Днешното знание утре вече не е достатъчно: готови ли сме за света, който идва?
Социалните и технологичните промени пренареждат пазара на труда, образованието и начина ни на живот. Въпросът вече не е дали трябва да се адаптираме, а дали ще успяваме да го правим достатъчно бързо.
Съвременният свят е свидетел на безпрецедентни социални и технологични промени, които оказват дълбоко влияние върху почти всички сфери на обществения живот. Те променят пазара на труда, образованието, управлението, отношенията между хората и изискват непрекъснато адаптиране на човешкия ресурс.
Тези трансформации вече не могат да бъдат определяни просто като тенденции. Те са фундаментални промени, които преобразяват начина, по който работим, живеем и взаимодействаме.
Навлизането на дигиталните технологии, автоматизацията и изкуствения интелект променя професии, които доскоро изглеждаха устойчиви, и създава други, които само преди няколко години трудно можехме да си представим. Автоматизацията в производствените процеси вече е реалност и изисква хора с по-висока квалификация, нови дигитални умения и способност да управляват все по-сложни технологични системи.
Но технологиите са само едната страна на промяната. Не по-малко значими са социалните трансформации – промените в демографската структура, ценностите, начина на живот и очакванията на хората. Глобализацията, увеличаването на междукултурното многообразие и нарастващото търсене на гъвкавост в работното време и място постепенно създават различна трудова среда.
Хората все повече търсят не само финансова сигурност. Те искат да откриват смисъл в работата си, да постигат баланс между професионалния и личния живот и да имат възможности за личностно и кариерно развитие.
Това е промяна, която не може да бъде пренебрегвана нито от работодателите, нито от образователните институции, нито от държавата.
Човекът трябва да се настрои към непознати вълни на промяната
Социалните и технологичните трансформации обхващат всички равнища на обществото – от управлението до най-ниските нива на обслужващата сфера. Променят се системи, институции и начини на взаимодействие. И всичко това неизбежно оказва влияние върху отделния човек.
В резултат човешкият ресурс трябва да се настройва към непознати вълни на политическо, организационно, социално, културно и технологично поведение. Именно тук адаптирането се превръща в критичен фактор за успеха.
Колкото и съвършени да са технологиите, системите и организациите, те продължават да се състоят от хора. А това означава необходимост от активно ангажиране и придобиване на нови знания, умения и компетентности.
Знания – за характера на процесите.
Умения – за тяхното ефективно и качествено реализиране.
Компетентности – за управление, участие и вземане на решения.
Следователно адаптацията към обществените трансформации предполага непрекъснато учене и развитие не само на професионални, но и на преносими умения – аналитичност, критично мислене, емоционална интелигентност, дигитална грамотност и способност за вземане на решения.
Не по-малко важно е самите организации да се превърнат в подкрепяща среда, която насърчава гъвкавостта, иновациите и ученето.
Днешното знание утре вече е недостатъчно
Какво всъщност означава адаптиране към социалните и технологичните трансформации?
Най-просто казано – приспособяване към непрекъснато променящата се среда. Но зад това привидно просто определение стои много по-сложен процес.
Човекът е едновременно обект и субект на промяната. Върху него въздействат множество фактори, но със своето поведение и решения той също променя системите, в които участва.
Затова развитието на човешкия ресурс е непрекъсваем процес.
Ако през XX век и дори през първите години на XXI век професионалното развитие се свързваше предимно с обучение чрез определени курсове и програми и придобитите знания можеха да бъдат достатъчни за сравнително продължителен период, днес ситуацията е различна.
Социалните и технологичните трансформации изискват почти взривно натрупване и използване на нови знания и умения. Компютрите, интернет, онлайн комуникациите, изкуственият интелект и новите технологии изискват висока скорост на реакция от отделния човек.
Днешното знание утре вече е недостатъчно.
Уменията, които придобиваме днес, след сравнително кратко време може да не съответстват на пазара на труда, на изискванията на работодателите или на нововъзникващите професии. Това вероятно е една от най-големите промени на нашето време.
Демографията също променя пазара на труда
Технологичната революция не се случва във вакуум. Тя върви паралелно със сериозни социални и демографски изменения. Променя се структурата на работната сила, населението застарява, мобилността се увеличава, квалификационната структура на заетостта се трансформира, а усещането за сигурност на работното място вече е различно.
Демографските процеси оказват пряко влияние върху наличния човешки капитал и изискват промяна в политиките за неговото развитие. Стареенето на населението, миграцията и промените в семейната структура означават, че моделите на подготовка, квалификация и преквалификация не могат да останат същите.
