"Удивителното е, че Украйна и Молдова, въпреки че са в една много напрегната ситуация относно тяхната сигурност, имат огромно желание да се приближат към ЕС и затова и вече започнаха да преговарят и отвориха първия клъстър".

Думите са на Весела Чернева - зам.-директора на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и идват на фона на началото на официалния преговорен процес за присъединяването на двете страни към Европейския съюз (ЕС).

С него общността навлиза в първото си истинско геополитическо разширяване - продиктувано не само от стремежа към споделени ценности, по-голям европейски пазар и по-силни общи институции, но и от нуждата да се гарантира сигурността на континента в променената геополитическа среда.

Украйна: Бойна машина от постсъветската действителност към Съюза

Според зам.-директора на Европейския съвет за външна политика предстоящото разширяване на ЕС е единственият начин Украйна да бъде институционално привързана и обвързана в някаква сериозна структура, защото американската позиция е категорична и при Тръмп, и при Байдън – разширяването на НАТО е невъзможно с Украйна.

"В момента членството в ЕС е единственият начин да се интегрират системите за сигурност на Украйна и на Европа. Това е съвсем друг разговор от разговора за преговорни глави, клъстери, санитарни стандарти и други. Говорим за гаранции за сигурност, но също говорим и за трансфер на военни технологии от Украйна към Европа и изобщо за това как Украйна, която в момента притежава на практика най-силната и боеспособна армия в Европа, може, отбранявайки Европа, да бъде част и от европейския разговор за сигурност", каза тя.

Политологът и университетски преподавател проф. Огнян Минчев също вярва, че значението на Украйна е много голямо, а въпросите около нейната интеграция - комплексни.

"Украйна в момента притежава единствената боеспособна армия на територията на континентална Европа. Западноевропейските армии имат много ограничена численост, с изключително ниско доскоро финансиране. Липсата на реални ресурси, включително оръжие, за посрещане на предизвикателствата пред военната сигурност прави Украйна по-атрактивен партньор”, посочва той.

Независимо че редица експерти биха отбелязали приноса на Украйна към европейската сигурност като най-голямата полза от присъединяването ѝ към ЕС, страната може да допринесе за развитието и на други сфери.

Безспорно голям потенциал за развитие има в земеделието и селското стопанство. Страната разполага с огромна площ обработваема земя и е сред водещите производители в света на редица зърнени култури като пшеница, царевица, ечемик, ориз и други. Тя изнася тази продукция и към трети страни, а с членството това би увеличило икономическото влияние на Съюза в тези райони.

Присъединяването на Украйна може да доведе и до сътрудничество между различни отрасли и да се стигне до нарастване на производството на месо и млечни продукти в следствие на увеличеното производство на зърнени култури.

Извън земеделието фармацевтичната индустрия на Украйна може да даде шанс на ЕС да намали нуждата от внос на генерични лекарства от Китай и различни азиатски страни.

Заради благоприятния си климат Украйна има и голям потенциал за различни видове възобновяема енергия. Находищата на галий, рутил, графит, магнезиеви руди, литий и други важни минерали за зеления преход могат да допринесат за европейското производство и конкуренцията с Китай.

Според Огнян Минчев интегрирането на Украйна обаче е голямо предизвикателство, защото става дума за голяма страна, която същевременно е институционално слаба, с високи нива на корупция, недобра организация на икономиката и обществения живот.

"Украйна бе принудена да се превърне в ефективна бойна машина, но в останалите аспекти продължава да бъде едно постсъветско общество със сериозни проблеми в изброените сфери, което прави много трудна бързата ѝ интеграция в ЕС", отбелязва политологът.

Ключовата за европейската сигурност Молдова се бори с руската сянка

"За Молдова можем да кажем, че тя е малък, но съществен елемент от цялостното домино на черноморската сигурност, която се превръща във все по-ключов аспект на цялостната европейска сигурност. Тъй като противопоставянето между Кремълския режим и Европа на практика минава по линията на една нова желязна завеса, която се формира на територията на Украйна и на Черноморския регион”, казва Минчев.

Според Весела Чернева присъединяването на Молдова също е ключово, именно защото тя е буферна страна, а Русия е доказала, че не търпи буфери.

"Русия се опитва да завладее и контролира подобни буфери. Ако Молдова не иска да има съдбата на Беларус или Грузия, тя трябва да направи бързи стъпки в посока евроинтеграция", каза тя.

