Близо шест месеца след началото на войната срещу Иран администрацията на Доналд Тръмп подготвя нова мащабна икономическа офанзива срещу Техеран. Американският президент обещава „безпрецедентно“ ниво на икономически натиск и международна изолация. Във Вашингтон дори използват израза „икономически Ден Д“ – препратка към решаващия съюзнически десант в Нормандия през Втората световна война. В случая метафората описва опит за решителен финансов удар, който да принуди иранското ръководство да отстъпи.

Целите на Вашингтон са Иран да прекрати ядрената си програма и да отвори напълно Ормузкия проток за петролни и газови танкери. Новата стратегия идва в труден момент за Тръмп. Запасите на САЩ от някои ключови оръжия намаляват, войната става все по-непопулярна сред американците, а до междинните избори за Конгреса остават само няколко месеца, пише Associated Press.

Залогът е голям. Иран е под различни американски санкции от близо пет десетилетия и вече е една от най-силно санкционираните държави в света. Поддръжниците на твърдия подход смятат, че войната и сегашната икономическа ситуация са направили Техеран по-уязвим от всякога. Други експерти предупреждават, че още по-силен натиск може да постигне обратния резултат и да втвърди иранската позиция.

Какво означава „икономически D-Day“?

Изразът „D-Day“ е свързан най-вече с 6 юни 1944 г., когато съюзническите сили извършват десанта в Нормандия. В английския език той се използва и преносно за решаващ ден или начало на мащабна операция.

Именно в този смисъл администрацията на Тръмп говори за „икономически Ден Д (D-Day)“ срещу Иран. Не става дума за отделна военна операция, а за рязко засилване на финансовия и търговския натиск.

Основният инструмент трябва да бъдат санкциите. Но тъй като огромна част от иранската икономика вече е обхваната от ограничения, Вашингтон се насочва все повече към държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Вашингтон заплашва и партньорите на Иран

Американският финансов министър Скот Бесент разкри част от стратегията в интервю за CNBC. Той предупреди за вторични санкции срещу държави и компании, които продължават да правят бизнес с Иран.

Това е съществена разлика. Вместо да санкционират единствено ирански банки, компании и държавни структури, САЩ могат да накажат и чуждестранни партньори на Техеран.

Бесент не уточни кои държави ще бъдат засегнати. Китай и Индия обаче са големи купувачи на ирански петрол.

„Ако настоявате да правите бизнес с тях, тогава Министерството на финансите и правителството на САЩ ще използват цялата си мощ срещу вас“, предупреди той.

Според Бесент е дошъл моментът американските съюзници и останалата част от света да направят избор.

Мерките са част от американската кампания „Операция Икономическа ярост“. Досега тя беше насочена предимно към лица и компании, които купуват ирански петрол или извършват банкови операции с Техеран.

Защо Вашингтон смята, че този път санкциите могат да проработят?

Самите икономически ограничения не са нова стратегия. Иран живее под различни американски санкции от десетилетия, без те да са принудили ръководството му да приеме основните искания на Вашингтон.

Поддръжниците на сегашната политика обаче твърдят, че условията вече са различни.

Ричард Голдбърг, който е участвал в политиката за натиск срещу Иран през първия мандат на Тръмп, посочва съчетанието от няколко фактора. Сред тях са американските удари по ирански ядрени обекти през миналата година, продължаващата война и американската военноморска блокада на иранските пристанища.

Според Голдбърг тази комбинация може да доведе до натиск, какъвто иранското ръководство досега не е изпитвало.

Той стига още по-далеч и смята, че стратегията може в крайна сметка да доведе до края на сегашния режим в Техеран. В същото време признава колко трудно е да бъде предвиден резултатът.

„Намираме се в неизследвани води“, казва Голдбърг.

ОАЕ затваря важен икономически канал за Техеран

Допълнителен проблем за Иран е решението на Обединените арабски емирства да преустановят търговията с него след предполагаема иранска ракетна атака.

Това е важно за Техеран, защото ОАЕ бяха сред значимите му търговски партньори. Емирствата имаха и друга роля – чрез реекспорта помагаха на иранската икономика да смекчава част от последиците от международните санкции.

