Във вида, в който я познаваме днес, Интернет мрежата съществува от средата на 90-те години на 20-и век, но всичко започва много по-рано.

Точно в 22.30 ч. на 29 октомври 1969 г. инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт успяват за пръв път да обменят данни между два компютъра на разстояние 400 мили. Проектът за свързване на двете системи е наречен „Арпанет” и е възложен от министерството на отбраната на САЩ.

41 години по-късно, на 29 октомври 2010 г. браншовите организации БУА, АСТЕЛ, БАСКОМ, БАИТ и ИКТ Клъстер ще изпращат своите електронни писма със специално послание, посветено на рождения ден на Интернет. В кампанията са поканени да се включат всички фирми – членове и партньори на браншовите организации. Инициативата е отворена и за всички, които се чувстват свързани с Интернет и искат да отбележат неговия рожден ден символично.

В същия ден, като втора част от кампанията, бе открита онлайн дискусия на тема „Бъдещето на Интернет”, в която се включиха всички желаещи да изразят своите идеи, мисли и предложения по темата.

А междувременно (или след това), ако сте любител на историята, фактите и статистиката, в следващите редове можете да се запознаете с основните събития през тези вече повече от четири десетилетия развитие на Световната мрежа така, както ни ги припомнят от БАСКОМ.

Раждането на Интернет

Глобалната мрежа, без която днес не можем да си представим повечето дейности във всекидневието си, има доста кратка по общоприетите стандарти история. Както повечето революционни събития тя избухва, стъпила върху редица фундаментални научни открития през последните десетилетия на ХХ век и бързо оплита интелектуалните, политическите и социалните двигатели на прогреса. Един запазен писмен документ сочи рождената й дата – 29 октомври 1969 година, когато късно вечерта между два изследователски центъра в САЩ са обменени първите електронни съобщения чрез NCP протокол. За краткото време на първите успешни свързвания са предадени две букви – „л” и „о”. Малката начална стъпка, която позволи на десетки азбуки да комуникират в световния информационен океан.

Еволюция на Глобалната мрежа

Интернет (interconnected networks – взаимосвързани мрежи) може да се определи като съвкупност от хиляди различни компютърни мрежи, сървъри и компютри по цял свят, които общуват помежду си чрез протокола IP (Internet Protocol) и маршрутизацията на пакети с данни. Интернет образува глобално информационно пространство, служи като физическа основа на световната паяжина WWW и много други протоколи за предаване на данни. Не случайно Интернет се нарича мрежа на мрежите, информационна супермагистрала, глобална световна мрежа или само Мрежата.

Включването в Интернет позволява дистанционно използване на уникално оборудване и бърз анализ на огромен обем актуална информация в икономиката, науката, политиката, бизнеса, спорта, културата и много други области в реално време. Днес има няколко възможности за свързване към Мрежата: комутируем достъп чрез стационарен или мобилен телефон (GPRS, General Packet Radio Service); достъп чрез домашна локална мрежа, например Ethernet, която се свързва с Интернет доставчика чрез високоскоростен канал, HPNA, Wi-Fi; достъп в Мрежата чрез спътников канал; достъп чрез кабелна телевизия; достъп по зададен високоскоростен канал с използване на технологиите ADSL или VDSL; достъп чрез електрически кабел.

Интернет е на повече от 30 години и има вече доста голяма и интересна история. Началото е поставено през месец юли 1968 г., когато Правителствената агенция за проучване на проекти от високите технологии (Advanced Research Projects Agency - ARPA) към Департамента по отбраната на САЩ възлага създаването на ARPAnet – мрежа, която да свързва изследователските компютри в САЩ и да поддържа комуникациите между големите изследователски центрове в американските университети. Тази компютърна мрежа се появява през септември 1969 г., в началото с четири хоста, и осигурява мрежовите комуникации между университетите на Лос Анжелис и Санта Барбара и Изследователския институт Станфорд. Една година по-късно се присъединява и университета в Харвард и няколко правителствени институции. ARPAnet използва Network Core Protocol (NCP) и през 1971 г. има вече 23 възела, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в университетски центрове. От средата на 70-те години ARPAnet се развива чрез интеграция на мрежи за предаване на данни с различна природа и като резултат се появиха мрежите NILnet за нуждите на отбраната, NSFnet за националната научна фондация на САЩ и много други. През 1980 г. Националната научна фондация на САЩ обяви нова компютърна мрежа – The Internet. След като положи основите на Интернет, ARPAnet престана да съществува официално през 1990 г.

Във вида, в който я познаваме днес, Интернет съществува от средата на 90-те години с развитието на WWW, Web-браузърите и другите технологии. 

Какво да очакваме по-нататък?

През първите 20 години от съществуването на Интернет, потребителите са използвали мрежата предимно за осъществяване на достъп до файлове и за изпращане на електронна поща. От края на 1989 и началото на 1990 г. става ясно, че Интернет и технологията TCP/IP от изследователски проект се е превърнала в средство за производство, което се използва ежедневно от милиони хора по цял свят в най-различни области.

Как се проектира всичко казано дотук в бъдещето? Въпреки, че много специалисти и компании се опитват да прогнозират, със сигурност може да се каже единствено, че не може да се твърди със сигурност каквото и да било, още повече, че от близо десетилетие всички опити за прогнози остаряват още преди да изсъхне мастилото на принтера. Космическата агенция на САЩ НАСА подкрепи наскоро проект за облачни изчисления с отворен код, като дългосрочната цел е излизане от бизнеса с центровете за данни. Според експерти от агенцията, изчислителните ресурси са комунална услуга, не по-различна от електрическата енергия. Това е първа стъпка да се популяризира идеята, че изчислителните ресурси ще станат обществено достъпна услуга. В момента, обаче, компютърната индустрия далеч не работи като комунална компания. Много облачни платформи са базирани на частни разработки и „отключването" от облачните приложения на един оператор и преминаването към друг е доста трудно. Това би бил края на епохата, наречена Интернет. Съобщено днес, това твърдение все още звучи преувеличено!