Днес православната църква чества паметта на Преподобни Симеон Стълпник - Симеоновден. Този ден се смята за начало на църковната нова година.
В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
В църковния календар септември символизира Седмия ден, считано от март, който пък е първият месец от сътворението на Света, обясни отец Светослав Кючуков от Неврокопската епархия пред КРОСС.
„Така както някога Творецът, след като създал Света за шест дни, благословил Седмия ден, в който си починал от всичките си дела, той благословил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела”. Самото име на месеца – септември, идва от латински и означава „седем”.
През септември водите на Потопа започнали да се отдръпват и Ноевият ковчег се спрял на планината Арарат в Армения. Пак в този месец Моисей слиза от планината Синай и донася на евреите Десетте божи заповеди.
През септември е извършено и освещаването на храма в Ерусалим, построен от цар Соломон. В него след това е внесен Ковчегът на Завета. По това време на годината всички израелски колена се стичали в Ерусалим за празника, изпълнявайки заповедта „Седмия месец да Ви бъде Събота на Съботите и да смирявате душите си пред Господа”.
На този ден се чества паметта на Свети Симеон Стълпник, велик християнски аскет, живял през 4-5 век. Тогава е началото на монашеството като явление в новозаветния и православен свят, разказа още Отец Светослав.
„Тогава именно започват тези хора да се отделят от другите, отиват в пустинята, далеч от всичко земно и всичко материално. Започват да живеят богоугоден живот, като се стремят да понасят несгодите чрез молитва и пост”.
Свети Симеон се качва на един стълб, каменна колона, на който той прекарва на пост и молитва, без покрив над главата си. Храни се изключително оскъдно. Постепенно хората започнали да идват при него за съвети, а той ги поучавал на християнското слово. Така започва да привлича към себе си и други, които да се опитват да водят такъв отшелнически живот. Постепенно започват да се събират хора, да живеят на едно място и се оформят днешните манастири.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
В църковния календар септември символизира Седмия ден, считано от март, който пък е първият месец от сътворението на Света, обясни отец Светослав Кючуков от Неврокопската епархия пред КРОСС.
„Така както някога Творецът, след като създал Света за шест дни, благословил Седмия ден, в който си починал от всичките си дела, той благословил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела”. Самото име на месеца – септември, идва от латински и означава „седем”.
През септември водите на Потопа започнали да се отдръпват и Ноевият ковчег се спрял на планината Арарат в Армения. Пак в този месец Моисей слиза от планината Синай и донася на евреите Десетте божи заповеди.
През септември е извършено и освещаването на храма в Ерусалим, построен от цар Соломон. В него след това е внесен Ковчегът на Завета. По това време на годината всички израелски колена се стичали в Ерусалим за празника, изпълнявайки заповедта „Седмия месец да Ви бъде Събота на Съботите и да смирявате душите си пред Господа”.
На този ден се чества паметта на Свети Симеон Стълпник, велик християнски аскет, живял през 4-5 век. Тогава е началото на монашеството като явление в новозаветния и православен свят, разказа още Отец Светослав.
„Тогава именно започват тези хора да се отделят от другите, отиват в пустинята, далеч от всичко земно и всичко материално. Започват да живеят богоугоден живот, като се стремят да понасят несгодите чрез молитва и пост”.
Свети Симеон се качва на един стълб, каменна колона, на който той прекарва на пост и молитва, без покрив над главата си. Храни се изключително оскъдно. Постепенно хората започнали да идват при него за съвети, а той ги поучавал на християнското слово. Така започва да привлича към себе си и други, които да се опитват да водят такъв отшелнически живот. Постепенно започват да се събират хора, да живеят на едно място и се оформят днешните манастири.
Източник: dir.bg
