Двадесет процента от българския народ са под официалния праг на бедност и признават, че няма какво да ядат. „Който не работи, няма да яде“, има една много хубава българска поговорка. Какво става тогава, когато безработицата вземе своя връх, а политиците недоволстват, че заплатите са им ниски, както се случи преди няколко месеца и дори най-нагло се опитаха да си ги вдигнат?!
Ето какво се случва. Двумесечно бебе умря от глад само преди броени дни, съобщиха от полицията в Лом. По тяхна информация, момченцето Владимир, който нямаше шанс да доживее и третия си месец в този свят, е било хранено от майка си с вода и брашно. Мизерията и бедността, в която живее 37-годишната Наталия Спасова от ломското село Сливата, е голяма. Жената е многодетна българска майка, която съселяниете й определят като чисто луда да роди 9 деца. Със сигурност тази майка не е единствената, която няма с какво да нахрани децата си.
Ново проучване на Световната банка и Института „Отворено общество“ показва, че кризата у нас се задълбочава. В хладилниците на българите има само най-необходимото. Всяко пето домакинство едва се оправя с месечните разходи. 2/3 от българите печелят толкова колкото им трябва да похарчат. Е, за пенсионерите, какво да говорим… Пенсиите им растат само тогава, когато идат избори, или когато премиер си замине,
както стана със Сергей Станишев, който преди две години, малко преди да му изтече мандатът, вдигна пенсиите на старите хора. Поредната подигравкa с бедните и с хората в неравностойно положение у нас!
Все по-млади сънародници полудяват, показват още резултатите на изследването, за което се говори вече втори ден по всички национални телевизии. Храната и лекарствата се превърнаха в мечта за народа.
На фона на всичко казано дотук, министър-председателят Бойко Борисов говори съвсем друго – България е на път да излезе от кризата! Форумите се препълниха с въпроси от рода: „България излиза от кризата, или определени мутри, богаташи, които стават още по-богати на гърба на данъкоплатеца?!“, „Кошмар! България е в криза вече 20 години и няма да се види краят скоро!“.