); боеприпаси за високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS);
Високоскоростни противорадиационни ракети (HARMs); противобронови системи Javelin и AT-4; Тръбно изстрелвани, оптично-насочвани, кабелно-следени (TOW) ракети; и други материали.
На 30 декември Русия и Украйна проведоха един от най-големите обмени на военнопленници през 2024 г., което доведе до завръщането на 189 украински военнопленници, някои от които прекараха повече от две години в руски плен от началото на 2022 г. Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че някои от върнатитe украинци са защитили украинските позиции в завода за стомана Азовстал, Чернобилска атомна електроцентрала (АЕЦ) и Змийския остров в началото на 2022 г.
Размяната е осъществена с посредничеството на Обединените арабски емирства
Зеленски добави, че Украйна е върнала и двама цивилни, които руските сили са заловили по време на обсадата на Мариупол. Украинският координационен щаб за лечение на военнопленници съобщи, че този обмен на военнопленници е един от най-големите обмени на военнопленници от 3 януари 2024 г. и че Украйна е върнала 173 редници и сержанти и 14 офицери: 87 военнослужещи от украинските въоръжени сили, 43 от Националната гвардия, 33 от украинската гранична служба и 24 от украинския флот.
От Координационния щаб за лечение на военнопленниците добавиха, че част от военнослужещите са участвали и в бойни действия в Курска, Луганска, Донецка, Харковска, Запорожка и Херсонска области. Координационният щаб за лечение на военнопленници отбеляза, че общо 3956 украински военнопленници са се завърнали в Украйна, от които 1358 през 2024 г.
Руското МО обяви на 30 декември, че Русия е разменила 150 украински военнопленници за 150 руски военнопленници.
Руската гранична охрана се изтегли от ГКПП Агарак на границата между Армения и Иран на 30 декември, след като контролираше контролно-пропускателния пункт повече от 30 години. Арменският министър-председател Никол Пашинян обяви, че единствено арменски гранични войски са започнали да патрулират на контролно-пропускателния пункт Агарак без руски сили на 30 декември, което показва, че руските граничари вероятно са се изтеглили от района в съответствие със споразумението от октомври 2024 г., че арменските граничари ще възвърнат контрола върху контролно-пропускателния пункт считано от 1 януари 2025 г.
Пашинян добави, че руската гранична охрана действа на контролно-пропускателния пункт Агарак от 1991 г. Оттеглянето на Русия идва пет месеца, след като руските граничари завършиха изтеглянето си от международното летище Звартноц в Ереван и допълнително демонстрира ангажимента на Армения за намаляване на двустранните отношения за сигурност с Русия.
