1000 евро може да се превърнат в 2000 евро дълг без нито ден просрочие

Новият законопроект за потребителския кредит (подготвен в синхрон с европейска директива) тихомълком отнема защитата на потребителите точно там, където рискът е най-голям.

Той има безспорни достойнства, но законът трябва да пази човека не само преди подписа, а и когато дойде време за вноските, стигне се до просрочие и телефонът започне да звъни по десет пъти на ден. Точно тук има опасна крачка назад - за най-малките и най-рисковите кредити се разрешава по-висока цена. Проектът премахва една от най-ясните действащи защити при забава. И оставя колекторския натиск извън всяка подробна регулация. Резултатът: хората с най-ниски доходи и най-слаба финансова култура, тези, които заемат не за инвестиция, а за ток, лекарства или храна, получават най-слабата защита. 

1000 евро не са „микрокредит"

Действащият закон ограничава годишния процент на разходите (ГПР) до 5 пъти законната лихва. При законна лихва 10,40% в момента таванът е около 52%. Правителственият проект повтаря това правило в чл. 22, ал. 5, но в следващата алинея изважда от него всички кредити до три минимални работни заплати. При минимална заплата 620,20 евро за 2026 г. изключението обхваща кредитите до 1860,60 евро.

За тях проектът създава отделен режим: общите разходи може да достигнат 20% от главницата при срок на погасяване до един месец, 30% при срок над един до три месеца и 100% при срок над три месеца. На практика: вземаш 1000 евро и след три месеца и един ден дължиш 2000, без да си закъснял нито ден. При еднократно плащане накрая това е годишна цена от около 700%, което е над тринадесет пъти общия таван. Дори „строгите“ ограничения за най-кратките срокове не са строги: 20% за един месец отговарят на годишна цена от около 790%. Договорът може да е кристално ясен, а сделката напълно законна. Именно в това е проблемът.

Това не е защита на малкия кредит - това е законово разрешение бедността да струва повече. Получава се и абсурден праг: заем от 1000 евро за три месеца и един ден може законно да струва още 1000 евро, а заем малко над 1860,60 евро остава под общия таван на ГПР. Колкото по-малка е сумата и по-уязвим клиентът, толкова по-слаба е защитата. Отгоре на това прагът се определя към момента на отпускане на кредита и ще расте автоматично с минималната заплата. Изключението ще се разширява всяка година, без парламентът изобщо да гласува отново.

1000 евро са обичайният размер на масовото небанково кредитиране. Публичната статистика на БНБ обаче не дава разпределение по размер и брой договори, което да позволи честна оценка колко хора ще попаднат в изключението. Знае се друго: вземанията по потребителски кредити на небанковите дружества са 2,830 млрд. евро към края на юни 2026 г., с ръст от 17,2% за година. При такъв пазар законодателят е длъжен да покаже с данни защо точно 1860,60 евро е разумната граница и какво ще струва тя на домакинствата. Такава оценка няма.

Как се стигна дотук 

В проекта, публикуван за обществено обсъждане през декември 2025 г., общият таван важеше за всички кредити. По време на консултацията представители на небанковия сектор поискаха изключение до седем минимални заплати. Администрацията даде три. По-слабата защита не идва от европейската директива - тя е политически избор, направен след настояване на индустрията и без убедителна икономическа обосновка. А мотивите към законопроекта го представят с обратен знак - като мярка, с която „се въвежда горна граница на общите разходи“ за тези кредити, без да споменат, че за същите кредити общият таван на ГПР отпада. Това лобизъм ли е?

Правилното решение е просто: общият таван да важи за всички договори, а ограниченията от 20% и 30% за най-кратките срокове да се прилагат допълнително, само когато дават по-ниска цена. Разходът до 100% от главницата трябва да отпадне.

Скритата цена

Вторият голям риск е част от цената на заема да бъде маскирана като застраховка, „експресно разглеждане“, „оценка на риска“, посещение на адрес, архивиране, „административно обслужване“. Проектът правилно казва, че задължителните допълнителни услуги са част от общия разход. Не казва обаче кога уж доброволната услуга всъщност е условие за кредита. А точно в тази празнина живее цял бизнес модел.

