През февруари 2013 г., наскоро навършилата 9 години Ела Киси-Дебра от Лондон, Великобритания, почива от астматичен пристъп. Тогава никой доктор не споменава, че една от причините за по-чести астматични пристъпи, освен полените и времето, е и мръсният въздух. Следват години на съдебни битки за майката на Ела, за да се признае, че причината за смъртта на дъщеря ѝ е именно замърсяването на въздуха.

"Между 7 и 8 млн. души годишно по света умират заради мръсния въздух. Това е населението на голям град като Мадрид, което изчезва всяка година заради атмосферно замърсяване", посочва д-р Мария Нейра, директор на Департамента по околна среда, изменение на климата и здравеопазване към Световната здравна организация (СЗО).

Глобалното затопляне най-вероятно ще увеличи замърсяването на въздуха, тъй като повече слънчева радиация може да промени химичния състав на някои съединения и да ги направи потенциално по-опасни.

А всичко това има и своите икономически отражения върху здравната система, продуктивността на служителите и цялостните икономически показатели на страните.

Има и добри новини. Зоните с ниски емисии доказано подобряват качеството на въздуха, но те трябва да се съчетаят и с други мерки - като например субсидии, с които хората да премахнат стария си автомобил или да купят нов, и като цяло промяна на техните навици към ползване на по-екологични начини на придвижване.

София е пример за град, който е постигнал напредък в борбата с мръсния въздух според Breathe Cities, глобалната мрежа от градове и специалисти, които споделят знания за ефектите от мръсния въздух и как да се справят с него. Тя е учредена от C40Cities, Bloomberg Philanthropies и "Фонда за чист въздух" (Clean Air Fund).

Здравните ефекти

Мръсният въздух влошава здравето на хората. Според проучвания на Imperial College London качеството на въздуха се отразява също и върху продуктивността по време на работа.

Проучване на Queens University London показва, че когато децата са изложени на средногодишно количество азотен диоксид (NO2) от 35 микрограма на кубичен метър въздух, те губят около 105 милилитра обем от белите си дробове, или около 5.5%. Когато количеството NO2 се повиши до 55 микрограма на кубичен метър въздух, загубеният обем нараства до 165 милилитра, или 8.7%.

Освен че това замърсяване може да причини заболявания на дихателните пътища в ранна възраст, то дава по-нисък старт на белите дробове на децата. До 28-ата си година, когато белият дроб на човек спира да нараства и започва постепенно да се смалява, тези деца имат по-малък обем, отколкото иначе щяха, сочат проучванията.

Според д-р Нейра най-уязвими на атмосферното замърсяване са деца, бременни жени, възрастни хора и тези с хронични заболявания. Проучвания посочват, че вредните вещества могат да достигнат до бебето, докато е още в утробата на майката, и да увеличат вероятността за преждевременно раждане или по-нататъшни проблеми с развитието.

С повечето горещи дни се увеличава и количеството озон във въздуха. Причината е, че слънчевата радиация избива един от кислородните атоми в състава на NO2, а той се свързва с молекулата на кислорода и се образува озон (O3). Докато той ни е нужен в горните слоеве на атмосферата, за да ни пази от част от UV радиацията от слънцето, учените посочват, че ако се вдишва често, той може да доведе до подобно на слънчево изгаряне състояние на дихателните пътища и вътрешните органи.

UV радиацията също така раздробява и малките частици и полени на още по-малки вещества, които по-лесно могат да достигнат надълбоко в белите дробове. А все още не се знае как новополучени от слънчевата радиация съединения на вече познатите замърсители на въздуха ще се отразят на здравето ни.

Проучвания вече показват и че служители, които пътуват до офиса си и са изложени на замърсения въздух, имат по-малка концентрация и когнитивни способности по време на работния ден.

Решенията

Това, което редица градове в Европа, включително и София, са предприели, за да се справят с мръсния въздух, са зоните с ниски емисии (ЗНЕ), като в София тя не е целогодишна.

Това, което представители на общините Брюксел и Мадрид са установили, е, че преминаването към ЗНЕ не трябва да е наказание за шофьорите, които карат по-стари и замърсяващи коли, а да се предложат и социални мерки, които да улеснят прехода.

Например в Мадрид до края на 2026 г всички автомобили на хора, които не живеят в града, трябва да са в категория не по-малко от Евро 3 за бензинови коли и не по-малко от Евро 4 за дизелови. От 2027 г. това ограничение ще се прилага и на хората, които имат адресни регистрации в града, и за всички превозни средства, не само автомобили. Допълнително за 2026 г. градът е заделил 14 млн. евро за грантове за хора, които си купуват по-екологични коли - до 4 хил. евро при закупуване на електрически, до 2 хил. евро за автомобил, който е екосъобразен, и до 1.5 хил. евро, ако старият автомобил бъде предаден за скрап.

Испания предоставя и държавна помощ за смяната на стария автомобил и така жителите на Мадрид могат да се възползват и от двете, стига общата сума да не надвишава цената на новия автомобил.

В Брюксел също има целогодишна ЗНЕ. За автомобили под Евро 6 за дизел и под Евро 3 за бензин е забранено да влизат в града, като общината дава възможност за еднодневен пропуск, който струва 35 евро за замърсяващи автомобили, но той може да се използва до 24 дни в годината.

За хората, които са решили да дерегистрират своите стари автомобили, общината предвижда еднократна помощ между 500 и 900 евро в зависимост от доходите на домакинството. Те могат да бъдат ползвани за алтернативни методи за транспорт - карта за градския транспорт, колело, електрическо колело, електрически скутер, споделено пътуване и пътувания с влак или такси, но не и нова кола. Идеята е да постепенно да се премахнат частните автомобили на гражданите и всички да се движат с обществен транспорт и други екологични средства.

А къде са българските градове?

Според BreatheCities София е постигнала много в това да подобри качеството на въздуха, като освен ЗНЕ, има и кампания за смяна на мръсните печки на дърва и въглища с климатици или печки на пелети.

Българската столица има два ринга на ЗНЕ, които обаче важат от 1 ноември до 28 февруари на следващата година. Ивайло Хлебаров, съветник на Столичната община за качеството на въздуха, призовава зоната да стане целогодишна. "Вече има няколко годишни изследвания в София, които показват, че - особено покрай големите булеварди - замърсяването с азотни оксиди е целогодишно над нормата, което показва, че една зона, която работи само 3 месеца, не е достатъчно и трябва да бъде целогодишна."

Проучване за замърсяването в столицата показва, че за по-голям социален и икономически ефект ЗНЕ трябва да се комбинира с мерки за промяна на придвижването на хората с повече градски транспорт, велосипеди и електрически колела и скутери.

Пловдив е другият български град с подобни мерки. Общинският съвет прие да се въведе ЗНЕ от 1 октомври т.г. в центъра на града. Остава под съмнение обаче как точно ще се извърши контролът на преминаващите през зоната коли. А една такава зона би затруднила още повече вече задръстения град, тъй като Пловдив няма достатъчно широко околовръстно и съседни булеварди, които да поемат трафика.

Във втория град има и кампания за смяна на мръсните печки, но тя е обхванала по-малко от половината домакинства, които имат замърсяващи уреди за отопление.