На 9 юни от 19 часа във Военния клуб на Смолян е премиерата на първия спектакъл на Родопския народен театър „Орфей”. Група ентусиасти го основаха преди няколко месеца, за да не изчезне сценичното изкуството.

Този театър се роди в отговор на кощунството да се закрие Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”.  Театърът - институция за Смолян с над 50 годишна история. Сега прекрасната сграда в центъра на града, културната му емблемата, вече е само сцена за гостуващи постановки. Тя се отваря единствено за хитови спектакли, за да се напълни залата и да се платят сметките. В останалото време е безжизнена.

Няма да ровя дълбоко в раната и да изреждам големите творци, създавали чистото изкуство на тази смолянска сцена. Няма да говоря и за халтурите, с които трябва да оцеляват днес актьорите и специалистите на сценичната графика, осветление, декор.

Просто ще ви кажа, смолянчани, идете на премиерата и ги подкрепете!

Всички тези, които само за един месец успяха да направят представление за вас!

Преглътнете неуютното пространство на Военния клуб, събирало някога партийни команди и войнишки въздишки.

За да има театър в града ни, актьорите го направиха - въпреки че залата изобщо не става за жива сцена, няма акустика, няма подходящо осветление, няма я атмосферата.

Но пък една къща става дом, когато има обич. А нашите, смолянски творци я дават на публиката си. Дори включват гласовете си на максимум, за да ги чуе и зрителят на последния ред.

Представлението „ Целомъдрения женкар ” е  първата стъпка на истинските радетели на изкуството. Това изкуство, което се прави за сърцето и душата, не за почести, слава и началническо попечителство.

Историята на вечния любовник Дон Жуан е достатъчно любопитна и пикантна, за да ви я разказвам аз. Всеки е чул и прочел поне нещичко за легендарния омайник на женски сърца.

В постановката на режисьора Минчо Събев ще го видите как си пише завещанието и се изповядва, че е щастлив, защото е накарал сърцата на всички  свои 617  любими да „чуруликат като птички”.

Но шеговито подмята: „Толкова са, не ги преувеличавайте!”

Спектакълът „Целомъдреният женкар” е направен по разкази на писателя Анатолий Крим, един от най- търсените автори от театралите по цял свят.

Художник на декорите и костюмите е Илия Каров.

Трогателно е признанието на любимия на родопчани актьор Никола Пашов, че играе за пръв път от 10 години.

Затова пък влиза блестящо в ролята на вечния спътник на Дон Жуан- слугата Лепорело.

 Двамата са делили не само несгодите, но и женските сърца.

Никола Пашов играе с уникално родопско присъствие – вмята любими родопски лафове, ама съвсем на място. Подскача и танцува като истински Шекспиров шут, който обаче знае цената на парите, а не на щастието.

Никола признава, че му било трудно да ситни бързите танцови стъпки, но щастието, че отново е на сцена описва с две думи : ”Мислех си, че повече няма да се кача на сцената. Искрено и дълбоко съм благодарен, че отново ми се случи.”

С жизнен чар и автентично присъствие играе своя Дон Жуан  Румен Бечев, който след  генералната репетиция кратко сподели: „Това не е зала за театър, но ще я направим. Чакаме всички смолянчани да дойдат, това е за тях”.

Адриан Петров е актьорът, който дава живот на ролята на монаха – истинско предизвикателство за актьорския му темперамент.

Той обаче колоритно го покрива с монашеско смирение и живо пресъздава жадното за любов сърце на младия мъж, облякъл расото заради „невъзможната” жена. Ардиан също не е играл от 1 година, след като спират великолепния му моноспектакъл „С Чарли в сърцето”, посветен на филмовия комик на всички времена.

След края на спектакъла обаче, никой няма да си зададе въпроса, ”Ама как така, един свещеник хвърля расото и се втурва да гони Любовта, и то докато прави изповед на „смъртник”?  

Ами така, изповядва се Дон Жуан, а играе Адриан.

За малко разкош оставям на края младата актриса Десислава Пашова. Единствената дама в мъжкия свят на представлението, но пък с плам разчупва консервативния шаблон на средновековния морал.

Тя играе Анна, жената търсеща вечната Любов и безчет доказателствата за вярност до гроб. Героинята обаче забравя да се пази от Дон Жуан, когото всички смятали за неин баща. А вечният любовник знае слабото място на  нежния пол – ушите и го използва прекрасно.

Защото, както казва самият той: ”Докато жените си вардят фустите, забравят да си покрият ушите”. И омагьосва с думи Анна, но не за да я съблазни, а за да й открие тайната на Любовта. И да я накара да я последва.

Щиляна Чакърова