Болестите, към които е предразположен българинът, не са се променили от древността, показва изследване на антрополози.

Дистрофично дегенеративни заболявания засягат най-често костите на българите от древността до наши дни, коментира директорът на Националния антропологичен институт д-р Йордан Йорданов, цитиран от БТА.

В костната структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените. Силно потърпевши са големите стави - колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.

Според родната наука сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Антрополозите са установили още, че над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани - с тъмни коси и по-матови кожи. Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави по-красиво приемливи физиономиите и предполага по-здраво население.

Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война, установили още учените. По време на войните се раждали по-дребни и слаби деца. След този социален стрес е регистрирано увеличаване на ръста до достигане на изходната база.

Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат националните антрополози. Те определят като приемлив образът на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.

 
Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете, констатирали изследователите.

Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.