Може би сте от хората, които са чували в детството си думата „свръхчувствителен”, произнесена като присъда. Или имате дете, което „реагира остро”. Тук-там по света на по-активните физически деца (на тях им е лепнато име „хиперактивни”) казано по-просто, такива, които не спират да мърдат и пипат, на деца, които отказват да се съсредоточат върху нужната (на възрастния) тема им дават „хапчета за концентрация”.

За целите на различни кампании често се повтаря какви уникални качества има еди кой си, колко е неповторим и т.н. В действителност, колкото по-предвидим е индивидът, толкова по-добре за него и за обществото. Да, някои особености в поведението могат да бъдат коригирани с възпитание. Други специфични качества – не. Една жена с разстройство от аутистичния спектър, Темпъл Грандин, показва защо светът има нужда от различните умове. Тя е също и атрактивен лектор, ако успеете да и насмогнете на темпото. Толкова е навлезла в темата, че показва различното в собствения си мозък, заснето със скенер. Сякаш не прави разлика между хора и животни, когато става дума за невербално мислене/интелигентност. И най-вече - нейната тревога за децата, днешните различни умове, които не получават своя шанс да дадат приноса си за прогреса на обществото. С две думи, ако Тесла, Айнщайн или Моцарт се родят в наше време, нито те, нито ние ще разберем, че са гении. Видеото има субтитри на български, само трябва да си ги пуснете.

Мира Захариева