Прегръдката е символ на приемането, разбирането и любовта. Американският певец Ричард Маркс заслужи своята прегръдка, която задълго ще остане в ума и сърцата на всички, които стъпиха в зала 1 на НДК вчера, 2 ноември 2010 г.

Непосредствено преди концерта си звездата обеща да направи всеки един зрител в залата „скъп гост в хола му”, а изживяването да бъде „интимно” и неподправено. Скептично настроена към каквито и да било обещания, не очаквах Ричард да говори буквално. В крайна сметка с колко напълно изпълнени обещания можем да се похвалим? Истината е, че концертът беше уникален, страхотен и невъобразим. Като всяка една среща с непознат (защото все пак едно е да слушаш запис, а друго – срещата лице в лице) публиката беше предпазлива, а Маркс напипваше какво ли знаят българите за самия него, за САЩ, поназнайват ли английски език и други такива неща. Постепенно разстоянието между изпълнител и публика беше запълнено, пространството загуби своята „разделителност”, защото гласът и настроението на американския изпълнител, който се отличи със завидно чувство за хумор, изпълниха цялата зала. Не знам колко студено е било навън, но топлата и романтична за някои, а за други – просто проникната с добрата, откровение и положителни емоции, обстановка ни пренесе в света на един по-добър свят. Всъщност, в този, в който живеем. Животът, който всеки един от нас се стреми да има, разполагайки с оръжия като любов, стремеж, почит към родителите, удовлетворение от постигнатите резултати и желанието да споделиш с другия. Защото песните на Ричард Маркс не бива да бъдат приемани чисто буквално. Сам той споделя, че му харесва, когато почитателите му откриват нещо свое в песните му. Ричард Маркс пее за нещата от живота и дори когато са в нюанса на нещо толкова заразително (и трогателно)като любовта, не бива да се ограничаваме само в измеренията й на интимността. Поне аз не искам. Защото любов няма само там, тя е във всичко, което правим.

Концертът в София бе уникален и затова, че за първи път Ричард Маркс покани двама от синовете си на сцената, за да изпеят с него една от новите му песни. Младите момчета изглеждаха леко некомфортно на фона на своя баща, който се бе превърнал в домакин за пример. Домакин и то в един град, една държава, в която всъщност беше гост.

Срещата с баладичния глас на Ричард Маркс завърши в нежелаещото да спре да се повторя:

Wherever you go

Whatever you do

I will be right here waiting for you

Whatever it takes

Or how my heart breaks

I will be right here waiting for you