На 5 км северно от Ардино, където бързеите на Арда прорязват планината, се намира Дяволският мост, Шейтан кюпрю. Пътят е стръмен за кола и се спуска надолу по северен склон, по който към Арда се стичат вади и поточета. Влажността е висока и заради близостта на реката, папратите и мъховете царуват тук, а пътят е кален. Все пак, с кола може да се стигне до самия мост, едва ли много по-бързо, отколкото пеша. Струва си да извървите разстоянието, заради красивите гледки и невероятния планински въздух, скалите обсипани с цветя, папратите с човешки бой. До моста се стига за около час, час и половина за разглезени граждани, с всичките спирания за снимки и почивка. Някъде около средата започвате да чувате шума на реката, много преди да я видите. Вероятно затова райското родопско кътче е получило зловещото си име - като придойдат водите на Арда се чува рев като от дяволско гърло. Ревът на придошлата Арда е правел впечатление още в античносттта. Описан е от древноримския историк Апиан.
Местността „Дяволския мост” е обявена за защитена през 2003 г. Тук расте цветето на Орфей - родопския силивряк, балкански ендемит и реликт, символ на Родопите. Според легендата, цветето е родено от сълзите на Орфей по загубената му любима Евридика. След като бъде откъснато и хербаризирано, то е в състояние да се съживи отново, ако бъде посадено, дори след години.
В защитената местност живеят видри (видът е включен в Световния червен списък), гнездят черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос, червенокръста и скална лястовица.
И ето най-накрая сме пред самия Дяволски мост. Така голямо е всичко покрай него, че човек губи представа за мащаба. Затова са точните цифри: височината на централния свод е 11, 50 м., ширината на моста е 3,50 м, 56 м е дълъг. Обявен е за историческо място, паметник на архитектурното изкуство. Изграден на древен път през Родопите, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина, мостът стои все така величествено насред планината през последните няколко столетия и изглежда недокоснат от времето. Истинско преживяване е да стъпиш на древния му каменен гръб.
Епизоди от българския игрален филм „Време разделно” са снимани тук преди години. Ние попадаме в един друг филм. На скалите се препича двойка младежи. Заговаряме се и с изненада разбираме, че са чехи. Правим им комплимент за българския, а те – обичаме България. Обикаляли пеша родината ни, знаеха Вихрен и Кончето, Рилския манастир и Седемте езера, и не само. Каквото се сетихме да ги питаме, все знаеха и бяха ходили. Перперикон, Татул, Триградското ждрело... Вадят от огромните си раници карта на Източни Родопи и пътеводител. Картата си е нашенска, а дебелата книга е на чешки, но британско издание. Къде е водопадът на Арда, питат. В книгата пише на 7 часа от Белите брези, на 1 час от Дяволския мост. Водопадът е 90 метра, според двамата английски автори. Докато се чудим грешка ли е или просто ние не знаем за водопада, от храстите се появява лелка по много оскъден бански и се присъединява към обсъждането. След малко откъм моста идва още една и веднага вади своя пътеводител. Няма съвпадение в информацията от трите ни източника. Зарязваме водопада и почваме да планираме докъде могат да стигнат чехите до залез. Изглежда наистина обичат България, щом са готови да простят липсата на цял водопад от маршрута им. Това ни сближава още повече - ние също усещаме известна липса на достоверна информация що се отнася до родните забележителности.
Празнината в знанията ни е донякъде запълнена, благодарение на нашия колега от Кърджали Георги Кулов. Ето какво още научаваме от него.
Дяволският мост е описан детайлно за първи път от покойния архелог Иван Балкански, първият изследовател правил разкопки на Перперикон. Балкански прави архитектурно заснемане.
Мостът е посочен като една от основните забележителности на Източните Родопи в туристическата карта, издадена от сдружението „Перперикон –Мелпомена”. Той е включен в няколко туристически пътеводителя.
Каменни сводови мостове, какъвто е Дяволският мост, има двадесетина в Източните Родопи. Местните жители ги наричат „римски”. Градени са с ломен камък, свързан с бял хоросан. Според стари майстори-дюлгери в хоросана се е слагало кръв от животни или яйца. Органичната спойка придавала небивала здравина. Говори се за моста на мястото на язовирната стена на язовир „Кърджали”. Въпреки многото взрив сапьорите трудно успели да разрушат основите му.
Мостовете от този вид са градени през средновековието. Много често те са били по протежение на пътищата във Византийската империя. Вероятно в периода ХV-ХVІІ век е построен и Дяволския мост. Строителите са от Средните Родопи. Добра школа по това време е имало в село Петково. Местните дюлгери са потомци на майстори от Дебърската школа от Македония.
За този род мостове е запазена легенда, характерна за Средните Родопи. Майсторите, които градили съоръжението, издебнали съпругата на един от тях и вградили сянката й в основите. Младата жена след време се поминала и оставила невръстна рожба. Но мостът станал много здрав.
Вижте видеото.
Мира Захариева