Практиката

По дело C-337/23, APS Beta Bulgaria, Съдът на ЕС приема, че разходът за гаранция, свързана с отпускането на кредита, е част от общата му цена, когато без нея кредитът фактически не би бил предоставен при същите условия. С Решение № 84 от 19 март 2026 г. ВКС прилага същата логика към застрахователна премия, представена като доброволна, но практически задължителна. Името на плащането не е решаващо. Решаваща е икономическата му функция.

Законът трябва да е ясен - когато гарантът, застрахователят или доставчикът е избран, препоръчан или свързан с кредитора, разходът влиза в ГПР, освен ако кредиторът докаже, че същият кредит реално е бил достъпен при същите условия и без услугата. Нужен е и изричен списък на забранените отделни такси за дейности, които са част от отпускането, управлението и събирането на кредита. Иначе старите злоупотреби просто ще сменят етикета. В обсъждания проект такива текстове липсват.

Най-тежкият удар идва след първата пропусната вноска. Действащият чл. 33 от Закона за потребителския кредит съдържа три кратки и ясни правила: при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, кредиторът не може да откаже частично плащане. Това е специална защита, която ограничава цената на закъснението, преди човекът да е принуден да води дело.

В новия проект липсват и трите защитни правила.

Изразът „обезщетение за забава“ се среща в него един-единствен път - в чл. 48, и то като задължение кредиторът да съобщи размера му, а не като ограничение. Самият чл. 48 изисква кредиторът да се свърже рано с длъжника, да го информира и „когато е целесъобразно“, да предложи мерки за преструктуриране. Но това е процедура за разговор, не таван на вземането. Правото на частично предсрочно погасяване по чл. 35 също не замества забраната да бъде отказано частично плащане след настъпила забава. Това са различни хипотези.

А чл. 22 изрично изключва от ГПР разходите при неизпълнение. Щом няма отделна граница, именно там ще се натрупа новата цена.

Ето пример - при просрочени 250 евро законната лихва от 10,40% е около 26 евро за цяла година, или приблизително 7 евроцента на ден. Без изрична забрана, както е в проекта на закона, към нея може да бъдат начислени например 25 евро за писмо, 60 евро за посещение, седмична „такса администриране“ и процент за извънсъдебно събиране. Част от тези клаузи някой ден евентуално, ако водите дело, може да бъдат обявени за нищожни или неравноправни. Но дотогава има заповед за изпълнение, адвокатски разноски и години спор. Закон, който прехвърля риска върху по-слабата страна и я кара сама да открива всяка незаконна такса, не предотвратява злоупотребата. Той я прави по-трудна за оспорване и защитава силния.

Европейското право не оправдава тази празнина. Член 35 от директивата позволява на държавите да изискват разходите при просрочие да не надхвърлят действително направените, а когато такива допълнителни такси се допускат, ги задължава да определят максимален размер. Българският проект не прави нито едното, нито другото. А трябва да е казано ясно - при забава потребителят дължи единствено законна лихва върху просрочената главница, а не такси за напомняне, обаждания, посещения, администриране или извънсъдебно събиране.

Колекторският тормоз остава извън кадър

След като се забавиш с вноската, проблемът престава да е счетоводен, той влиза в дома и в работното място: непрекъснати обаждания, съобщения със заплашителен тон, звънене на роднини и работодатели, посещения на адрес, внушения за последици, които законът изобщо не предвижда. Новият проект не определя допустими часове и честота на контакт, не забранява натиска чрез трети лица, не урежда право на писмен канал и не дава бърза процедура за спиране на тормоза. За поведението на колектора законът мълчи.

Приетият през 2025 г. Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити не запълва тази празнина. Той обхваща основно необслужваните кредити, първоначално отпуснати основно от банки, а не от фирми за бързи кредити. Не създава общ режим за събирането на бързи кредити, нито за кредитор, който събира собственото си вземане. 

Заплахите, подвеждащите твърдения за размера и последиците на дълга, системното безпокойство и натискът чрез близки или работодател и в момента според Закона за защита на потребителите са агресивни и нелоялни търговски практики. Комисията за защита на потребителите трябва да ги установява и забранява. Проблемът е, че или не иска, или не ѝ се занимава. 

