Протест |
Повече от половината (54%) от пълнолетните български граждани, смятат, че живеят по-зле в сравнение с миналата година. За една година делът на споделящите тази преценка е нараснал с 9 пункта, като в същото време е спаднал с 8 пункта делът на онези, които преценяват, че живеят по същия начин като предишната година.Това сочат резултати от проучване на социологическата агенция „Афис”.
Вън от съмнение е, че основният фактор, който влияе на тази масова преценка, е кризата и процесът на обедняване на широки слоеве от населението. За наблюдавания период домакинствата декларират спад или задържане на доходите като цяло, но разпределени на член от домакинството, те остават по-ниски в сравнение с миналата година, тъй като едновременно се посочват случаи на загуба на работното място или затруднения в редовното изплащане на работните заплати. Заедно с това в почти две трети от случаите домакинствата декларират ръст на разходите, а в близо една четвърт от случаите и трудности при погасяването на режийните разходи и кредитните задължения.
Като най-тежка е оценена ситуацията през март миналата година; оттогава досега тенденцията бележи леко подобрение, но като цяло картината остава подчертано песимистична. След края на зимата по традиция се наблюдава засилване на негативните нагласи, тъй че е възможно към март тази година ситуацията да се възпроизведе с нова сила, при това на по-тежко ниво, предвид общата тенденция на спад на оптимистичните нагласи за бъдещето.
Независимо от всичко българинът остава непоправим оптимист за бъдещето, включително и за близкото бъдеще, тъй като очакванията за качеството на живота през следващата година са преобладаващо позитивни, дори по-позитивни в сравнение с периода преди една година. Спада и делът на онези, които очакват по-лоши перспективи, отколкото е бил техният дял преди година.
От друга страна, при преценката на живота в сравнение с останалите хора, анкетираните, посочили варианта „Живея по-зле от другите”, са се увеличили с 3 пункта за една година, като в същото време с 2 пункта е спаднал делът на онези, които смятат, че живеят по-добре от останалите. Най-същественият фактор, оказващ влияние на тази тенденция и проличаващ от оценките по косвените индикатори, е масовото усещане, че тежестите на кризата не се разпределят справедливо между бедни и богати и по-ниско доходните прослойки имат чувството, че животът им се влошава на фона на видимия просперитет на част от околните.
Лора Борисова