Гърците дадоха начало на поредното действие от общогръцката драма – правителството успя да спечели подкрепа в парламента за новата програма за драстични бюджетни икономии. Това означава много за правителството, което сега ще получи време да си поеме дъх, но и твърде малко за решаването на проблема с дълга на страната. Никой не може да гарантира, че одобрените мерки ще бъдат изпълнени.
Слуховете за смъртта на ЕС са силно преувеличени
В целия европейски финансов, печатен и електронен свят в момента все повече се използват класически гръцки термини – трагедия, криза, апокалипсис, Авгиеви обори, кутията на Пандора… Всичко това, което гърците някога са измислили, сега се използва за описанието на тяхната ситуация.
Това е разбираемо – основните въпроси, повдигнати от „гръцката дългова драма”, са по-сериозни от всички гръцки беди – няма ли да се разколебае еврозоната, ще оцелее ли еврото, трябва ли да оставим своите спестявания в евро, не е ли целият ЕС на ръба?
В морето от коментари за гръцката тема има толкова много вълни на емоции, че случващото се е наричано едва ли не преддверие на апокалипсиса и на Ден на страшния съд. Трудно е дори са си спомним кога в Европа някакъв гръцки въпрос е бил обсъждан с толкова сурова сериозност, където реалността и митологията понякога трудно могат да бъдат различени.
Трябва веднага да се каже, че ЕС не стои на ръба и не е заплашен от това да рухне в пропастта. Слуховете за възможно разпадане на ЕС са много силно преувеличени. Във физическата конструкция на единна Европа без съмнение има инженерни пропуски. Гръцкият случай само ги осветли, въпреки че за тяхното съществуване знаеха всички, включително и основателите.
Всички са виновни
Проблемът е в това, че Европа има общ пазар и единна валута, но няма единна икономическа политика, да не говорим за финансова дисциплина. За това е виновна самата Европейска комисия.
Европа е преживявала не една криза и е показала, че ЕС е много жив, самовъзстановяващ се и самосъхраняващ се механизъм. Икономическите връзки са изключително силни и за да бъдат прекъснати, трябва да бъде разкъсано цялото тяло на Европа. И това ще бъде катастрофа, в сравнение с която финансовата криза през 2008 година ще изглежда като леко задъхване.
Въпросът с гърците е по-сложен. Но и тук има преувеличения. Първо, те не искат да напускат еврозоната. В Атина много добре разбират, че това би върнало икономиката на страната 25-30 години назад. Освен това в законодателството на ЕС не е предвидено напускане на еврозоната. Даже и връщането към драхмата няма да доведе до големи резултати, все пак дълговете ще си останат в евро.
Изход за гърците има. Те трябваше още в началото да реструктурират дълга си, една част да им бъде опростена и съотношението между националната задлъжнялост и БВП да бъде доведено до 80%. Тогава би било много по-лесно да се помогне на Гърция.
Може ли опашката да размахва кучето?
Сега въпросът е колко ще продължи всичко? В Европа този въпрос се изразява в не съвсем приятна за гърците форма: „Колко дълго опашката ще размахва кучето?”. И, наистина, колко дълго, и какво да се прави?
Трябва да бъде отчетено, че Гърция съвсем не е водещ член на еврозоната, а основният обем на всички финансови транзакции в евро в рамките на ЕС се извършва между Германия, Франция, Белгия, Холандия, Италия и Испания. Дори да се наложи Гърция да излезе от еврозоната, поне временно, в ЕС има един много надежден механизъм за регулиране на еврото – Европейската централна банка. Този механизъм вече показа, че е достатъчно надежден пазител на устойчивостта на единната европейска валута.
Злите езици вече говорят за това, че „гръцката агония” се удължава от самите европейски банки, за да получат от правителствата помощ не за Атина, а за себе си. В банковия сектор не може без известен здрав егоизъм.