Приблизително всеки втори българин работи в сивия сектор, сочи анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предаде АСН.
Според проучването, направено сред работодатели, служители и обикновени граждани между 15 и 75 г., размерът на сивата икономика за миналата година е между 43 и 45%. Резултатите от анкетата сред работодателите сочат, че неформалната икономика е около 42,2%, докато според служителите тя стига почти до 49%.
Най-песимистично настроено е населението, според което сивата икономика е близо 60%. Изследването е обхванало 11 бранша, в които сивият сектор е между 10 и 75%.
На първо място по нерегламентирани практики са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Там сивият сектор е между 30 и 75%. Според експертите млекопреработвателната промишленост за първи път се включва сред най-рисковите сектори и нерегламентираните практики там се увеличават с много бързи темпове.
На второ място по размер на неформалната икономика се нареждат небанковите финансови услуги, парфюмерията и козметиката, електрониката и електротехниката, информационните технологии, както и полиграфията. При тях размерът на сивия сектор е между 25 и 45%.
С най-нисък процент на лошите практики са секторите машиностроене и пощенски услуги. Там сивата икономика е между 10 и 15%.
Първенци по размер на сивата икономика за последните няколко години са Бургас и Монтана с над 60%, следвани от Ямбол, Хасково, Велико Търново, Кюстендил, Перник и Русе. Според експертите, в населените места с по-слабо развитие и лоша инфраструктура има предпоставки за по-високо ниво на сивата икономика.