КЗП периодично отчита проверки, заповеди и колективни искове. За последното тримесечие на 2024 г. тя е проверила 357 договора и общи условия, анализирала е над 21 000 клаузи и е определила 1147 като неравноправни. Заявявала е, че нарушения има при огромна част от дружествата за бързи кредити. Числата не опровергават критиката, те я доказват. Ако нарушенията са масови и се повтарят години наред, надзорът не е постигнал превенция. Той води статистика.

Жалбата до КЗП не спира телефона да звъни,

да притесняват близките, колегите и съседите ти. Не спира начисляването на спорните суми. Не спира заповедното или изпълнителното производство. Не връща автоматично надплатеното. За човека, който е под натиск, комисията на практика отсъства: реакцията ѝ е бавна, ако изобщо я има, а той остава сам да търси адвокат и защита. Новият закон не променя това. 

Нужна е изрична законова уредба: контакт само в разумни часове и с ограничена честота; незабавно спиране на обажданията, когато длъжникът поиска писмен канал; забрана за разгласяване пред близки и работодател; забрана за заплахи, унизителен тон и представяне за държавен орган; задължителна идентификация на събирача и точна разбивка на вземането.

КЗП трябва да може да издава незабавна временна заповед за спиране на практиката, да налага санкция според оборота и да разпорежда връщане на неправомерно събраното. Иначе държавата ще продължи да признава нарушението постфактум, евентуално, докато тормозът тече всеки ден.

Капанът „предсрочна изискуемост“ 

Проектът не поставя никакви условия за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, изразът „предсрочна изискуемост“ дори не се споменава. Тълкувателно решение на ВКС от 2013 г. изисква при неизпълнение длъжникът да бъде надлежно уведомен. Но законът не прави разлика между дребно и съществено неизпълнение и така само няколко дни забава може да се превърнат в претенция за целия остатък - плюс разноски, плюс натиск за „рефинансиране“, колектори и заплахи.

Законът трябва да изисква съществено, а не символично просрочие, писмено предупреждение с точна сметка и поне 30-дневен срок за изпълнение. При заявление за заповед за изпълнение кредиторът трябва да представя целия договорен комплект - договор, общи условия, тарифа, погасителен план, гаранция или застраховка, история на плащанията и разбивка на всяка сума. Само така съдът може служебно и реално, а не формално, да проверява неравноправните клаузи.

Правителственият проект подробно урежда

оценката на кредитоспособността,

но при нарушение разчита на административни глоби — нарушението на чл. 17–20 не е сред основанията за нищожност на договора по чл. 38. Глобата не поправя договора и не намалява дълга на човека, на когото безотговорно е отпуснат кредит. По дело C-755/22, Nárokuj, Съдът на ЕС приема, че загубата на договорната лихва може да бъде пропорционална и възпираща последица от нарушено задължение за оценка. Българският закон трябва да предвиди същото: при съществено нарушение кредиторът губи лихвите и разходите, а съдът проверява нарушението служебно.

Имуществените санкции - от 3500 до 10 000 евро, а при повторност до 20 000 евро, за голям пазарен играч не са наказание, а оперативен разход. Високата санкция до 500 000 евро е вързана с координирани производства при широко разпространени нарушения със съюзно измерение и не е ежедневен инструмент за всеки договор. И най-важното: глобата отива в бюджета, не в джоба на потребителя. Нужни са санкции спрямо оборота при системни нарушения и право да се спре продукт, който по конструкция заобикаля закона.

Какво да се промени в проекта

•     Общият таван на ГПР трябва да важи за всички кредити.
•     Действащият чл. 33 трябва да бъде възпроизведен и усилен  - с изрична забрана на таксите за напомняне и събиране.
•     Законът трябва да уреди поведението на кредиторите и колекторите - часове, честота, канали, контакт с трети лица и бърза заповед за прекратяване на тормоза.
•     Привидно доброволните „услуги“ - гаранции, застраховки, трябва по презумпция да влизат в ГПР, когато са предоставени от избрано или свързано с кредитора лице.
•     При нарушение на оценката на кредитоспособността трябва да има гражданска последица, а при системна злоупотреба - връщане на сумите, оборотна санкция и спиране на продукта.

*Адвокат Мартин Костов е правозащитник и експерт по личен фалит. Публикува правни анализи и практическа информация на martinkostov.bg. Заглавията са на редакцията.

Адв. Мартин Костов*