Прекъсването на този канал може да задълбочи икономическата изолация на Иран точно когато Вашингтон се опитва да ограничи останалите му източници на приходи.

Проблемът – почти всичко в Иран вече е санкционирано

САЩ обаче са изправени пред очевидно ограничение. Почти всички ключови сектори на иранската икономика вече са засегнати от американски санкции. Това включва енергетиката, финансовата система и транспорта.

Затова възможностите за налагане на изцяло нови преки ограничения срещу Техеран са по-малки. Решението на администрацията на Тръмп изглежда е натискът да бъде изнесен извън Иран – към компаниите и държавите, които му помагат да продава петрол, да извършва разплащания и да търгува.

Този подход обаче има цена.

Вторичните санкции могат да засегнат и съюзници на САЩ

Тръмп вече използва политика на „максимален натиск“ срещу Иран през първия си президентски мандат. Тогава Вашингтон се сблъска с трудността да прилага вторични санкции, без едновременно да засяга собствените си партньори.

Някои държави зависят от иранския петрол и рязкото прекъсване на доставките може да засегне собствената им енергийна сигурност. Затова при предишната кампания Вашингтон в отделни случаи предоставяше изключения от санкциите.

Според Бехнам Бен Талеблу от Фондацията за защита на демокрациите новият подход ще изисква темата за Иран да заеме много по-централно място в отношенията на САЩ с държавите в Европа и Азия.

На практика Вашингтон ще трябва да убеждава – или да принуждава чрез заплахата от санкции – други държави да ограничават собствените си икономически отношения с Иран.

Иран: Този подход вече се е провалял

Техеран представя завръщането към санкциите по съвсем различен начин. Ирански представители твърдят, че то показва липсата на работещ американски план за прекратяване на конфликта.

Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи обвини Вашингтон, че се връща към икономическия натиск, вместо да търси дипломатическо решение.

Според него десетилетията санкции вече са показали, че Иран няма да бъде принуден да се подчини чрез икономическо задушаване.

Но проблемът не е само в способността на страната да издържи на ограниченията. Между Вашингтон и Техеран има и дълбока криза на доверието.

За Техеран капитулацията може да изглежда по-опасна от санкциите

Али Ваез, директор за Иран в Международната кризисна група, смята, че именно тук е слабостта в стратегията на Тръмп.

Според него американската администрация пропуска важна особеност в поведението на иранското ръководство. За режима приемането на американските условия под натиск може да изглежда като по-голяма заплаха за собственото му оцеляване от продължаването на тежките санкции.

Ваез смята, че вместо да отслаби позицията на Иран, последната икономическа кампания я е втвърдила.

Има и още един проблем. След поредицата от прекъснати дипломатически опити през последната година Техеран не вярва, че евентуални отстъпки непременно ще доведат до край на американския натиск.

Според Ваез иранските власти се опасяват, че дори да изпълнят сегашните искания, Тръмп впоследствие може да постави нови условия.

Затова той обобщава основната слабост на стратегията с думите: „Натиск без отворена врата е безсмислено упражнение“.

След близо шест месеца война Тръмп търси друг начин за натиск

Икономическата офанзива идва в момент, когато военният конфликт се приближава към шестия си месец, а администрацията на Тръмп не е успяла да постигне основните си цели.

Ормузкият проток остава един от централните въпроси. Вашингтон настоява той да бъде напълно отворен за петролни и газови танкери. Едновременно с това САЩ искат да ограничат приходите, които позволяват на Иран да финансира продължаването на войната.

Има и вътрешнополитически натиск. Войната става все по-непопулярна в САЩ, а междинните избори наближават. Те ще определят дали Републиканската партия ще запази контрола си над Конгреса.

На този фон „икономическият Ден Д“ е новият голям залог на администрацията – чрез санкции и международна изолация да постигне онова, което близо шест месеца война не са успели: да принуди Техеран да отстъпи.

Дали стратегията ще доведе до това, или ще направи Иран още по-неотстъпчив, остава неясно. Именно това разделя и експертите – едните виждат момент, в който натрупаният военен и икономически натиск може да пречупи Техеран, а другите предупреждават, че САЩ отново разчитат на инструмент, който Иран се е научил да издържа десетилетия.