В Деня на будителите българският народ остана дълбоко заспал и незаинтересован от съдбата си, докато държавата му се движи по траектория с тепърва изясняващи се последици. Защо милиони българи не отидоха да гласуват?

На първия тур на президентските избори активността беше едва около 23% - най-ниската на президентски вот след 1989 година. На втория, навръх Деня на будителите, Илияна Йотова спечели при активност под 30%. Милиони българи си останаха у дома. Защо?

Не протест, а безотговорност

Лесният отговор гласи: апатия. Данните обаче показват по-сложна картина. Гласовете „Не подкрепям никого“ почти се удвоиха спрямо 2021 година. Мнозина не припознаха себе си в нито един кандидат, а други гласуваха за „по-малкото зло“. Част от хората не са безразлични - те просто не намират за кого да гласуват. За тях отсъствието е протест.

Проблемът е, че този протест остава нечут. А и да останеш вкъщи, защото няма за кого да дадеш гласа си, е не толкова протест, колкото безотговорност. Порочният кръг на „Нищо няма да се промени в тая държава“.

Колкото повече хората избират да останат на скамейката, вместо да вземат активно участие в политическия живот на страната, толкова повече промените ще се случват в ущърб на обществото, вдигнало ръце от волана. Колкото по-малък е електоратът, толкова по-лесно той може да бъде оформен според интересите на шепа хора.

Да гласуваш е не само право, а именно и отговорност - към собственото ни бъдеще и бъдещето на децата ни.

Последствията от апатията идват с бясна скорост. Затегнете коланите.

Тази неделя много хора в България избраха апатията и колективната хибернация пред отговорността. Но апатията не спира промяната, а празните урни не наказват политиците. Всеки вот неизменно носи своите последствия, независимо от резултатите.

В Деня на будителите българският народ остана дълбоко заспал и незаинтересован от съдбата си, докато държавата му се движи по траектория с тепърва изясняващи се последици - както за вътрешната политика, така и за геополитическата ориентация във времена, в които отговорността и истината сякаш стават неудобни.

Празните урни на тези президентски избори не бяха протест, а капитулация. Популизмът и кухите обещания могат да затъпят болката за известно време, но последствията от повсеместната апатия идват с бясна скорост. Затегнете коланите.

Деница Тоширова