На 3 ноември самолет на полската авиокомпания LOT от лондонското летище „Хийтроу“ до Варшава беше отклонен към летище „Модлин“ след сигнал за бомба. На борда имаше 181 души. След кацането започна проверка за взривно устройство, а летището временно прекрати работа.

По-късно „Модлин“ възобнови полетите, но проверката на самолета продължи. Част от летищните зони останаха затворени, а пътниците и екипажът изчакваха в залите за пристигащи, съобщиха от летището.

Бомбена заплаха беше отправена и срещу самолет на скандинавската авиокомпания SAS (Scandinavian Airlines) от Копенхаген до основното варшавско летище „Шопен“. Машината кацна нормално, а службите извършиха проверка.

Подобен сигнал доведе до проверки и на самолет на Ryanair от Манчестър до испанския град Мурсия. На борда имаше 114 пътници и седем членове на екипажа. Всички напуснаха самолета и преминаха проверки за сигурност, съобщи представителят на испанското правителство в региона Франсиско Лукас. Останалите полети на летището продължиха нормално.

В София също беше извършена проверка на самолет след бомбена заплаха, получена по електронната поща. За случая съобщи изпълняващият длъжността главен секретар на МВР Любомир Николов. По думите му в проверката участват служители на Специализирания отряд за борба с тероризма.

Ден по-рано самолет на Wizz Air от лондонското летище „Лутън“ до София беше отклонен към Будапеща след бомбена заплаха по време на полета. Унгарски изтребител ескортира машината до международното летище „Ференц Лист“.

Унгарският министър на отбраната Ромулус Русин-Сенди потвърди участието на изтребителя. От Wizz Air съобщиха, че властите са проверили самолета и пътниците, но не са открили нищо подозрително.

Как реагират летищата при бомбена заплаха?

Отклоняване на самолета, евакуация на пътниците, проверки с кучета и специализирани екипи, а при необходимост и временно затваряне на летището. Това са част от мерките, които могат да бъдат предприети при бомбена заплаха.

Европейските летища работят по предварително разработени планове за сигурност. Основните изисквания са определени в Регламент (ЕО) №300/2008 и Регламент (ЕС) №139/2014. Те предвиждат процедури за извънредни ситуации и координация между летищните оператори, ръководството на въздушното движение, полицията и аварийните служби.

При получаване на сигнал компетентните органи оценяват риска. Самолетът може да бъде отклонен към друго летище или след кацане да бъде насочен към изолирана стоянка. Според техническите изисквания на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) такива стоянки трябва да се намират възможно най-далеч от останалите самолети, сградите и обществените зони, на разстояние не по-малко от 100 метра.

При необходимост пътниците се извеждат, а специализирани екипи проверяват самолета, багажа и товарите. Възможно е временно спиране на полетите, но това не е задължителна мярка при всяка заплаха.

Различните реакции се видяха на 3 ноември във Варшава. Летище „Модлин“ временно прекрати работа след сигнал за бомба в самолет на LOT, докато „Шопен“ продължи да обслужва полети въпреки проверката на самолет на Scandinavian Airlines.

Какви са процедурите в България?

В България авиационната сигурност се регулира от европейското законодателство, Закона за гражданското въздухоплаване и Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) одобрява програмите за авиационна сигурност на летищните и авиационните оператори и контролира спазването на изискванията. Тези програми определят мерките и отговорностите за защита на гражданската авиация от незаконна намеса.

При бомбена заплаха оперативната реакция зависи от конкретния риск. В нея могат да участват летищната сигурност, полицията, специализираните звена на МВР и при необходимост – Военновъздушните сили. Възможни са ограничаване на достъпа до определени зони, евакуация, проверки за взривни устройства и временно спиране на летищни операции. ГД ГВА има регулаторни и контролни функции, но не извършва самостоятелно всички тези действия.

Показателен е случаят от 18 октомври, когато самолет на Austrian Airlines от Тел Авив за Виена беше отклонен към София след бомбена заплаха. Министерството на транспорта и съобщенията съобщи, че български изтребител е ескортирал машината до летището. След кацането беше сформиран оперативен щаб, а пътниците бяха изведени за проверка.

По-късно Austrian Airlines съобщи, че не е установена заплаха и полетът е продължил към Виена.

Защо дори фалшив сигнал може да причини сериозни проблеми?

Бомбената заплаха не трябва непременно да бъде реална, за да наруши въздушния транспорт.

Отклоняването на самолет може да доведе до допълнителни разходи за гориво, промени в разписанията и закъснения на следващи полети. Проверките изискват участието на полиция, специализирани екипи и летищни служители.

При по-сериозни сигнали се налага и временно ограничаване на летищните операции. Така последствията могат да засегнат не само конкретния полет, но и други пътници и авиокомпании.

Именно тази зависимост между сравнително лесното отправяне на заплаха и необходимостта от мащабна реакция на службите поражда опасения, че подобни сигнали могат да бъдат използвани и за умишлено нарушаване на транспортните услуги.

Възможно ли е да става дума за хибридна атака?

За да бъде нарушена работата на едно летище, не е задължително на борда на самолет действително да има бомба. Понякога е достатъчен един заплашителен имейл. Той може да предизвика отклоняване на полет, намеса на специализирани служби и временно спиране на летищните операции. Именно тази възможност превръща фалшивите сигнали в потенциален инструмент за умишлено нарушаване на въздушния транспорт.

Поредицата от инциденти в София, Будапеща и Варшава поражда съмнения дали става дума за случайно съвпадение, или за координирани действия. Ако подобни заплахи се отправят системно и с обща цел, те биха могли да бъдат част от по-широка операция за дестабилизация.

Според Съвета на Европейския съюз хибридните заплахи съчетават различни средства за оказване на натиск върху държави и институции. Сред тях са саботажът, кибератаките, информационните манипулации и действията срещу критична инфраструктура. Целта може да бъде не само причиняване на преки щети, но и нарушаване на обществени услуги, ангажиране на ресурси и подкопаване на доверието в институциите.

Европейският съюз вече е обвинявал Русия в организиране на хибридни операции срещу държави членки. В свои официални позиции Съветът на ЕС посочва саботаж, кибератаки, информационни манипулации и действия срещу критична инфраструктура сред методите, използвани в руските хибридни кампании. Европейските институции предупреждават, че подобни операции могат да бъдат насочени към нарушаване на обществения ред, икономическата дейност и функционирането на важни услуги.

В този контекст серия от фалшиви бомбени заплахи би могла да има ефект, който надхвърля отделните полети. Всяка тревога изисква реакция, мобилизира служби и може да наруши разписанията. Ако сигналите са координирани, натрупването на подобни инциденти би могло да бъде търсен резултат, а не странична последица.

Ще бъдат ли затегнати мерките за сигурност?

След поредицата от бомбени заплахи МВР съобщи за засилени мерки за сигурност на българските летища, но не уточни какви допълнителни проверки са въведени.

Европейското законодателство позволява на държавите да прилагат по-строги мерки според оценката на риска. Те могат да включват допълнителни проверки на самолети, пътници и багаж, засилен контрол на достъпа до летищните зони и повече патрули. При конкретна заплаха е възможно и временно ограничаване на полетите.

Засега няма потвърдено общоевропейско решение за нови проверки заради последните инциденти. Не е ясно и дали България ще въведе допълнителни изисквания за пътниците извън вече действащите процедури.