Стив Дйобс на WWDC 07. Сн.: wikipedia.org CC

Стоях в преддверието на един ресторант... А подобно място е всичко друго, но не и обичайно за среща, преобръщаща нечия съдба. Водещото заглавие в бизнес раздела на вестника, който четях, разказваше за злочестия край на новопрохождаща компютърна фирма. Същата статия четеше и младеж, като мен чакащ също в преддверието на ресторанта. Заговорихме се и му разказах защо напечатаната история ме засяга лично.

Наскоро бях обявил пред шефа си, президента на Intel Анди Гроув, че напускам поста си, за да се присъединя към въпросната новооткрита компания, която току-що бе станала публична. В деня, в който акциите й се появиха на борсата, изпълнителният й директор за един миг се превърна в мултимилионер и веднага отиде да полива събитието с другите съоснователи на фирмата.

Оттам хукна да си купува ферари, взе кола от автокъщата за едно пробно кръгче и катастрофира. Човекът загина, загина и компанията, а длъжността, заради която бях напуснал Intel, се превърна в история още преди да съм поел задълженията си. Младежът, на когото разказвах случилите се събития, ме заразпитва какво съм работил.

Двамата се различавахме и то доста: той беше към двайсет и няколко годишен, с вид на хипи, облечен с джинси и кецове. Аз, от друга страна, бях почти двуметров мъж към четирийсетте, с физика на спортист, истински офисен тип с костюм и вратовръзка. По онова време единственото общо помежду ни май бяха брадите, които носехме.

Само че двамата бързо открихме общата си страст към компютрите. Момчето беше огън, пращеше от енергия и засия от откритието, че съм бил на ключова длъжност в технологичната индустрия, но съм напуснал IBM, когато съм преценил, че корпорацията възприема твърде бавно новите идеи. Младежът се представи като Стив Джобс, председател на управителния съвет на компютърната компания Apple.

Бях чувал името на Apple, но младежът трудно ми се вписваше в представата за ръководител на компютърна компания. След това той съвсем ме изуми, като заяви, че би искал да работя за него. Отвърнах: "Надали можете да си позволите моите услуги."

По онова време Стив беше на 25 години, по-късно същата година, когато Apple излезе на борсата, състоянието му щеше да се оценява на близо 250 милиона долара. Oказа се, че както той, така и компанията му са напълно в състояние да си позволят моите услуги. Две седмици по-късно, един петък, започнах работа за Apple.

...

Стивън Пол Джобс не си е поставял за цел да се превърне в "Царя на продукта". Ако го бях нарекъл така в онези времена, не знам дали щеше да разбере какво имам предвид. Ако го бях нарекъл така, може би щеше да се изсмее на думите ми. 

Е, не твърдя, че още тогава съм предвидил, че ще се превърне в такъв. Тогава никой не го е предполагал. 

Със сигурност не са го знаели и преданите съпрузи Пол и Карла Джобс, преживели доста проблеми през първите му години в училище, когато бил толкова непокорен и неуправляем, че по собствените му думи вървял направо към затвора. 

Затова да си представи човек, че точно той ще се превърне в най-прочутия изпълнителен директор и създател на продукти, беше абсурдно и невероятно като предположение. Въпреки това, когато отидох да работя за него, най-напред видях устремен към постигането на целите си човек, изпълнен с решимост.

И като всички велики ръководители, с които съм се срещал и работил, той си имаше своите кусури, но точно те му помогнаха да превърне света в по-добро място за живеене. Обсебеността му е по същество страст към продукта, страст, която цели постигането на съвършенство на продукта. 

Каква форма е приела тази обсебеност ли? Много просто, Стив е съвършеният потребител.
Стив Джобс оцелява, преуспява и променя обществото, като следва своите собствени цели, на които се отдава с цялата си страст.

--

В основата си представата за продуктите на Apple отразява отношението на Стив към продуктите, които той възприема като лични вещи и най-обикновена част от човешкия живот...

Когато Стив създава продукт за себе си, той вярва, че взима предвид всичките възможни изисквания на всеки потребител. Да проектира за себе си означава да проектира за уважаемия господин Всеки. Или уважаемата госпожа Всяка. 

В началото имаше моменти, в които ми се струваше, че няма човек, ангажиран с проект на Стив, който да не може да ми разкаже по някоя ужасяваща история за тревогите на Стив относно взетите от него решения. При създаването на първия Mac той беше вездесъщият управител, който все се навърташе наоколо.

Екипът беше малоброен - около стотина души в най-добрите му времена, които покриваха предприемаческата сфера, PR-а, маркетинга и всичко останало. А той изникваше на бюрата на хората или из техните кабинети тревожно често в очакване на сутрешната понеделнишка 15-минутна среща, на която да му споделите всяко решение, което сте взели от последното му посещение насам. 

И ако каже нещо като "Що за глупост", трябва да знаете, че това не е укор или порицание, а начинът, по който Стив ви моли: "Не разбирам, обясни ми". 

--

За мен една от най-страхотните истории за наемане на хора от Стив - и тя наистина напълно илюстрира подхода му - се случва при едно от първите назначения в екипа на Mac. Един ден софтуерният инженер Анди Херцфелд получил обаждане от Скоти - Майк Скот, президента на Apple - да дойде и да се срещнат.