Същевременно глобализацията увеличава конкуренцията на пазара на труда. Управлението на разнообразни екипи и разбирането на различни културни норми стават все по-важни. Международните компании и трансграничната трудова мобилност превръщат езиковите умения, междукултурната комуникация и глобалните компетенции от предимство в необходимост. Променят се и ценностите.
Хората все повече търсят баланс между работа и личен живот, гъвкави форми на заетост, удовлетвореност и възможности за развитие. Това влияе върху мотивацията и ангажираността и поставя пред организациите още едно изискване – да създават позитивна работна среда, която отговаря на новите социални очаквания.
Образованието вече не може да приключва с дипломата
Още по-сериозен е натискът, който идва от технологичните трансформации – дигитализацията, автоматизацията, зелените технологии и останалите иновации. Те не познават граници и се разпространяват с огромна скорост. Това означава, че обучението и преквалификацията трябва да следват същата динамика. Променя се и самият модел на образование. Компютърните технологии, интернет, дигиталните платформи и STEM обучението придобиват все по-голямо значение на всички образователни равнища. Но вероятно предстои и нещо повече.
Ученето в движение ще се превърне в новата парадигма на ученето през целия живот.
Няма да бъде достатъчно периодично да се връщаме в учебната зала, за да „обновим“ знанията си. Все по-често ще трябва да учим в самия процес на работа и едновременно с възникването на новите технологии и новите изисквания.
Така адаптацията постепенно се превръща в своеобразно състезание за съответствие с новите реалности. И това състезание няма финална права.
Трябва да се научим да управляваме промяната
Развитието на аналитичност, критично мислене, креативност, комуникационни способности и умения за работа в екип вече не е допълнение към професионалната квалификация. То се превръща в част от самата нея.
Паралелно с това навлизат и нови модели на управление.
Необходими са гъвкави и адаптивни организации, които могат да реагират достатъчно бързо на промените. Това предполага и една нова парадигма – управлението на промените.
Трансформациите пораждат необходимост от адаптация, а самата адаптация изисква ефективно управление на промяната. Тук се намира и един от ключовете към бъдещото развитие – човекът едновременно като обект и субект на трансформациите. Целта не може да бъде просто да приемаме последствията от промяната. Необходимо е да се подготвяме за нея, да участваме в нея и, когато е възможно, да я управляваме.
Всяко следващо поколение трябва да бъде по-подготвено
Има още една страна на този процес, която често остава извън вниманието. Всяко поколение започва своя професионален път в различен етап от общественото и технологичното развитие. Когато едно ново поколение навлиза на пазара на труда, предходното вече е преминало през определени процеси на адаптация. Това означава, че независимо на какъв етап от промените човек влиза в професионалния живот, той трябва първоначално да бъде подготвен повече, отколкото предишните поколения.
Тук възниква големият въпрос за образованието. Необходим е модел на образователна подготовка, който да съответства на реалното равнище на обществените и технологичните трансформации. Това никак няма да бъде лесно, защото образователните системи по своя характер са сравнително консервативни, докато технологичната промяна е изключително бърза. Необходимо е да бъде намерен баланс между информацията, новите знания и практическите умения, които всяко поколение трябва да придобива. Но тази отговорност не може да принадлежи единствено на образованието.
Бизнесът също трябва да участва активно в подготовката и развитието на хората. Образованието дава основата, но значителна част от адаптацията се осъществява именно в реалната работна среда.
Между тях се появява още един съществен елемент – управлението на знанието.
Само чрез него могат да бъдат свързани образователните, професионалните, културните и комуникационните канали, които осигуряват едновременно подготовката и последващата адаптация.
Въпросът вече не е дали светът ще се промени
Развитието на човешките ресурси е от ключово значение за справянето със социалните и технологичните трансформации. Инвестициите в обучение, преквалификация и развитие на ключови компетенции не са разход, който може да бъде отлаган за по-добри времена. Те са условие за конкурентоспособността на организациите и за благополучието на хората. Скоростта на промяната вероятно ще продължава да се увеличава.Затова въпросът вече не е дали светът около нас ще се промени. Той се променя всеки ден.
По-същественият въпрос е дали образованието, бизнесът, институциите и самите ние ще бъдем способни да се променяме заедно с него. Защото в новата реалност най-големият риск може да се окаже не самата промяна, а неспособността ни да се адаптираме към нея.
проф. д-р Маруся Любчева и проф. д.н. Венелин Терзиев
Професор Маруся Любчева е завършила образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант в бургаския Висш химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.
В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.
От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014 г. отново е евродепутат.
Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия, и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.









Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!