Молдова от години е изпитателна площадка за руската хибридна война. Именно поради тази причина, докато страните в Западна Европа тепърва се срещат с руските хибридни атаки, Молдова вече сама е развивала механизми за противодействие.

Страната допринася към европейската сигурност с капацитета и опита, придобити в борбата с руската пропаганда и противодействието на опитите на Русия да влияе върху вътрешнополитическите ѝ процеси.

Но присъединяването на Молдова няма да окаже влияние само на сигурността на ЕС. Макар и да има по-малко земи от Украйна, страната може да има значим принос към земеделския отрасъл.

От години Молдова поетапно се интегрира в единния европейски пазар заради присъединяването ѝ към Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ/DCFTA). През миналата година Молдова стана основен доставчик на слънчоглед за ЕС с дял от 57.5%, а износът на плодове също е много голям. Окончателното влизане в ЕС ще даде шанс на всички молдовски фермери да допринесат за разширяването на европейския пазар.

Страната има сравнително квалифицирано население, което може да окаже благоприятен ефект върху пазара на труда с оглед демографските трудности, с които се сблъскват много страни от ЕС. Същото важи и за Украйна. На фона на предизвикателствата с работна сила в някои европейски страни, присъединяването на двете страни може да допринесе за развитието на различни сектори.

Украйна и Молдова имат общо население от над 42 млн. души, което ще разшири европейския пазар до близо 500 млн. потребители. С това расте не само пазара, но и възможностите за инвестиции.

Присъединяването на двете страни няма да бъде лесна задача. ЕС вече се разшири значително от началото на 21 век с присъединяването на страните от Централна и Източна Европа. Сега на прага на ново ключово разширяване няма как да не се направи равносметка за успехите, грешките и уроците от миналото. Те могат да се окажат определящи за пътя на Украйна и Молдова към членството.

Разширяването на границите на европейския проект и успехите

Присъединяването на страните от Централна и Източна Европа е в центъра на европейското развитие след края на Студената война. Това е моментът, в който много страни от бившия Източен блок решиха да обърнат гръб на миналото и да направят нов цивилизационен избор.

"Разширяването през 2004 г. беше апотеозът или съвършеният завършек на Европейската мечта за обединение. Завръщането на нашите страни към европейското семейство, където те винаги са принадлежали и откъдето бяха изтръгнати след Втората световна война, сякаш завърши този цикъл", казва Весела Чернева.

Макар процесът да не е безпроблемен, според Чернева именно разширяването към страните от Централна и Източна Европа е превърнало ЕС в истински важен глобален играч с огромен пазар.

Към мнението ѝ се присъединява и Огнян Минчев, който насочва вниманието към значението на разширяването за геополитическата тежест на Европейския съюз днес и в бъдеще.

По думите му днес, когато се формират нови центрове на международна власт и сила, именно заради разширяването на ЕС Европа остава сила, която може да реализира своя международен потенциал.

Проблемите, уроците и школата на Орбанова Унгария

Според Чернева разширяванията през 2004 и 2007 г. са били “романтичен момент за ЕС”, но днес на тях се гледа със смесени чувства, защото се появяват проблеми като управленската линия на дългогодишния унгарски премиер Виктор Орбан, който години наред дърпаше ЕС назад.

"Разширяването произведе също ѝ по-малки проблеми като Фицо (словашкият премиер Роберт Фицо - б. ред.) и Янша (словенският министър-председател Янез Янша - б. ред.), които подронват периодично европейското единство. Произведе и тези завладени от корупция държави като България и Румъния, които и до ден днешен, дори в по-големи размери, отколкото преди членството, не само не успяват да се справят с корупцията, но затъват в тази олигархична система", добавя Чернева.

Тя посочва, че днес изискванията за присъединяване към Съюза са много по-сериозни от преди заради част от грешките в миналото. Работи се и върху възможността ЕС да връща преговорите крачка назад, ако вижда, че страна кандидат отстъпва от демократичните ценности.

Според Чернева ЕС е научил няколко много важни урока от трите разширявания през XXI век и постепенно ще наложи необходимите механизми, така че да не повтори грешките от миналото.

"Първият е, че една страна членка не може да нарушава разделението на властите и същевременно да блокира важните европейски решения. Този подход използваше Виктор Орбан, когато ЕС спря унгарското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост”, казва Весела Чернева и добавя, че ЕС трябва да има механизъм за противодействие, когато има ерозия на демокрацията в една държава членка и това ще се случи чрез многогодишната финансова рамка на Съюза.

