Нова агенция, общ информационен център и проверки, насочвани според риска – така правителството представи реформата в контрола по пътищата. Ден след обявяването ѝ обаче Институтът за пътна безопасност (ИПБ) оспори един от основните акценти на кабинета. Според организацията зад обявения „единен контролен орган“ стои основно преразпределение на съществуващи структури, докато по-съществената промяна в плана остава на заден план.

Става дума за предвиденото засилване на ролята на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП). Според плана тя трябва да премине от координиращ орган към проактивна и контролираща структура, която управлява риска и изисква конкретни действия от останалите ведомства.

Именно тази част ИПБ определя като същинската реформа. Организацията обаче предупреждава, че планът не съдържа достатъчно ясни измерими резултати, срокове и отговорност за изпълнението.

ИПБ: „Нова мегаструктура няма“

В сряда кабинетът обяви създаването на Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ на базата на съществуващи структури. Към нея трябва да заработи национален информационен център, който да обединява информация от тол системата, общински камери, полицейски бодикамери, сензори и други източници.

Данните трябва да се обработват в реално време и да служат за създаване на рискови профили. Идеята е полицията да получава информация кои превозни средства има основание да провери, вместо контролът да разчита основно на случайно спиране.

Предвижда се и ново разпределение на функциите между институциите. Непосредственият контрол на пътя трябва да бъде концентриран в МВР. АПИ и общините ще отговарят за инфраструктурата, а „Автомобилна администрация“ ще запази контрола върху транспортните предприятия и пунктовете за технически прегледи.

ИПБ обаче оспорва определянето на това преструктуриране като „мегареформа“.

„Истината зад думите: Нова мегаструктура няма. Реален единен орган няма“, заявяват от организацията.

Според института става дума основно за преразпределение на функции на Националното тол управление между МВР и Министерството на транспорта и съобщенията.

„Прехвърлянето на чиновници и компютри от една сграда в друга не спасява човешки животи на пътя“, се казва в позицията.

Къде ИПБ вижда същинската реформа?

Според института по-важната промяна се намира в точка 1.1 от правителствения план и засяга ДАБДП. Агенцията съществува от 2019 г. и в момента има преди всичко координационни, аналитични и стратегически функции.

Новият план предвижда тя да получи по-активна роля при управлението на риска и контрола върху изпълнението на мерките от различните ведомства.

Според ИПБ идеята е публичните средства за пътна безопасност да бъдат насочвани приоритетно там, където данните показват най-висок риск.

Организацията определя това като промяна на досегашния подход – от разпределяне на средства и мерки към управление на риска въз основа на конкретни данни.

От ИПБ питат защо при представянето на реформата премиерът е поставил акцента върху административното преструктуриране, а не върху новата роля на агенцията.

Липсват цели, срокове и отговорност

Наред с критиката към начина, по който реформата е представена, ИПБ посочва и три проблема в самия план.

Първият е липсата на конкретна измерима цел. Според организацията не е записано с колко трябва да намалеят загиналите и ранените при катастрофи в резултат от мерките.

Вторият проблем е липсата на ясни срокове, в които отделните промени трябва да дадат резултат.

Като най-сериозен пропуск ИПБ определя отговорността. Според института не е посочено достатъчно ясно кой носи персонална и институционална отговорност за изпълнението на плана и за резултатите от политиката за пътна безопасност.

Това е особено важно на фона на една от заявените цели на самата реформа – да прекрати сегашното припокриване на функции между МВР, АПИ, „Автомобилна администрация“, тол управлението и останалите структури.

„Прехвърлянето на чиновници не спира катастрофите“

От ИПБ предупреждават, че промяната на административната структура сама по себе си няма да реши проблемите, заради които се предприема реформата.

„Преместването на един служител от едно ведомство в друго не намалява скоростта, не спира пияните и дрогираните водачи, не обезопасява опасните участъци и не прави данните от камерите достоверни“, посочват от института.

Организацията отправя и по-широка критика към философията на реформата. Според нея прекалено голям акцент се поставя върху камерите, контрола и събираемостта на глобите.

„Зад така наречената „мегареформа“ ясно прозира истинското разбиране на правителството за пътната безопасност: тя не се разглежда като система за спасяване на животи, а като инструмент за по-висока събираемост, повече камери и повече глоби“, се казва в позицията.

Дали критиките ще бъдат преодолени, ще зависи и от конкретните нормативни промени, с които кабинетът ще реализира плана. Засега правителството е представило основния модел, но структурата, точните правомощия и механизмите за отговорност предстои да бъдат разписани.