Това изплашило Анди, само няколко дни преди това Скоти бил решил, че компанията не изпълнява поставените си цели и трябва да ореже разходите, затова уволнил половината от инженерите в Apple. В историята на Apple случаят е известен като "черната сряда". 

Останалите инженери, сред които и Анди, били както нещастни, така и изплашени за работните си места. Но когато Анди отишъл на срещата, Скоти му дал да разбере, че не иска Анди да напуска, и го попитал какво ще струва да го убеди да остане.

Анди отговорил, че иска да стане част от екипа на Mac. Двама от най-добрите му приятели, Бърел Смит и Браян Хауърд, наскоро се били присъединили към екипа на Mac. Казали на Анди, че трябва да се срещне най-напред със Стив. 

Стив хич не си губеше времето. Както по-късно Анди ми разказа, Стив започна с: "В какво те бива? Искаме само наистина талантливи хора да работят за Mac, а не съм убеден, че те бива достатъчно... Имал си творческо мислене, чух. Наистина ли си креативен?"

Вместо да се обиди, Анди отговорил убедително на разпитващия го и дал да се разбере, че от сърце подкрепя проекта Mac. Стив казал на Анди, че пак ще се видят.

Само няколко часа по-късно Стив се появил на работното място на Анди и го поздравил. Анди вече бил официално част от екипа на Mac и трябвало да започне работа като такъв начаса. Анди отвърнал, че ще са му необходими 2 дни, за да довърши задачата, над която работел.

Стив нямал намерение да чака. Той буквално изключил компютъра на Анди, грабнал машината, изнесъл я от сградата и я метна на задната седалка на сребристия си "Мерцедес". Докато Стив карал Анди към сградата на Mac "Кулите Тексако", на ъгъла на Стивънс Крийк и Сертога Сънивейл роуд, дал ясно да се разбере, че Macintosh ще бъде най-добрата машина, създавана в историята на компютърната индустрия. 

--

Стив, изглежда, изведнъж е придобил напълно завършена способност да разпознава и наема най-добрите и най-талантливи хора. Няколко примера ще илюстрират това твърдение. 

След основаването на своята компания NExT Стив положил усиля да наеме видеоинженера Стив Майер, с когото работели заедно, докато Стив бил в "Атари", преди двамата с Воз да основат Apple. Майер разбирал колко съсипан е Стив от това, че са му отнели Mac, и предусещал, че следващият му проект ще бъде не по-малко значим. Според Майер всичко извън онова, което в момента работел, било второстепенно за Стив. 

Стив по-скоро ухажвал, отколкото беседвал с Майер - още едно умение, което Стив притежава. Направлявал разговора по начин, който Майер нарича "Процеса "Представи си". Стив разказал една драматична и изключително ярка и жива история, която започвала с отправяне на покана към Майер да види новия компютър, от който той се заинтригувал.

По искане на Стив Майер е преведен през лабиринт от тайнствени коридори до помещение, където преди човек да може да произнесе "Сезам, отвори се", се разкрива машина с впечатляващ дизайн. Тази високотехнологична приказка от "Хиляда и една нощ" впоследствие се превръща в разговор за най-важните характеристики и приложения на машината. 

Великият артистичен усет на Стив въвежда Майер в света на продукта и прави така, че той да сподели представата на Стив за продукта. Целият процес е толкова характерен: Стив започва винаги с изграждането на визуална представа, а не толкова с работата над инженерните детайли, и това е пътят, по който толкова много високотехнологични продукти са започнали живота си. 

--

Когато дълго отлаганата дата за излизането на пазара на Macintosh най-накрая наближи, екипът от програмисти, разработващи операционната система, се натъкна на препятствие. Само седмица преди кодът да бъде предаден за копиране върху диск, Бъд Трибъл, шефът на софтуерния екип, предупреди Стив, че няма да успеят.

Трябваше да качат на Mac проблемна, нестабилна програма, наричана "демо". 
Вместо да избухне, Стив приложи стимулиране на егото. Той възхвали програмистите като най-великите. Цялата компания Apple разчиташе на тях. "Вие можете да се справите", каза им той с онзи неустоим тон, изпълнен с насърчение и убеденост. 

Стив сложи край на разговора, преди програмистите да успеят да възразят. От месеци работеха по 90 часа на седмица, често спяха по бюрата си, без да се прибират у дома. 

Но той ги беше вдъхновил. В последния ден, буквално минути преди финала, програмистите се справиха. 

Tекстът е от поредицата за кариерата и бъдещето на Джобс и Apple,  откъси от биографията "iЛидерът - човекът, променил начина ни на общуване и на живот" от бившия вицепрезидент на компанията Джей Елиът (издателство "Локус пъблишинг"), публикувана от "Дневник", която е тук с любезното съдействие на "Икономедия". Читателите на "Дневник" могат да я купят след 27 юни на специална цена от 16 лева (с 2 лева отстъпка) от онлайн магазина на "Икономедиа" (издател на "Дневник") -www.klikshop.bg