Първата официална история на британския външен шпионаж разказва как мрежа от "стари кучета" постепенно се превръща във влиятелна служба от истински, но невъзпети професионални разузнавачи.
Историкът и автор на книгата "МИ6: Историята на тайната разузнавателна служба" Кийт Джефри разказа, че е имал привилегията да се разрови в "Светия Граал на британските архиви", за да събере материал за произведението си. "Историята на разузнаването по принцип не се гради от зловещо интелигентни супершпиони, извършващи подвизи, които могат да обърнат хода на войни", коментира Джефри при представянето на книгата, която покрива периода от 1909 до 1949 г.
"Тя напомня по-скоро поантилистка картина, която съдържа малки фрагменти от информация, събрана от хиляди отделни хора при обстоятелства, свързани с голяма опасност. Тези фрагменти формират общата картина".
В 800-те страници на книгата се разкриват първите официално потвърдени подробности от известни операции срещу нацистка Германия, Съветския съюз, както и по-малко известни случаи на шпиониране на приятели като Съединените щати и Франция. Основата, върху която е изградена книгата, е трансформацията на разузнавателната служба от "клуб на старите кучета", включващ получили частно образование представители на елита, сред които "дружина от луди глави", поемащи рискове с готовност, в по-професионална и модерна организация.
Според Джефри агентите на нейно величество шпионирали генерал Дьо Гол и обкръжението му през Втората световна война. МИ6 било толкова подозрително, че шпионирало лидерите на Свободна Франция. Британските агенти имали толкова трудни отношения с членовете на френската съпротива срещу нацистите, че отношенията с тях били равносилни на "опит да се живее в разбирателство с ревнива, мнителна и властна жена", пише авторът. Освен това МИ6 поддържало много добри отношения с разузнаването на пронацисткото правителство на маршал Петен и британските служби се отказали от общи проекти със съпротивата за убийства на нацисти във Франция, пише авторът.
Авторът надига булото върху заговор за саботаж срещу кораби, предназначени за превозване на европейски евреи към Палестина през 1947 г. Според книгата мишените в операцията били само празни кораби, закотвени в италиански пристанища, така че нямало жертви. Целта на мисията била да се поддържа баланс между еврейското и арабското население на Палестина, тъй като колониалните британски власти били обезпокоени от засилващото се напрежение вследствие на масовото заселване на евреи.
Тайната разузнавателна служба одобри книгата в духа на своята политика на откритост, която е в силен контраст с поведението на агенцията, чиито служители допреди 20 години не признаваха публично дори самото й съществуване, отбелязва Ройтерс.