Гърция разширява мерките за защита на домакинствата и бизнеса от високите енергийни цени, като правителството в Атина залага едновременно на облекчаване на старите дългове, по-строг контрол върху компаниите за управление на кредити и нови субсидии за горивата. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви, цитиран от обществената телевизия EPT, че мерките ще бъдат преразглеждани на всеки две седмици заради нестабилността на международните цени на енергията.

Една от основните промени е увеличаването на максималния срок за погасяване на стари задължения от 72 на 120 вноски. Мярката обхваща дългове към данъчната администрация и осигурителните фондове, натрупани до 31 декември 2024 г., при минимална месечна вноска от 30 евро. Кандидатстването ще бъде възможно до 30 юни 2027 г., а вече включените в режима за 72 вноски ще могат да преминат към новия при лихва 5,84%.

Затягат се и правилата за компаниите, които имат проблемни кредити. При нарушение на договорена схема за плащане тя ще може да бъде анулирана, а компанията да бъде глобена с до 500 хил. евро. На длъжника ще бъдат приспадани пет вноски по първоначалното споразумение. Въвеждат се задължителни срокове за преговори и таван от 15% за първоначалната вноска. Ако длъжникът не получи пълна информация за задължението си в рамките на 45 дни, лихвите ще бъдат замразявани.

Правителството увеличава и субсидията за дизела от 10 на 15 евроцента за литър за периода 1–15 октомври. С отстъпките, предоставяни от рафинериите, общото намаление на цената на колонката трябва да достигне 20 евроцента на литър. Паралелно Атина цели цената на отоплителното гориво да бъде под 1,75 евро за литър.

Мицотакис настоява кризата да бъде адресирана и на европейско ниво. Гърция предлага на държавите от ЕС да получат извънредна фискална гъвкавост.

Според гръцкото правителство досегашният пакет от мерки за ограничаване на последиците от енергийната криза възлиза на около 1,21 млрд. евро. Атина подчертава, че новите решения ще се коригират според движението на международните цени, за да не бъде допълнително натоварен бюджетът.

Балканите срещу високите цени на горивата

В стремежа си да намерят начин да ограничат удара от високите цени на горивата, балканските държави използват различни инструменти – от директно замразяване на цените и маржовете на бензиностанциите до намаляване на акцизи и субсидии за бизнеса и земеделието.

В Сърбия основният инструмент е директният контрол върху цените. Правителството периодично определя максимални цени за дизела и бензина, като едновременно ограничава търговските надценки на бензиностанциите. Земеделските производители получават достъп до дизел на преференциални цени.

Хърватия също използва ценови тавани, но прилага различен подход според местоположението на бензиностанциите. Максималните цени се определят за обектите по обикновените пътища и в населените места, докато по магистралите цените се формират по-свободно. Държавата периодично намалява акцизите и предвижда компенсации за транспортния сектор.

В Румъния мерките са насочени основно към намаляване на данъчната тежест и подпомагане на определени групи. Прилагат се механизми за компенсация на акцизите, а транспортните компании и земеделците могат да възстановяват част от платения акциз. За уязвимите домакинства са предвидени и енергийни ваучери.

Северна Македония използва механизъм за плаващ акциз, при който ставката се понижава при достигане на определени ценови прагове на петрола. Едновременно с това регулаторът определя максимални цени на горивата и ограничава маржовете на търговците.

В Албания контролът е още по-директен. Специален държавен борд следи международните котировки и определя максимални цени за бензина, дизела и пропан-бутана. Правителството субсидира и обществения транспорт, за да ограничи поскъпването на билетите, а фермерите получават освободен от акцизи дизел чрез специална система.

Черна гора разчита основно на данъчния инструмент, като при силни ценови пикове намалява акциза върху горивата с до 40-50%. В Босна и Херцеговина, където решенията се вземат на различни нива заради федералната структура на страната, основната мярка е ограничаването на търговските маржове.

Така в региона се оформят няколко основни модела – директен контрол върху цените, данъчни облекчения и целеви компенсации. Общата цел е една: поскъпването на горивата да не се прехвърли изцяло върху домакинствата, транспорта и производителите.