"Вторият голям урок, особено по отношение на Орбан, беше свързан със злоупотребата му с правото на вето. Все повече се говори за гласуване с квалифицирано мнозинство дори по ключови теми като сигурност и отбрана”, посочва тя.

По думите ѝ третият голям научен урок е как Съюзът да се справя с опитите за блокиране на важни решения при кризисни ситуации - чрез обединения между страни по примера на Коалицията на желаещите, които ще стават все по-чести в Европа.

Влиянието на кризите

Чернева смята, че най-сериозните трудности при разширяванията идват отвътре - от начина, по който новите членки използват правилата на самия ЕС. Минчев обаче е на мнение, че основният проблем е поредицата от тежки международни кризи, съпътстващи процеса.

По думите му с разширяванията на ЕС вземането на общи решения, които да съчетават интересите на различните страни членки, а после и самото администриране на тези интереси се превръщат в огромно предизвикателство. Когато към него се добавят и кризите, то добива още по-големи измерения.

Политологът, напомня, че след голямото разширяване на Съюза през 2004 г. и присъединяването на България и Румъния през 2007 г. идва и тежката икономическата криза от 2008-2010 година.

"При ЕС това беше и криза на институционалната инфраструктура, на общите финанси, на общата парична единица – еврото, и на начина, по който Европейският съюз трябваше да реагира на дълбоката криза в Гърция и нарастващите финансови задължения на страните от Южна Европа. Това е друг процес, който се прибави към трудностите за адаптация и интегриране на новите страни членки”, каза Минчев.

Той добавя, че върху посоките на промяната на ЕС въздействие оказва и трансформацията на системата на международните отношения през второто десетилетие на 21 век.

"На мястото на така наречената “Система на либералния консенсус” от 90-те години и първото десетилетие на XXI век, сега ние наблюдаваме едно възраждане на геополитическото противопоставяне", отбелязва той.

Според него през 90-те Европейският съюз се самоидентифицира като общност първообраз на бъдещия глобален свят, какъвто си го представят привържениците на либералния консенсус, и именно заради това преживява тежко като много дълбока вътрешна криза възобновяването на геополитическото съперничество във времето, в което се разширява.

Кризите продължават да се множат, а сред най-сериозните е мигрантската криза през 2015 г., когато Европа е изправена пред голямо предизвикателство.

“Милион и половина души тръгнаха през гръцките острови пеша по Европа, за да стигнат до Германия, до Швеция и т.н. Стана ясно, че Европа е в много дълбока криза на идентичността. В този нов свят Европа не бе този първообраз на бъдещия глобален свят, който е обичан и уважаван от всички други, които искат да се присъединят към него. Тя вече имаше силни противници, недоброжелатели, открити врагове”, отбелязва Огнян Минчев.

Според него част от тази криза на самоидентификация е поляризирането на европейските общества и на самите европейски институции около различни политически доктрини, а с възхода на десния популизъм се появяват още предизвикателства пред идеологията на Европа.

"Всичко това върви в пакет със сложностите на самото разширяване. И всичко това се отразява и върху потенциала за бъдещите разширявания”, смята Минчев.

Ако Минчев разглежда кризите като допълнителна тежест към процеса по разширяване на ЕС, то Чернева ги вижда като “един от начините ЕС да развива своите институции и своите инструменти”. Този път обаче и двамата отчитат, че става дума за “спешно разширяване в отговор на геополитическа заплаха”.

Възможните пътища на Украйна и Молдова към ЕС

Според Весела Чернева заради сложната международна обстановка фокусът върху Украйна и Молдова и тяхното присъединяване е по-спешно от това на страните от Западните Балкани, които доскоро бяха основният приоритет на разширяването.

Тя смята, че двете страни могат да започнат да приемат всички мерки и законодателни инициативи, които Европейската комисия изисква, въпреки че едновременно с това Украйна води война, а Молдова се отбранява на хибридния фронт.

Проф. Огнян Минчев е на мнение, че интеграцията на двете страни е много вероятно да се случи на етапи, за да може Украйна като ключов фактор на европейската сигурност да бъде подкрепена в своята еволюция към покриването на основните стандарти за членство в Европейския съюз.

По думите му в ЕС набират сила различни тенденции и визии за бъдещето на Съюза, една от които е за интеграция на различни скорости. Според него именно този тип интеграция ще бъде сред основните характеристики на развитието на Европейския съюз в бъдеще.